Граматика на глобаса

Тази книга съдържа български превод на пълната граматика на глобаса. Можете да я изтеглите в EPUB формат или да я прочетете онлайн.

Автор на оригиналното съдържание е екипът на глобаса. Преводът на български език е направен от Салиф Мехмед с помощта на Google Gemini. Налични са преводи и на други езици.

Ако искате да подобрите превода, можете да предложите промяна, като използвате бутона в горния десен ъгъл на страницата.

Съдържание

• Въведение
• Съдържание
• Азбука и произношение
• Съдържателни думи: Съществителни, глаголи, прилагателни и наречия
• Функционални думи: Съюзи, предлози и функционални наречия
• Местоимения
• Съотносителни думи
• Числа и месеци в годината
• Глаголни форми
• Словоред: Структура на фразата
• Словоред: Структура на изречението
• Образуване на думи
• Съкратени морфеми
• Съкращения
• Части на речта
• Често срещани фрази и изрази

Азбука и произношение

Азбука

Главни и малки букви

В момента няма установени правила в глобаса за използването на главни букви. Говорещите глобаса могат да използват главни букви по свое усмотрение, докато не се установят такива правила или насоки.

Имена на буквите

При произнасяне на думите буква по буква, имената на буквите могат да бъдат съкратени.

• Гласни: a, e, i, o, u
• Съгласни: be, ce, de и т.н.

Съгласни

Бележки

c - никога [k] както в cup (чаша) или [s] както в cent (цент)

c, k, p и t - в идеалния случай аспирирани (макар и не толкова силно, колкото на английски), за да се различават по-добре от техните звучни съответствия; допустим вариант: силно аспириране, както на английски

d, t - никога като американското английско произношение на d и t между гласни, както в lady (дама) и meter (метър)

В американския английски d и t са склонни да се произнасят като [ɾ], когато се появяват между гласни (leader, liter и т.н.). Фонемата [ɾ], или така нареченият tap, е практически идентична с испанското (и глобаса) r. Говорещите английски с американски акцент трябва да внимават винаги да произнасят истинско d (d в done, а не в leader) и истинско t (t в talk, а не в liter) в глобаса.

g - никога [dʒ] както в gym (фитнес)

h - в идеалния случай се произнася като беззвучна задна езична проходна съгласна, да не се бърка с [χ], беззвучна задна мъжечна проходна съгласна

Задната езична проходна съгласна се произнася в същата точка на артикулация като [k] и е подобна на съскането на котка. За разлика от нея, задната мъжечна проходна съгласна е по-гърлен звук, произнасян по-назад в гърлото, при който се забелязва вибрация на мъжеца. Допустим вариант: [h], както в hotel (хотел).

l - в идеалния случай се произнася като ясно или светло [l] във всяка позиция, а не като [ɫ], веларизирано или така нареченото тъмно l, произнасяно на английски в края на сричката, както в bell (камбана); сравнете с френското произношение на belle (красива).

ng - може да се произнася като [ŋ] в края на сричката (както се среща само в собствени имена); навсякъде другаде като [ŋg]

r - в идеалния случай се произнася като единичен flap или tap, а не като trill

s - винаги като беззвучно [s]; никога [z] както в visit (посещение)

В английския език s е склонно да се произнася като [z] между гласни или в края на думата. В глобаса s винаги остава беззвучно.

w и y - допустими варианти: като неударени гласни (u и i)

Вижте Правописна конвенция по-долу.

x - никога [ks] както в taxi (такси)

z - винаги като единична звучна съскаща съгласна; никога [ts] както в pizza (пица)

Други варианти на съгласни

В зависимост от родния език на говорещия са допустими и други варианти на съгласни. Например, някои испаноговорящи може да са склонни да произнасят h като [χ], а не като [x]. Френскоговорящите може да са склонни да произнасят r като [ʁ], а не като [ɾ]. Говорещите мандарин може да са склонни да произнасят x като [ʂ] или [ɕ], а не като [ʃ]. Тези и други подобни варианти също са допустими.

Следващата таблица изброява всички свободни варианти на алофони на съгласни. Първият алофон, посочен за всяка фонема, е идеалното произношение на глобаса. Десетки други алофони с допълнително разпределение (алофони, които зависят от фонетичната среда) вероятно ще се чуят сред много говорещи, но всеки трябва да се стреми да не се отклонява твърде много от набора от алофони, изброени тук.

Гласни

Гласни в глобаса (a, e, i, o, u) се произнасят както в испански, италиански или есперанто.

Варианти на гласни

a - в идеалния случай се произнася [ä], отворена средна незакръглена гласна; предната [a] и задната [ɑ] са допустими варианти

e - в идеалния случай се произнася [e̞], средна предна незакръглена гласна; близко-средната [e] и отворено-средната [ɛ] са допустими варианти

o - в идеалния случай се произнася [o̞], средна задна закръглена гласна; близко-средната [o] и отворено-средната [ɔ] са допустими варианти

u - в идеалния случай се произнася [u], затворена задна закръглена гласна; затворената задна компресирана [ɯᵝ] е допустим вариант

Елизия

В определени случаи, предимно в поезията и текстовете на песни, e в началото на думата (когато е последвано от -s- и друга съгласна) може да се произнася без звук и да се заменя с апостроф.

espesyal или 'spesyal

Ударение

Сричките в глобаса са или ударени, или неударени. С други думи, глобаса не използва вторично ударение.

Едносрични думи

• Всички едносрични думи със значение (съществителни, глаголи, прилагателни, наречия) са ударени.

Едносричните думи могат да бъдат ударени или неударени в зависимост от това, което звучи най-естествено за говорещите. В случай на съмнение могат да се използват следните насоки:

• Неударени едносрични функционални думи: предлози, съюзи и частици (включително частици за глаголни форми)
• Ударени едносрични функционални думи: местоимения, определители, числителни, количествени числителни, наречия и междуметия

Многосрични думи

Следните правила за ударение се прилагат за всички многосрични думи, включително функционални думи и производни думи.

• Ако думата завършва на съгласна, ударението пада върху последната гласна.

barix (дъжд), произнася се ba-rix [ba.'ɾiʃ]
pantalun (панталон), произнася се pan-ta-lun [pan.ta.'lun]
kitabudom (библиотека), произнася се ki-ta-bu-dom [ki.ta.bu.'dom]

• Ако думата завършва на гласна, ударението пада върху предпоследната гласна.

piu (птица), произнася се pi-u ['pi.u]
harita (карта), произнася се ha-ri-ta [ha.'ri.ta]
Espanisa (испански език), произнася се es-pa-ni-sa [es.pa.'ni.sa]

Както беше посочено по-горе, правилата за ударение се прилагат и за производни думи. Например, производната дума kitabudom (kitabu-dom) се произнася ki-ta-bu-dom, като ударението пада само върху последната гласна, а не като ki-ta-bu-dom.

Неписана епентеза

Епентеза на съгласни

Макар и да не е идеално и е малко вероятно да се използва от англоговорящите в повечето случаи, може по желание да се вмъкне неписан гърлен преграден звук между две гласни, независимо дали в рамките на думата, или между думи.

poema (стихотворение), произнася се [po'ema] или [poʔ'ema]

Епентеза на гласни

Макар и да не е идеално и е малко вероятно да се използва от англоговорящите в повечето случаи, може по желание да се вмъкне всяка незакръглена средна гласна, като например [ə], между две съгласни или в края на думата. Като средна гласна, кардиналната [ä] също е разрешена като неписана епентеза, макар че това е най-малко препоръчителният вариант, тъй като е по-вероятно да намали разбираемостта.

magneto (магнит), произнася се [mag'neto] или [magə'neto]

asif (съжалявам), произнася се [a'sif] или [a'sifə]

Двойни гласни и съгласни

Двойните гласни и съгласни, независимо дали в рамките на думите в резултат на деривация, или между думи, обикновено се произнасят малко по-дълго или до два пъти по-дълго от единичните. Както беше посочено по-горе, допустима алтернатива е да се добави гърлен преграден звук между двойни гласни и средна средна гласна между двойни съгласни.

