Местоимения

Лични местоимения

Личните местоимения в глобаса са следните:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице mi - аз, мене imi - ние, нас
2-ро лице yu - ти, тебе uyu - вие, вас
3-то лице (одуш.) te - той, него, тя, нея, то ete - те, тях
3-то лице (неодуш.) to - то oto - те, тях
ren - някой
se - 'възвратно местоимение' (себе си, се)
da - 'относително местоимение' (който, която, което, които)

Родово неутралните te и ete се използват за всички живи същества и персонифицирани предмети. Ако е необходимо да се подчертае родът, прилагателните fem и man, използвани и за съществителни, могат да се използват като представки.

  • femte - тя
  • mante - той
  • femete/manete - те (ж.р./м.р.)

seli

Прилагателното seli се използва с лични местоимения, за да се изрази подчертаване на самия себе си.

seli mi - аз самият
seli yu - ти самият
и т.н.

Притежателни прилагателни

Притежателните прилагателни се образуват от местоименията чрез добавяне на наставката -su:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице misu - мой imisu - наш
2-ро лице yusu - твой uyusu - ваш
3-то лице (одуш.) tesu - негов, неин, негов etesu - техен
3-то лице (неодуш.) tosu - негов otosu - техен
rensu - нечий
sesu - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен
dasu - (в относителни изречения) негов, неин, негов, техен

Както при местоименията, родово неутралните притежателни прилагателни tesu и etesu обикновено се използват за всички одушевени същества от трето лице. Ако е необходимо да се подчертае родът, могат да се използват представките fem и man.

  • femtesu - неин
  • mantesu - негов
  • femetesu/manetesu - техен (ж.р./м.р.)

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения се образуват от притежателните прилагателни чрез добавяне на местоимението (e)te или (o)to:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице misu te/to - мой imisu te/to - наш
2-ро лице yusu te/to - твой uyusu te/to - ваш
3-то лице (одуш.) tesu te/to - негов, неин, негов etesu te/to - техен
3-то лице (неодуш.) tosu te/to - негов otosu te/to - техен
rensu te/to - нечий собствен
sesu te/to - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен

Местоимения от трето лице в края на именни фрази

Както е показано в раздела за корелативите, местоименията от трето лице (te/to и ete/oto) се използват за корелативни местоимения, тъй като определителите (ke, hin, den и т.н.) винаги трябва да бъдат следвани от (место)имение.

По подобен начин (e)te/(o)to се използват в края на именни фрази, когато съществителното се подразбира.

Една от причините за това правило, както е илюстрирано по-долу, е, че тъй като съществителните и глаголите имат една и съща форма в глобаса, оставянето на определител или прилагателно без (место)имение може потенциално да бъде сбъркано с модифициране на съществителното/глагола, следващ непосредствено след него.

Multi te pala sol in Englisa. - Много (хора) говорят само (на) английски.

Друга причина, както е илюстрирано по-долу, е, че глобаса не използва определителни членове. Така че, докато английският език може да използва прилагателни като съществителни, глобаса не може.

bon te, bur te ji colo te - добрият (човек), лошият (човек) и грозният (човек)

Обърнете внимание също, че въпреки че te и to са местоимения за единствено число, те могат по избор да се използват с думи, обозначаващи множественост, като max, min, multi, xosu.