Местоимения
Лични местоимения
Личните местоимения в глобаса са следните:
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1-во лице | mi - аз, мене | imi - ние, нас |
| 2-ро лице | yu - ти, тебе | uyu - вие, вас |
| 3-то лице (одуш.) | te - той, него, тя, нея, то | ete - те, тях |
| 3-то лице (неодуш.) | to - то | oto - те, тях |
| ren - някой | ||
| se - 'възвратно местоимение' (себе си, се) | ||
| da - 'относително местоимение' (който, която, което, които) | ||
Родово неутралните te и ete се използват за всички живи същества и персонифицирани предмети. Ако е необходимо да се подчертае родът, прилагателните fem и man, използвани и за съществителни, могат да се използват като представки.
- femte - тя
- mante - той
- femete/manete - те (ж.р./м.р.)
seli
Прилагателното seli се използва с лични местоимения, за да се изрази подчертаване на самия себе си.
seli mi - аз самият
seli yu - ти самият
и т.н.
Притежателни прилагателни
Притежателните прилагателни се образуват от местоименията чрез добавяне на наставката -su:
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1-во лице | misu - мой | imisu - наш |
| 2-ро лице | yusu - твой | uyusu - ваш |
| 3-то лице (одуш.) | tesu - негов, неин, негов | etesu - техен |
| 3-то лице (неодуш.) | tosu - негов | otosu - техен |
| rensu - нечий | ||
| sesu - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен | ||
| dasu - (в относителни изречения) негов, неин, негов, техен | ||
Както при местоименията, родово неутралните притежателни прилагателни tesu и etesu обикновено се използват за всички одушевени същества от трето лице. Ако е необходимо да се подчертае родът, могат да се използват представките fem и man.
- femtesu - неин
- mantesu - негов
- femetesu/manetesu - техен (ж.р./м.р.)
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения се образуват от притежателните прилагателни чрез добавяне на местоимението (e)te или (o)to:
| ед.ч. | мн.ч. | |
|---|---|---|
| 1-во лице | misu te/to - мой | imisu te/to - наш |
| 2-ро лице | yusu te/to - твой | uyusu te/to - ваш |
| 3-то лице (одуш.) | tesu te/to - негов, неин, негов | etesu te/to - техен |
| 3-то лице (неодуш.) | tosu te/to - негов | otosu te/to - техен |
| rensu te/to - нечий собствен | ||
| sesu te/to - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен | ||
Местоимения от трето лице в края на именни фрази
Както е показано в раздела за корелативите, местоименията от трето лице (te/to и ete/oto) се използват за корелативни местоимения, тъй като определителите (ke, hin, den и т.н.) винаги трябва да бъдат следвани от (место)имение.
По подобен начин (e)te/(o)to се използват в края на именни фрази, когато съществителното се подразбира.
Една от причините за това правило, както е илюстрирано по-долу, е, че тъй като съществителните и глаголите имат една и съща форма в глобаса, оставянето на определител или прилагателно без (место)имение може потенциално да бъде сбъркано с модифициране на съществителното/глагола, следващ непосредствено след него.
Multi te pala sol in Englisa. - Много (хора) говорят само (на) английски.
Друга причина, както е илюстрирано по-долу, е, че глобаса не използва определителни членове. Така че, докато английският език може да използва прилагателни като съществителни, глобаса не може.
bon te, bur te ji colo te - добрият (човек), лошият (човек) и грозният (човек)
Обърнете внимание също, че въпреки че te и to са местоимения за единствено число, те могат по избор да се използват с думи, обозначаващи множественост, като max, min, multi, xosu.