Двойни гласни

beeskri (бъде написан), произнася се [be'eskri] или [beʔeskri]

semiisula (полуостров), произнася се [semi:'sula] или [semiʔi'sula]

Двойни съгласни

possahay (преча), произнася се [pos:a'xaj] или [posəsa'xaj]

aselli (оригинален), произнася се [a'sel:i] или [a'seləli]

Двойно r

Макар че r не може да се удължава по същия начин, както другите съгласни, двойно r може да се удължи като трел или алтернативно да се произнася като единично r. Тъй като трелът е вариант на единично r, е възможно някои говорещи да произнасят както r, така и rr като трел, докато други ще произнасят и двете като flap/tap, а трети ще разграничават единично r като flap/tap, а двойно r като трел. Както беше посочено по-горе за всякакви две последователни съгласни, трети вариант в този случай е да се добави епентетична гласна между два flap/tap звука.

burroya (кошмар), произнася се [bu'roja] или [bu'ɾoja] или [buɾə'ɾoja]

W и Y

Забележка: Като изучаващ глобаса, можете да пропуснете следващата част, която е просто дискусия за това как глобаса се справя с w и y.

Ударение

Както беше посочено по-горе, w и y могат да се произнасят като гласни. Тъй като обаче технически са съгласни, те никога не се ударят.

Сравнете произношението на следните собствени имена:

Maria, произнася се ma-ri-a [ma.'ɾi.a]
Maryo, произнася се ma-ryo ['ma.ɾjo] или ma-ri-o ['ma.ɾi.o]

Изписването на Maryo с y, а не с i, позволява ударението да се измести върху a, предпоследната гласна буква. С ударението върху правилната гласна, няма значение в глобаса дали Maryo се произнася като две срички, със съгласна y (ma-ryo), или алтернативно, като три срички, като y се произнася като неударена i (ma-ri-o).

Дифтонги

Глобаса няма истински дифтонги. Разрешени са обаче следните комбинации от гласна плюс апроксимант (съгласна): aw, ew, ow, ay, ey, oy. Тези комбинации могат да се произнасят като дифтонги, въпреки че -w и -y технически представляват кода съгласни, а не ядрени глайдове. Знаем това, защото сричките (в обикновените думи) не могат да завършват на -w/-y плюс друга съгласна. Ако беше така, -w/-y биха могли да се считат за част от ядрото. Вместо това -w/-y заемат мястото на единствената съгласна в края на сричката, която е разрешена. Приемливо е също така, като допустима алтернатива, -w и -y да се произнасят като независими, неударени гласни.

Ewropa (Европа), произнася се ew-ro-pa [ew.'ɾo.pa]/[eu̯.'ɾo.pa] или дори e-u-ro-pa [e.u.'ɾo.pa]

Правописна конвенция

Следната правописна конвенция се прилага само за коренови думи, а не за производни думи. До други гласни, глобаса използва i и u само ако са ударени или ако y и w не са разрешени от фонотактичните правила. Във всички останали случаи глобаса използва y и w вместо i и u.

В следните коренови думи i и u са ударени:

maux (мишка), произнася се ma-ux [ma.'uʃ]
daif (слаб), произнася се da-if [da.'if]

В следните коренови думи фонотактичните правила позволяват само i и u:

triunfa (печеля, триумфирам), произнася се tri-un-fa [tri.'un.fa]
kruel (жесток), произнася се kru-el [kru.'el]

В следните коренови думи конвенционално се използват y и w, които могат по желание да се произнасят като гласни:

pyano (пиано), произнася се pya-no ['pja.no] или pi-a-no [pi.'a.no]
cyan (циан), произнася се cyan [t͡ʃjan] или ci-an [t͡ʃi.'an]
swini (свиня), произнася се swi-ni ['swi.ni] или su-i-ni [su.'i.ni]
trawma (травма), произнася се traw-ma ['traw.ma] или tra-u-ma ['tra.u.ma]

Фонотактика за обикновени думи

Забележка: Като изучаващ глобаса, можете да пропуснете тази последна част за фонотактиката, тъй като това е просто описание на структурата на сричките в глобаса.

Глобаса има два набора от фонотактични правила - един за обикновени думи (този раздел) и един за собствени имена (вижте следващия раздел). Фонотактичните правила за културно специфични думи комбинират двата набора от правила (вижте последния раздел).

Следните правила се прилагат за обикновени думи.

Срички

Сричките се състоят от: (начало)-ядро-(край).

Структурата на сричките в обикновените думи в глобаса е (C)(C)V(C).

Начало

Сричките могат да имат или да нямат начало. В глобаса началото се състои от всяка единична съгласна или от някоя от следните групи Cl/Cr и Cw/Cy:

bl-, fl-, gl-, kl-, pl-, vl-
br-, dr-, fr-, gr-, kr-, pr-, tr-, vr-
bw-, cw-, dw-, fw-, gw-, hw-, jw-, kw-, lw-, mw-, nw-, pw-, rw-, sw-, tw-, vw-, xw-, zw-
by-, cy-, dy-, fy-, gy-, hy-, jy-, ky-, ly-, my-, ny-, py-, ry-, sy-, ty-, vy-, xy-, zy-

Ядро

Всички срички имат ядро. В глобаса ядрото се състои от всяка единична гласна: a, e, i, o, u.

Край

Сричките могат да имат или да нямат край. В глобаса краят на обикновените думи се състои от всяка единична съгласна. Прилагат се обаче следните уговорки:

Позиция в края на думата: Обикновените думи в глобаса позволяват само следните съгласни в края на думата: -f, -l, -m, -n, -r, -s, -w, -x, -y.

Озвучаване на край-начало: Групите от съгласни, състоящи се от край и начало, могат да съвпадат или да не съвпадат по отношение на озвучаването: tekno (технология) срещу magneto (магнит), epilepsi (епилепсия) срещу absorbi (абсорбирам) и т.н.

Край-начало преградни: Групите от съгласни, състоящи се от две преградни (-kt-, -pt- и т.н.), не са разрешени в обикновените думи. Вместо това обикновените думи следват италианския и португалския модел, при който първата съгласна се пропуска. С други думи, ако сричката започва с преградна, предишната сричка не може да има крайна преградна: astrato (абстрактен), ativo (активен), otima (оптимален) и т.н.

Уговорки с w и y

Ядро-край: Когато w или y са в края, нито i, нито u са разрешени в ядрото. В резултат на това следните комбинации от ядро-край с -w и -y не са разрешени: -iy, -iw, -uy, -uw. Всички останали комбинации от ядро-край с -w и -y са разрешени: -aw, -ew, -ow, -ay, -ey, -oy.

Ядро-начало: Комбинациите от ядро-начало iy и uw не са разрешени в обикновените думи. Например, syahe (черен), а не siyahe.

Начало-ядро: Комбинациите от начало-ядро wu и yi също не са разрешени в обикновените думи.

Фонотактика за собствени имена

Собствените имена имат по-свободни фонотактични правила.

Структурата на сричките в собствените имена в глобаса е следната: (C)(C)V(C)(C)

Начало

Вижте фонотактичните правила за обикновени думи по-горе.

Ядро

Вижте фонотактичните правила за обикновени думи по-горе.

Край

Краят на собствените имена може да завършва на всяка съгласна: Madrid (Мадрид) и т.н. Може да се състои и от до две съгласни, включително в края на думата: Polska (Полша), Budapest (Будапеща) и т.н. Двойните преградни в края и началото са разрешени в собствените имена: vodka (водка), futbal (американски футбол) и т.н. Двойните преградни, които се различават само по озвучаване, обаче не са разрешени и трябва или да се редуцират до една съгласна, или да се добави епентетична гласна.

Уговорка с w и y

Уговорката за ядро-край при обикновените думи се прилага и за собствените имена. Когато w или y са в края, нито i, нито u са разрешени в ядрото. В резултат на това следните комбинации от ядро-край с -w и -y не са разрешени: -iy, -iw, -uy, -uw. Всички останали комбинации от ядро-край с -w и -y са разрешени: -aw, -ew, -ow, -ay, -ey, -oy.

За разлика от обикновените думи обаче, собствените имена позволяват комбинациите от ядро-начало iy и uw (Kuweyti - Кувейт и т.н.) и комбинациите от начало-ядро wu и yi (Wuhan - Ухан и т.н.).

Фонотактика за културно специфични думи

Фонотактиката за културно специфични думи следва правилата за обикновени думи в края на думата и правилата за собствени имена навсякъде другаде: teriyaki (терияки), koktel (коктейл), bakugamon (бакуган), blakjaku (блакджек), jazu (джаз) и т.н.

Забележка: Групата от съгласни -ng в края на думата, включително както се среща в пинин, добавя епентетична гласна, вместо да се редуцира до -n, както се вижда в обикновените думи: yinyangu (ин-ян).

Съдържателни думи: Съществителни, Глаголи, Прилагателни и Наречия

Съществителни

Съществителните в глобаса не правят разлика между форми за единствено и множествено число.

• maux - мишка, мишки
• kalamu - химикал(и)

Съществителните в глобаса нямат нито определителен, нито неопределителен член.

• janela - (един) прозорец, (някои) прозорци, прозорецът/прозорците

Ако е необходимо да се подчертае определеността, могат да се използват hin (този/тези) или den (онзи/онези).

• hin kitabu - тази книга, тези книги, книгата/книгите
• den flura - онова цвете, онези цветя, цветето/цветята

Ако е необходимо да се подчертае единственото число, може да се използва un (един).

• un denta - един зъб, зъб
• hin un denta - този (един) зъб, зъбът

Ако е необходимо да се подчертае множественото число, може да се използва plu (множество).

• plu pingo - (няколко) ябълки
• den plu pingo - онези (няколко) ябълки, ябълките

Род

В глобаса съществителните, обозначаващи хора и животни, обикновено са родово неутрални.

• ixu - възрастен (мъж, жена)
• nini - дете (момче, момиче)
• gami - съпруг/а (съпруг, съпруга)
• mumu - добитък (бик, крава)

Ако е необходимо да се подчертае пол, прилагателните fem (женски) и man (мъжки) могат да се използват като представки.

• femnini - момиче; mannini - момче
• femixu - жена; manixu - мъж
• femgami - съпруга; mangami - съпруг
• femmumu - крава; manmumu - бик

Етимология на fem: английски (feminine), френски (féminin), немски (feminin), испански (femenina)

Етимология на man: мандарин (男 “nán”), френски (masculin), испански (masculino), английски (masculine), немски (männlich), хинди (मर्दाना “mardana”), персийски (مردانه “mardane”)

Малко на брой съществителни, обозначаващи хора, показват пол.

• matre или mama - майка или мама
• patre или papa - баща или татко

Забележка: Родово неутралната дума за родител(и) е atre. Родово неутралната дума за мама/татко е mapa.

Съществителни във фрази в началото на изречението

Fe често се използва във фрази в началото на изречението със съществителни.

• Fe fato, - Всъщност, В действителност
• Fe fini, - Накрая
• Fe bonxanse, - За щастие, За късмет
• Fe asif, - За съжаление, За нещастие
• Fe onxala, - Дано
• Fe folo, - Следователно, В резултат на това, И така
• Fe misal, - Например
• Fe xugwan, - Обикновено
• Fe benji, - По същество, По принцип
• Fe moy kaso, - Във всеки случай
• Fe alo kaso, - В противен случай
• Fe nunya, - В момента, Сега
• Fe leya, - В миналото, Преди, По-рано
• Fe xaya, - В бъдеще, По-късно

Апозиция

В глобаса съществително може да бъде последвано от друго съществително без използване на предлог, когато второто съществително уточнява идентичността на първото. Това е известно като апозиция.

• Hotel Kaliforni - Хотел Калифорния
• Estato Florida - Щатът Флорида
• Towa Babel - Вавилонската кула
• Dolo Onxala - Улица Надежда
• Myaw Felix - котката Феликс
• misu doste Mark - моят приятел Марк
• lexi kursi - думата стол

Частица di: Специфични за културата думи и собствени имена

Частицата di може да се използва по избор, за да се маркират специфични за културата думи и собствени имена, които имат идентична форма с обикновени думи, които вече са установени в глобаса.

• soho - реципрочен, взаимен
  • (di) Soho - Сохо (квартал в Ню Йорк)

Частица ci: Милост и привързаност

Съществително или собствено име може да бъде последвано от частицата ci, за да се обозначи милост или привързаност.

• mama - мама
  • mama ci - мамичка
• nini - дете
  • nini ci - детенце
• Jon - Джон
  • Jon ci - Джони

Почетни титли: Gao и Kef

Прилагателното gao (висок, голям) и съществителното kef (шеф, началник) могат да се използват като почетни титли.

• alimyen - учител
  • gao alimyen - майстор
• papa - татко
  • kef papa - шефе

Съществителни/Глаголи

В глобаса съществителни/глаголи са думи, които могат да функционират като съществително или глагол.

• ergo - работа (съществително или глагол)
• danse - танц (съществително или глагол)
• yam - ястие (съществително) или ям (глагол)
• lala - песен (съществително) или пея (глагол)

Сравнение на съществителни/глаголи

Сравнението на съществителни/глаголи се изразява, както следва, с помощта на думите max (повече), min (по-малко, по-малко на брой), dennumer (толкова на брой, колкото), denkwanti (толкова количество, колкото), kom (като, отколкото).

Със съществителни:

• max... kom... - повече... от...
• min... kom... - по-малко... от...

Mi hare max kitabu kom yu.
Аз имам повече книги от теб.

Yu hare min kitabu kom mi.
Ти имаш по-малко книги от мен.

• max te/to kom... - повече (от тях) от...
• min te/to kom... - по-малко (от тях) от...

Mi hare max to kom yu.
Аз имам повече (от тях) от теб.

Yu hare min to kom mi.
Ти имаш по-малко (от тях) от мен.

• max kom - повече от
• min kom - по-малко от

Mi hare max kom cen kitabu.
Аз имам повече от сто книги.

Yu hare min kom cen kitabu.
Ти имаш по-малко от сто книги.

• dennumer... kom... - толкова на брой... колкото...

Te hare dennumer kitabu kom mi.
Тя има толкова книги, колкото аз.

• dennumer te/to kom... толкова (от тях) на брой, колкото...

Te hare dennumer to kom mi.
Тя има толкова, колкото аз.

• denkwanti... kom... - толкова... колкото...

Yu yam denkwanti risi kom mi.
Ти ядеш толкова ориз, колкото аз.

• denkwanti to kom... толкова (от него) колкото...

Yu yam denkwanti to kom mi.
Ти ядеш толкова (от него) колкото мен.

С глаголи:

• max... kom.... или max kom... - повече от

Myaw max somno kom bwaw.
или: Myaw somno max kom bwaw.
Котката спи повече от кучето.

• min... kom.... или min kom... - по-малко от

Bwaw min somno kom myaw.
или: Bwaw somno min kom myaw.
Кучето спи по-малко от котката.

• denkwanti... kom... или denkwanti kom... - толкова колкото

Bebe denkwanti somno kom myaw.
или: Bebe somno denkwanti kom myaw.
Бебето спи толкова, колкото котката.

За да изрази колкото повече..., толкова повече/по-малко..., глобаса използва folki... max/min, max/min.

Folki mi max doxo, mi max jixi.
Колкото повече чета, толкова повече знам.

Редът на тези фрази може да се променя:

Mi max jixi, folki mi max doxo.
Знам повече, колкото повече чета.

Категории глаголи

В речника глаголите се дефинират като помощни, копулативни, преходни, непреходни или амбитранзитивни. Наставките, използвани в този раздел (-cu, -gi, -ne, -do, -pul), са обяснени в раздела Често срещани афикси по-долу. Представката xor- е обяснена в раздела Словообразуване: Представки.

Помощни глаголи

Помощните глаголи са непосредствено последвани от друг глагол, който може да бъде пропуснат. В глобаса има само три помощни глагола: abil (мога, способен съм да), ingay (трябва да), musi (трябва, налага се да).

Копулативни глаголи

Копулативните глаголи свързват подлога с неговото допълнение. В момента има 12 копулативни глагола: sen (съм), xorsen (ставам), sencu (ставам), sengi (карам да бъде), kwasisen (изглеждам), okocu (изглеждам), orecu (звуча), nasacu (мириша), xetocu (имам вкус на), pifucu (чувствам се на допир), hisicu (чувствам се физически или емоционално), ganjoncu (чувствам се емоционално).

Преходни глаголи

Преходните глаголи приемат пряко допълнение: haja (нуждая се от), bujo (хващам, улавям), gibe (давам). Някои преходни глаголи обаче понякога или често пропускат прякото допълнение: doxo (чета), yam (ям), lala (пея) и т.н.

Някои преходни глаголи почти винаги се използват без пряко допълнение: somno (спя), haha (смея се), pawbu (тичам), fley (летя) и т.н.

Mi le somno (lungo somno).
Аз спах (дълъг сън).

Yu le haha (sotipul haha).
Ти се смя (силен смях).

Наставката -gi може да се добавя към преходни глаголи със значение _карам (прякото допълнение) да [коренен глагол], правя (прякото допълнение) да [коренен глагол].

Kam yu fleygi hawanavi?
Ти управляваш ли самолети?

Mi xa sampogi bwaw fe axam.
Ще разходя кучето вечерта.

Payaco le hahagi mi.
Клоунът ме накара да се смея.

Непреходни глаголи

Непреходните глаголи не приемат пряко допълнение: idi (отивам), konduta (държа се), loka (намирам се), side (седя), garaku (давя се, потъвам). Непреходните глаголи могат да бъдат превърнати в преходни глаголи с незадължителна употреба на -gi при наличие на пряко допълнение.

• garaku - давя се, потъвам
  garaku(gi) - (карам да се) дави, (карам да) потъва

Navikef le garaku.
Капитанът се удави.

Navikef le garaku(gi) navi.
Капитанът потопи кораба.

При словообразуването обаче -gi е задължителна. Сравнете следните прилагателни, образувани с garaku и наставката -ne.

garakune navikef - давещият се капитан

garakugine navikef- капитанът, който потапя (кораба)

Амбитранзитивни глаголи

Амбитранзитивните глаголи в глобаса са глаголи, при които както подлогът при непреходното значение, така и прякото допълнение при преходното значение изпитват едно и също действие/състояние на глагола. Непреходното значение на тези глаголи може незадължително да прилага -cu, а преходното значение може незадължително да прилага -gi.

Има четири подкатегории амбитранзитивни глаголи: глаголи за чувство, глаголи за състояние, безлични глаголи и глаголи за позиция/местоположение или движение.

Глаголи за чувство

Амбитранзитивните глаголи, обозначаващи чувство, означават чувствам [коренно съществително] или карам да се чувства [коренно съществително]. Обърнете внимание, че непреходното значение може да бъде изразено и като фраза с копулативен глагол и прилагателно: sen [коренно съществително]-do.

• interes(cu) - интересувам се/чувствам интерес (чувствам интерес)
  interes(gi) - интересувам (карам да се чувства интерес)

Mi interes(cu) tem basalogi. = Mi sen interesdo tem basalogi.
Интересувам се от лингвистика.

Basalogi interes(gi) mi.
Лингвистиката ме интересува.

• pilo(cu) - уморен съм/чувствам се уморен (чувствам умора)
  pilo(gi) - изморявам (карам да се чувства умора)

Te pilo(cu). = Te sen pilodo.
Тя е уморена/чувства се уморена.

Tesu ergo pilo(gi) te.
Нейната работа я изморява.

Представката xor- може да се използва с глаголи за чувство, за да се изрази следната разлика:

Mi le interes tem basalogi lefe multi nyan.
Интересувах се от лингвистика преди много години.

Te le pilo dur na ergo.
Тя беше уморена, докато работеше.

срещу:

Mi le xorinteres tem basalogi lefe multi nyan.
Започнах да се интересувам от лингвистика преди много години.

Te le xorpilo dur na ergo.
Тя се умори, докато работеше.

Глаголи за състояние

Амбитранзитивните глаголи за състояние са подобни на глаголите за чувство. Те са съществителни за състояние, които могат да се използват като амбитранзитивни глаголи със значение имам [коренно съществително] или карам да има [коренно съществително]. Обърнете внимание, че непреходното значение може да бъде изразено и като фраза с копулативен глагол и прилагателно: sen [коренно съществително]-pul.

• termo(cu) - топъл съм/горещ съм (имам топлина)
  termo(gi) - затоплям (карам да има топлина)

Misu kafe no haji termo. = Misu kafe no haji sen termopul.
Моето кафе вече не е топло.

Kam yu le termo banyo-kamer?
Затопли ли банята?

• cinon(cu) - интелигентен съм (имам интелигентност)
  cinon(gi) - правя интелигентен (карам да има интелигентност)

Syensiyen cinon. = Syensiyen sen cinonpul.
Ученият е интелигентен.

Eskol le cinon te.
Училището го направи умен.

• talento(cu) - талантлив съм (имам талант)
  talento(gi) - правя талантлив (карам да има талант)

Lalayen talento. = Lalayen sen talentopul.
Певецът е талантлив.

Patre le talento lalayen.
Бащата направи певеца талантлив.

Представката xor- може да се използва с глаголи за състояние, за да се изрази следната разлика:

Jaledin le termo. = Jaledin le sen termopul.
Вчера беше топло.

To le xortermo fe midinuru. = To le xorsen/sencu termopul fe midinuru.
Стана топло по обяд.

Безлични глаголи

При непреходното значение на безличните амбитранзитивни глаголи действието е нещо, което се случва на подлога, а не нещо, което подлогът извършва.

• kasiru(cu) - чупя се (ставам счупен)
  kasiru(gi) - чупя (карам да се счупи)

Janela le kasiru(cu).
Прозорецът се счупи.

Mi le kasiru(gi) janela.
Аз счупих прозореца.

• boyle(cu) - варя се (ставам сварен)
  boyle(gi) - варя (карам да се свари)

Sui le boyle(cu).
Водата завря.

Te le boyle(gi) sui.
Тя свари водата.

• fini(cu) - свършвам (стигам до край)
  fini(gi) - завършвам, приключвам (карам да стигне до край)

Jange le fini(cu).
Войната свърши.

Ete le fini(gi) jange.
Те приключиха войната.

Глаголи за позиция/местоположение или движение

При непреходното значение на амбитранзитивните глаголи за позиция/местоположение или движение подлогът е едновременно деятел и потърпевш.

• esto(cu) - спирам (стигам до спиране)
  esto(gi) - спирам (довеждам до спиране или карам да спре)

Am esto(cu)!
Спри!

Am esto(gi) mobil!
Спри колата!

• harka(cu) - движа се (извършвам движение)
  harka(gi) - движа (карам да се движи)

Am no harka(cu)!
Не мърдай!

Mi le harka(gi) yusu kursi.
Преместих твоя стол.

• buka(cu) - отварям се (ставам отворен)
  buka(gi) - отварям (правя отворен)

Dwer le buka(cu).
Вратата се отвори.

Mi le buka(gi) dwer.
Аз отворих вратата.

При словообразуването амбитранзитивните глаголи функционират като преходни глаголи без нужда от -gi. Когато обаче е необходимо непреходното значение на глагола при словообразуването, трябва да се приложи -cu. Сравнете следните прилагателни, образувани с buka и наставката -ne:

bukane merasem - церемонията по откриването

bukacune dwer - отварящата се врата

Прилагателни/Наречия

В глобаса прилагателните и наречията, които изменят глаголи имат идентична форма.

• bon - добър, добре
• velosi - бърз(о), бързо, набързо
• multi - много

Прилагателните/наречията предхождат съществителните/глаголите, които изменят.

Hinto sen bon yam.
Това е добро ястие.

Bebe bon yam.
Бебето яде добре.

Uma velosi pawbu.
Конят тича бързо.

Като алтернатива, наречията могат да се появят след глагола, но предхождани от преките и непряките допълнения, ако има такива: Подлог - Глагол - (Преки и Непреки Допълнения) - Наречие.

Bebe yam bon.
Бебето яде добре.

Bwaw glu sui velosi.
Кучето пие водата бързо.

Наречията могат да бъдат преместени и в началото на изречението, стига да има определена пауза с запетая, за да се отдели фразата от останалата част от изречението. Без пауза, прилагателното/наречието може погрешно да се изтълкува като изменящо подлога.

Velosi, bwaw glu sui.
Бързо, кучето пие водата.

Unyum, te le idi cel banko.
Първо, тя отиде в банката.

Прилагателни/наречия във фрази в началото на изречението

Следните са прилагателни/наречия, често използвани във фрази в началото на изречението, следвани от ясна пауза преди останалата част от изречението.

• Ripul, - Отново
• Ible, - Може би, Вероятно
• Maxpul, - Освен това, Нещо повече
• Pia, - Също така
• Abruto, - Изведнъж
• Total, - Абсолютно, Напълно
• Yakin, - Със сигурност
• Ideal, - В идеалния случай
• Mimbay, - Очевидно, Разбира се
• Mingu, - Ясно, Очевидно
• Sipul, - Наистина
• Fori, - Незабавно
• Pimpan, - Често
• Sati, - Истински
• Umumi, - Като цяло, Общо взето
• Nerleli, - Наскоро
• Telileli, - Преди много време
• Nerxali, - Скоро
• Telixali, - След дълго време

Сравнение на прилагателни/наречия

Сравнението на прилагателни/наречия се изразява, както следва, с помощта на думите maxmo (повече, -ер), minmo (по-малко), denmo (като),kom (като, отколкото).

• maxmo kimapul kom... - по-скъп от...
• minmo kimapul kom... - по-евтин от...
• denmo kimapul kom... - толкова скъп, колкото...

За да се изрази най-много (-ест) и най-малко, глобаса използва maxim... te/to и minim... te/to. Думата of означава от или извън (на). Обърнете внимание, че местоименията te/to трябва да следват незабавно прилагателното, тъй като именните словосъчетания винаги трябва да завършват на съществително или местоимение. Вижте Именни словосъчетания.

• maxim juni te (of misu bete) - най-малкият (от децата ми)
• minim kimapul to (of yusu mobil) - най-евтиният (от твоите коли)

За да се изрази колкото повече/по-малко..., толкова повече/по-малко..., глобаса използва folki maxmo/minmo, maxmo/minmo.

• folki (to sen) maxmo neo, (to sen) maxmo bon - колкото по-ново, толкова по-добре

Думи, които са глагол/прилагателно-наречие

Освен думи, които са съществителни/глаголи и думи, които са прилагателни/наречия, глобаса има трети клас думи: думи, които са глагол/прилагателно-наречие. Само спомагателните глаголи принадлежат към този клас, който се състои само от три думи: abil, musi и ingay.

• abil: (глагол) мога, способен съм; (прилагателно/наречие) способен, който може
• musi: (глагол) трябва, длъжен съм; (прилагателно/наречие) който трябва, който е длъжен
• ingay: (глагол) трябва, следва; (прилагателно/наречие) който трябва, който следва

Общи представки

Съществително окончание -ya

Окончанието -ya има различни полезни функции и е еквивалентно на няколко английски окончания: -ity, -ness, -dom, -hood, -ship.

1. Отвлечени съществителни се образуват от прилагателни/наречия чрез добавяне на -ya.

• real - реален (прилагателно)
  realya - реалност (съществително)

• bimar - болен (прилагателно)
  bimarya - болест (съществително)

• huru - свободен (прилагателно)
  huruya - свобода (съществително)

• solo - сам (прилагателно)
  soloya - самота (съществително)

2. Окончанието -ya се използва за образуване на отвлечени и неизброими съществителни от различни конкретни и изброими съществителни.

• poema - поема (конкретно съществително)
• poemaya - поезия (отвлечено съществително)

Окончанието -ya означава -ство, когато е прикрепено към съществителни, обозначаващи отношения.

• matre - майка (конкретно съществително)
  matreya - майчинство (отвлечено съществително)

• patre - баща (конкретно съществително)
  patreya - бащинство (отвлечено съществително)

• doste - приятел (конкретно съществително)
  dosteya - приятелство (отвлечено съществително)

В някои случаи конкретното или изброимото съществително се използва като глагол, а отвлеченото или неизброимото съществително се образува с помощта на -ya и функционира като аналог на глагола.

• imaje - образ/картина (конкретно съществително), представям си/изобразявам (глагол)
  imajeya - въображение (отвлечено съществително)

• turi - пътуване (изброимо съществително), пътувам (глагол)
  turiya - туризъм (неизброимо съществително)

По същия начин, частите на тялото, свързани с петте сетива, обозначават свързаното действие (глагол), докато -ya се използва за образуване на отвлеченото съществително.

• oko - око (конкретно съществително), виждам, гледам (глагол)
  okoya - поглед или зрение (отвлечено съществително)

• ore - ухо (конкретно съществително), чувам, слушам (глагол)
  oreya - слух или чувство за слух (отвлечено съществително)

• nasa - нос (конкретно съществително), мириша (глагол)
  nasaya - миризма или чувство за миризма (отвлечено съществително)

• xeto - език (конкретно съществително), вкусвам (глагол)
  xetoya - вкус или чувство за вкус (отвлечено съществително)

• pifu - кожа (конкретно съществително), докосвам (глагол)
  pifuya - допир или чувство за допир (отвлечено съществително)

3. Предлозите се превръщат в съществителни/глаголи с помощта на окончанието -ya. Вижте Предложни глаголи.

4. Окончанието -ya се използва и за превръщане на други служебни думи в съществителни. Вижте Служебни думи.

Етимология на -ya: хинди (सत्य "satya" - истина), испански (alegría - радост)

Представка du-

Глобаса използва представката du-, за да изрази герунда.

• dudanse - (действието на) танцуване
• dulala - (действието на) пеене

Представката du- се използва и за продължителен/навик глаголен вид. Вижте Глаголни форми.

Представката du- е съкратена от dure (продължителност).
Етимология на dure: английски, френски, немски и испански

Съществително/глаголно окончание -gi

Окончанието -gi може да се прилага към прилагателни, съществителни и глаголи.

Прилагателни

Окончанието -gi превръща прилагателните в преходни глаголи.

• bala - силен
  balagi - да укрепя

• pul - пълен
  pulgi - да напълня

• mor - мъртъв
  morgi - да убия

Съществителни

Окончанието -gi означава причинявам да бъда (стана), когато се добавя към съществителни.

• zombi - зомби
  zombigi - да превърна в зомби

• korbani - жертва
  korbanigi - да виктимизирам

Глаголи

Наставката -gi се използва и за превръщане на непреходни и преходни глаголи в каузативни глаголи или по избор в преходни глаголи, както е показано в Глаголни категории по-горе.

Наставката -gi е съкратена от gibe (давам).
Етимология на gibe: английски (give), немски (geben, gibt) и мандарин (给 “gěi”)

Наставка за съществително/глагол -cu

Наставката -cu може да се прилага към прилагателни и съществителни, в допълнение към глаголи, както е показано в Глаголни категории по-горе.

Прилагателни

Наставката -cu (ставам) превръща прилагателните в непреходни глаголи.

• roso - червен
  rosocu - да се изчервя/почервеня (ставам червен)

• mor - мъртъв
  morcu - да умра (ставам мъртъв)

Съществителни

Окончанието -cu означава ставам, когато се добавя към съществителни.

• zombi - зомби
  zombicu - да се превърна в зомби

• ixu - (човек) възрастен
  ixucu - да стана възрастен, да навърша пълнолетие

Окончанието -cu е съкратено от cudu (вземам, получавам, придобивам, спечелвам)
Етимология на cudu: мандарин (取得 "qǔdé"), корейски (취득 “chwideug”)

Прилагателно/наречно окончание -li

В глобаса прилагателните/наречията се образуват от съществителни посредством различни окончания. Вижте пълния списък от окончания под Образуване на думи. Едно от най-често срещаните е окончанието -li (на, свързано с).

• musika - музика
  musikali - музикален, музикално

• denta - зъб
  dentali - зъбен

• dongu - изток
  donguli - източен

• Franse - Франция
  Franseli - френски

Окончанието -li се използва и за образуване на прилагателни/наречия от служебни думи. Вижте Служебни думи.

Етимология на -li: френски (-el, -elle), испански (-al), английски (-al, -ly), немски (-lich), руски (-ельный “-elni”, -альный “-alni”), турски (-li)

Прилагателно/наречно окончание -pul

Думата pul означава пълен. Въпреки това, като окончание -pul означава с достатъчно или повече от достатъчно.

• humor - хумор
  humorpul - хумористичен, забавен

• hatari - опасност
  hataripul - опасен

Етимология на pul: английски (full), хинди (पूर्ण “purn”), руски (полный “poln-”)

Активни прилагателни: Окончание -ne

Окончанието -ne означава в активно състояние или процес на и се използва за образуване на това, което е известно в глобаса като активни прилагателни.

Активните прилагателни в повечето случаи са еквивалентни на сегашните причастия в английски (прилагателни, завършващи на -ing). Въпреки това, за разлика от английския, активните прилагателни не се използват за генериране на прогресивни глаголни форми (Аз спя, Тя танцува и т.н.). Вместо това, те функционират само като прилагателни.

• somno - спя
  somnone meliyen - спяща красавица

• anda - ходя
  andane moryen - ходещи мъртви

• danse - танцувам
  dansene uma - танцуващ кон

• interes - интересувам
  interesne kitabu - интересна книга

• amusa - забавлявам, забава
  amusane filme - забавен филм

Етимология на -ne: английски (-ing), френски (-ant), испански (-ando), немски (-en, -ende), руски (-ный “-ny”), турски (-en, -an)

Активни прилагателни в началото на изречението

Активните прилагателни, които се появяват в началото на изречението, могат алтернативно да бъдат изразени като предложни фрази, използвайки инфинитивната форма на глагола.

Doxone, nini le xorsomno.
Докато четеше, детето заспа.

или

Fe na doxo, nini le xorsomno.
Докато четеше, детето заспа.
или
Dur na doxo, nini le xorsomno.
Докато четеше, детето заспа.

Тази конструкция е особено полезна, когато фразата включва пряко допълнение, тъй като, за разлика от сегашното причастие в английския, активните прилагателни в глобаса не могат да функционират като глаголи.

Dur na doxo sesu preferido kitabu, nini le xorsomno.
Докато четеше любимата си книга, детето заспа.

Естествено, тези фрази могат да бъдат изразени и като пълни клаузи, за разлика от предложните фрази.

Durki te le doxo (sesu preferido kitabu), nini le xorsomno.
Докато той четеше (любимата си книга), детето заспа.

Пасивни прилагателни

Активните прилагателни могат да бъдат направени пасивни чрез добавяне на пасивната представка be-, за да се образуват това, което е известно в глобаса като пасивни активни прилагателни (или накратко пасивни прилагателни). Няма точен еквивалент в английския за пасивни прилагателни, но най-добре се разбират като точната пасивна форма на сегашното причастие в английския.

• belalane melodi - мелодия, която е изпята или се пее
• belubine doste - любим приятел или приятел, който е обичан

Неактивни прилагателни: Окончание -do

Окончанието -do означава в неактивно състояние на. Думите с това окончание са известни в глобаса като неактивни прилагателни и обикновено се превеждат като минало причастие в английския. Въпреки това, за разлика от английския, неактивните прилагателни не се използват за генериране на перфектни или пасивни глаголни форми (Аз съм работил, Беше/беше откраднато и т.н.). Вместо това те функционират само като прилагателни.

Струва си да се отбележи, че технически погледнато, окончанието -do се добавя към съществителното измерение на съществителните/глаголите. Поради тази причина, -do може да се добави към преходни, непреходни или амбипреходни глаголи-съществителни.

С преходни глаголи

• hajado ergo - необходима работа (в състояние на необходимост)
• bujodo morgiyen - заловен убиец (в състояние на залавяне)

С непреходни глаголи

• Uncudo Nasyonlari - Обединени Нации (в състояние на обединение)
• awcudo fleytora - изчезнал самолет (в състояние на изчезване)

С амбипреходни глаголи

• kasirudo janela - счупен прозорец (в състояние на счупване)
• klosido dwer - затворена врата (в състояние на затваряне)

Етимология на -do: английски (-ed), испански (-ado, -ido)

Наречно окончание -mo

Прилагателните/наречията, които изменят други прилагателни/наречия, известни като наречия, които изменят прилагателни/наречия, добавят окончанието -mo. Сравнете следните двойки фрази.

• perfeto blue oko - перфектни сини очи (сини очи, които са перфектни)
  perfetomo blue oko - перфектно сини очи (очи, които са перфектно сини)

• naturali syahe tofa - естествена черна коса (не е перука)
  naturalimo syahe tofa - естествено черна коса (не е боядисана)

• sotikal doxone nini - тихо дете, което чете
  sotikalmo doxone nini - дете, което чете тихо

Функционални думи: Съюзи, предлози и функционални наречия

Кликнете, за да видите Местоимения. Кликнете, за да видите Съотносителни думи. Кликнете, за да видите Числа.

Съюзи

• ji - и
  • iji... ji... - както... така и...
• or - или
  • oro... or... - или... или...
• nor - нито
  • noro... nor... - нито... нито...
• kam - частица за въпрос с да/не
  • kama... kam... - дали... или...
• mas - но
• eger - ако
• kwas - сякаш [kwasi - привидно]
• ki - че (съюз за подчинено изречение)

Fe

Fe е многофункционален предлог с общо, неопределено значение, често превеждан като на (отнасящ се до). Може да се използва като предлог за време (в, на), като предлог за място (само в предложни изрази, както е показано по-долу), в начални фрази на изречения, като алтернатива на прилагателните на -li и в случаите, когато не е подходящ друг предлог.

Fe е опционален с повечето изрази за време, както е показано в следните примери:

(fe) ban mara - веднъж, някога
(fe) duli mara - понякога, от време на време
(fe) hin mara - този път
(fe) hin momento - в този момент
(fe) Lunadin - (в) понеделник
(fe) duli Lunadin - (всеки) понеделник
(fe) nundin - днес (използва се като наречие)
(fe) tiga din fe xaya - три дни по-късно

Изразите fe nunya (в момента, понастоящем, сега), fe leya (в миналото, преди) и fe xaya (в бъдеще, по-късно, след това) обикновено се оставят непроменени.

Изразяване на Притежание

Глобаса има два начина за изразяване на притежание. Предлогът de (на, принадлежащ на) се използва за изразяване на притежание от съществителни имена.

Baytu de Maria sen day.
"Къщата на Мария е голяма."
Къщата на Мария е голяма.

Ако съществителното име е подразбиращо се, се използва местоимение (te/to или ete/oto):

To de Maria sen day.
Тази на Мария е голяма.

Суфиксът -su се добавя към местоименията, за да образува притежателни прилагателни. По подобен начин частицата su се използва за изразяване на притежание от съществителни имена и е еквивалентна на английския притежателен суфикс 's. За разлика от английския език, обаче, su се използва като отделна дума.

Maria su baytu sen day.
Къщата на Мария е голяма.

Ако съществителното име е подразбиращо се, се използва местоимение (te/to или ete/oto):

Maria su to sen day.
Тази на Мария е голяма.

Предлози за Място

• in - в, вътре в
  • inli - (прил.) вътрешен
  • fe inya - (от)вътре; в рамките на
• ex - извън, отвън
  • exli - (прил.) външен
  • fe exya - (от)вън; без
• per - на, върху
  • perli - (прил.) повърхностен
  • fe perya - на повърхността
• bax - под, отдолу
  • baxli - долен
  • fe baxya - отдолу
• of - от, извън
• cel - до, към (движение) [cele - цел]
  • celki - така че, за да
  • cel na - за да
  • cel in - в, вътре
  • cel ex - от, извън
• hoy - към [hoyo - ориентация/посока]
• intre - между
  • fe intreya - помежду
• ultra - отвъд
  • fe ultraya - отвъд
• infra - под, отдолу
  • infrali - долен
• infer - кратка форма на infraya: долност
  • fe infer - долу, отдолу
  • cel infer - надолу
• supra - над, отгоре
  • suprali - горен
• super - кратка форма на supraya: горност
  • fe super - горе, отгоре
  • cel super - нагоре
• pas - през, чрез [pasa - проход]
• tras - от другата страна на, транс-
• cis - от тази страна на
• wey - около [jowey - обкръжение]
• fol - покрай, според [folo - следвам]
  • fe folya - покрай, съответно
  • posfol - срещу (в обратна посока)

Фразеологични Предлози и Съюзи

• ruke - (същ.) гръб, задна част; (гл.) съм зад, съм отзад
  • fe ruke - отзад
  • fe ruke de - зад, в задната част на
• kapi - (същ.) глава; (гл.) съм на върха (на)
  • fe kapi - на върха
  • fe kapi de - на върха на
• fronta - (същ.) чело, предна част; (гл.) съм пред (на)
  • fe fronta - отпред
  • fe fronta de - пред
• muka - (същ.) лице; (гл.) гледам, съм лице в лице, съм срещу (на)
  • fe muka - срещу, лице в лице
  • fe muka de - срещу
• oposya - (същ.) противоположност; (гл.) съм противоположен на
  • fe oposya - напротив
  • fe oposya de - срещу, противно на, срещу (физически)
• peda - (същ.) крак, дъно; (гл.) съм на дъното (на)
  • fe peda - на дъното
  • fe peda de - на дъното на
• comen - (същ.) страна; (гл.) съм до, съм отстрани
  • fe comen - отстрани
  • fe comen de - отстрани (на), до, покрай
• tayti - (същ.) заместител, заместване; (гл.) замествам
  • fe tayti fe - вместо
  • fe tayti ki - вместо да + изречение
• kompara - (същ.) сравнение; (гл.) сравнявам
  • fe kompara fe - в сравнение (с)
  • fe kompara ki - докато
• kosa - (същ.) причина; (гл.) причинявам
  • fe kosa fe; kos - поради, заради
  • kos (den)to - ето защо, следователно
  • fe kosa ki; koski - защото, тъй като
• folo - следвам
  • fe folo - следователно, вследствие на това, така че
  • fe folo fe - като следствие от, в резултат на
  • fe folo ki - (така) че
• ner - близо (до)
  • ner fe - близо до
• teli - далеч, далечен, отдалечен
  • teli fe - далеч от

Други Предлози

• el - маркер за пряко допълнение
  • Функционира като предлог и обикновено се пропуска
• de - на (принадлежащ на)
• tas - на (маркер за непряко допълнение), за
• tem - за, относно [tema - тема]
• pro - в полза на, за, про- (противоп. anti)
• anti - против, срещу
• fal - (направен) от [fale - правя]
• har - с (имащ) [hare - имам]
  • nenhar - без (неимащ)
• ton - (заедно/заедно с) [tongo - заедно]
  • nenton - без, отделно/отделно от
• yon - с (използвайки), посредством [yongu - използвам]
  • yon na - чрез + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
• nenyon - без (неизползвайки)
  • nenyon na - без + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
• por - в замяна на
  • por (moyun) - на

Служебни думи за Време

• dur - по време на, за + съществително име
  • dur (moyun) - на
  • dur na - докато + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • durki - докато + изречение
• fin- - (префикс) край, стигам до [fini - завършвам/свършвам]
  • finfe - (предл.) до + съществително име
  • finki - (съюз) докато + изречение
• xor- - (префикс) начало [xoru - започвам/стартирам]
  • xorfe - (предл.) от, откакто + съществително име
  • xorki - (съюз) (откакто) + изречение
• jaldi - рано
• dyer - късно
• haji - все още
  • no haji - вече не
• uje - вече
  • no uje - още не
• fori - незабавен(о), веднага
• pimpan - често
• nadir - рядко
• mara - път (случай)
  • (fe) ban mara - веднъж, някога
  • (fe) duli mara - понякога
• nun - частица за сегашно време
  • nunli - настоящ(о), текущ(о)
  • nunya - настоящето
    • fe nunya - в момента, понастоящем, сега
  • nundin - днес
  • (fe) nunli din - в наши дни
• ja- - (префикс) непосредствено съседен [jara - съсед]
  • jali - съседен
• le - частица за минало време
  • jale - току-що (минало предварително време)
  • jaledin - вчера
  • leli - минал(о), предишен(о), бивш(а)
  • jaleli - последният, най-скорошният
  • nerleli - скорошен(о)
  • telileli - отдавна
  • leya - (същ.) миналото
    • fe leya - в миналото, преди
  • lefe - преди + съществително име; преди
    • lefe or fe - до (на или преди)
  • lefe na - преди + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • leki - преди + изречение
• xa
  • jaxa - ще (бъдеще предварително време)
  • jaxadin - утре
  • xali - (прил.) бъдещ
  • jaxali - следващ(ият), (и) тогава
  • nerxali - скоро
  • telixali - след дълго време
  • xaya - (същ.) бъдещето; (гл.) съм след, следвам
    • fe xaya - в бъдеще, по-късно
  • xafe - след, в + съществително име
  • xafe na - след + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • xaki - след + изречение

Служебни думи за Количество и Степен

• kriban - почти
• kufi - достатъчен(о), достатъчно (за количество)
  • kufimo - достатъчно (за степен)
• plu - множествен(о) (използва се за изразяване на множественост)
• multi - много
• xosu - малко (за количество), малко [противоп. multi]
• daymo - много, силно
• lilmo - малко (за степен) [противоп. daymo]
• godomo - твърде
• total - цял(а), пълен(а)
• eskaso - оскъден(о), едва, едва ли
• daju - приблизително, около
  • dajuya - (същ.) приближение, оценка; (гл.) приближавам, оценявам

Други Служебни Наречия

• no - не
  • noli - отрицателен(а)
  • noya - казвам "не" (на), отричам, отхвърлям
• si - да
  • sili - утвърдителен(а)
  • siya - казвам "да" (на), одобрявам
• hata - дори
  • no hata - дори не
  • fe hataya - въпреки това, въпреки всичко, все пак
  • fe hataya fe - въпреки + съществително име
  • fe hataya na въпреки + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • fe hataya ki - въпреки че, макар че + изречение
• pia - също
• sol - само [solo - сам(а), единствен(ата), единствен(ата)]

Сравнение

• kom - като (сравним с), отколкото (в сравнение с) [kompara - сравнение/сравнявам]
• denmo... kom... - толкова... колкото...
• max - повече
  • maxpul - допълнителен(на), още, друг(а); допълнително, освен това
  • ji max (o)to/(e)te - и така нататък
• max... kom... - повече (по-голям брой, по-голямо количество)... + съществително/глагол отколкото...
• maxmo... kom... - по-... (в по-голяма степен)... + прилагателно/наречие отколкото...
• denkwanti... kom... - толкова, колкото
• dennumer... kom... - толкова, колкото
• maxim - най-
• maximum - максимум, най-много
  • maximumya - максимумът
  • maximummo - възможно най-
• maxori - (прил./нар.) повечето (мнозинството от), предимно
  • maxoriya - мнозинство
• maxus - (предл.) плюс, с добавяне на, освен
  • maxusli - (прил./нар.) положителен (+1, +2 и т.н.), освен (това)
  • fe maxusya - освен (това)
• min - по-малко
• min... kom... - по-малко... + съществително/глагол отколкото...
• minmo... kom... - по-малко... + прилагателно/наречие отколкото...
• minim - най-малко
• minimum - минимум, поне
  • minimumya - минимумът
• minori - (прил./нар.) малцинството от
  • minoriya - малцинство
• minus - (предл.) минус, с изключение на
  • minusli - (прил./нар.) отрицателен (-1, -2 и т.н.), с изключение на това
  • fe minusya - с изключение на това
  • minus eger - освен ако

Местоимения

Лични местоимения

Личните местоимения в глобаса са следните:

Родово неутралните te и ete се използват за всички живи същества и персонифицирани предмети. Ако е необходимо да се подчертае родът, прилагателните fem и man, използвани и за съществителни, могат да се използват като представки.

• femte - тя
• mante - той
• femete/manete - те (ж.р./м.р.)

seli

Прилагателното seli се използва с лични местоимения, за да се изрази подчертаване на самия себе си.

seli mi - аз самият
seli yu - ти самият
и т.н.

Притежателни прилагателни

Притежателните прилагателни се образуват от местоименията чрез добавяне на наставката -su:

Както при местоименията, родово неутралните притежателни прилагателни tesu и etesu обикновено се използват за всички одушевени същества от трето лице. Ако е необходимо да се подчертае родът, могат да се използват представките fem и man.

• femtesu - неин
• mantesu - негов
• femetesu/manetesu - техен (ж.р./м.р.)

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения се образуват от притежателните прилагателни чрез добавяне на местоимението (e)te или (o)to:

Местоимения от трето лице в края на именни фрази

Както е показано в раздела за корелативите, местоименията от трето лице (te/to и ete/oto) се използват за корелативни местоимения, тъй като определителите (ke, hin, den и т.н.) винаги трябва да бъдат следвани от (место)имение.

По подобен начин (e)te/(o)to се използват в края на именни фрази, когато съществителното се подразбира.

Една от причините за това правило, както е илюстрирано по-долу, е, че тъй като съществителните и глаголите имат една и съща форма в глобаса, оставянето на определител или прилагателно без (место)имение може потенциално да бъде сбъркано с модифициране на съществителното/глагола, следващ непосредствено след него.

Multi te pala sol in Englisa. - Много (хора) говорят само (на) английски.

Друга причина, както е илюстрирано по-долу, е, че глобаса не използва определителни членове. Така че, докато английският език може да използва прилагателни като съществителни, глобаса не може.

bon te, bur te ji colo te - добрият (човек), лошият (човек) и грозният (човек)

Обърнете внимание също, че въпреки че te и to са местоимения за единствено число, те могат по избор да се използват с думи, обозначаващи множественост, като max, min, multi, xosu.

Съотносителни думи

Таблица на съотносителните думи

Определителни съотношения

Съотносителните думи ke, hin, den, ban, moy, nil, alo и sama трябва винаги да бъдат последвани от съществително (независимо дали е с определения или не) или от местоимение. Те никога не трябва да стоят самостоятелно, защото при пропускане на (место)имението съотношението може лесно да се сбърка с определител на съществителното/глагола, който го следва. При липса на посочено съществително, местоименията te или to маркират края на съществителната фраза. Вижте Съществителни фрази.

Сравнете следните изречения:

Hinto bon nasacu.
Това (нещо) мирише добре.

В горното изречение -to маркира края на съществителната фраза.

Hin bon nasacu... memorigi mi cel misu femgami.
Тази добра миризма... ми напомня за жена ми.

В горното изречение nasacu маркира края на съществителната фраза.

kekwanti, kenumer

По същия начин kekwanti (какво количество от) и kenumer (какъв брой от) също трябва да бъдат последвани от te или to, когато съществителното е разбираемо, но не е посочено.

kenumer bon lala - колко добри песни
срещу
Kenumer te bon lala?
Колко (от тях) пеят добре?

Mi le kari dua kilogramo fe risi. Yu le kari kekwanti to?
Купих два килограма ориз. Колко купи ти?

Задължително cel

Предлогът cel е задължителен със съотношенията loka, когато е налице движение.

cel keloka - къде (до)
cel hinloka - тук (насам)
cel denloka - там (натам)
и т.н.

Въпросителни изречения срещу въпросителни изрази в рамките на декларативни изречения

Въпросителните изрази в рамките на декларативни изречения са изрази, които се появяват на мястото на съществителни фрази и означават отговора на въпроса "XYZ?" или негова вариация. Те се образуват, като се въвеждат със съюза ku, като се използва същият определител (ke), който се среща в истинските въпроси, и се запазва словоредът на съответния въпрос.

Следните двойки примерни изречения илюстрират: (1) истински въпроси, (2) декларативни изречения с въпросителни изрази

ke - който/която/което/които; kete - кой/кого; keto - какво

(1) Kete lubi yu?
"Кой те обича?"
Кой те обича?

(2) Mi jixi ku kete lubi yu.
"Знам това: Кой те обича?."
Знам кой те обича.

(1) Yu lubi kete?
"Ти обичаш кой/кого."
Кого обичаш?

(2) Mi jixi ku yu lubi kete.
"Знам това: Ти обичаш кой/кого?."
Знам кого обичаш.

(1) Te vole na yam keto?
"Той иска да яде какво?"
Какво иска да яде?

(2) Mi le wanji ku te vole na yam keto.
"Забравих това: Той иска да яде какво?."
Забравих какво иска да яде.

(1) Te le gibe pesa tas ke doste?
"Тя даде парите на кой приятел?" На кой приятел даде парите?

(2) Te le no loga ku te le gibe pesa tas ke doste.
"Тя не каза това: На кой приятел даде парите?."
Тя не каза на кой приятел е дала парите.

kesu - чий/чия/чие/чии

(1) Hinto sen kesu kursi?
"Това е чий стол?"
Чий стол е това?

(2) Mi vole na jixi ku hinto sen kesu kursi.
"Искам да знам това: Това е чий стол?."
Искам да знам чий стол е това.

(1) Kesu kitabu sen per mesa?
"Чия книга е на масата?"
Чия книга е на масата.

(2) Mi jixi ku kesu kitabu sen per mesa.
"Знам това: Чия книга е на масата?."
Знам чия книга е на масата.

kepul - като какъв/каква/какво/какви (със съществителни); как (с глаголи)

(1) Yu sen kepul?
"Ти си как?"
Как си?

(2) Te le swal ku yu sen kepul.
"Тя попита това: Ти си как?."
Тя попита как си.

(1) Yu sen kepul insan?
"Ти си какъв човек?"
Какъв човек си?

(2) Mi jixi ku yu sen kepul insan.
"Знам това: Какъв човек си?."
Знам какъв човек си.

kemo - колко (до каква степен)

(1) Te sen kemo lao?
"Тя е на колко години?"
На колко години е тя?

(2) Te le loga tas mi ku te sen kemo lao.
"Тя ми каза това: Тя е на колко години?."
Тя ми каза на колко години е.

(1) Yu sen kemo pilodo?
"Ти си колко уморен?"
Колко си уморен?

(2) Mi jixi ku yu sen kemo pilodo.
Знам това: "Ти си колко уморен?".
Знам колко си уморен.

kekwanti - колко (количество); kenumer - колко (на брой)

(1) Yu le kari kekwanti risi?
"Ти купи колко ориз?"
Колко ориз купи?

(2) Mi le oko ku yu le kari kekwanti risi.
"Видях това: Ти купи колко ориз?."
Видях колко ориз купи.

(1) Yu hare kenumer bete?
"Ти имаш колко деца?"
Колко деца имаш?

(2) Mi jixivole ku yu hare kenumer bete.
"Чудя се на това: Ти имаш колко деца?."
Чудя се колко деца имаш.

keloka - къде

(1) Te ergo keloka?
"Той работи къде?"
Къде работи?

(2) Mi jixi ku te ergo keloka.
"Знам това: Той работи къде?."
Знам къде работи.

kewatu - кога

(1) Te xa preata kewatu?
"Тя ще пристигне кога?"
Кога ще пристигне?

(2) Dento sen ku te xa preata kewatu.
"Това е: Тя ще пристигне кога?."
Тогава ще пристигне.

keseba - защо

(1) Yu le no idi cel parti keseba?
"Ти не отиде на купона защо?"
Защо не отиде на купона?

(2) Mi jixi ku yu le no idi cel parti keseba.
"Знам това: Ти не отиде на купона защо?."
Знам защо не отиде на купона.

kemaner - как (направен как)

(1) Yu le xuli mobil kemaner?
"Ти поправи колата как?"
Как поправи колата?

(2) Mi jixivole ku yu le xuli mobil kemaner.
Чудя се на това: Ти поправи колата как?."
Чудя се как си поправил колата.

Декларативни изречения с въпросителни фрази

Говорещите понякога редуцират въпросителна клауза до фраза, дори до самата въпросителна дума. Съюзът ku все още се използва при липса на пълна клауза.

Mi jixi ku fe ke mesi.
Знам през кой месец.

Te le no loga ku keseba.
Тя не каза защо.

Dento sen ku keloka.
Това е къде.

Mi jixi ku na idi keloka.
Знам къде да отида.

Съотносителни фразеологични съюзи

Съотносителните фразеологични съюзи завършват на -loka, -watu, -seba и -maner, и използват относителния съюз hu.

Mi ergo denloka hu yu ergo.
Аз работя там, където работиш ти.

Mi xa preata denwatu hu yam sen jumbi. или Denwatu hu yam sen jumbi, mi xa preata.
Ще пристигна, когато ястието е готово. или Когато ястието е готово, ще пристигна.

Mi le no idi cel parti denseba hu yu idi.
Не отидох на купона поради причината, че ти отиде.

Mi le xuli mobil denmaner hu yu le alim tas mi.
Поправих колата както/по начина, по който ме научи ти.

Denmaner hu mi le loga...
Както казах...

Сравнителни съотношения

Съюзът kom означава като, както и се използва със съотношенията, завършващи на -pul, -mo, -kwanti и -numer, за да се правят сравнения. В следващите двойки примерни изречения, второто изречение заменя конкретна дума или фраза със съотношение.

(1) Mi sen hazuni kom yu.
Аз съм тъжен/тъжна като теб.

(2) Mi sen denpul kom yu.
Аз съм като теб.

(1) Mi salom yu sodarsim kom misu sodar.
Поздравявам те братски като моя брат.

(2) Mi salom yu denpul kom misu sodar.
Поздравявам те като мой брат.

(1) Mi no abil na lala meli kom yu.
Не мога да пея красиво като теб.

(2) Mi no abil na lala denpul kom yu.
Не мога да пея като теб.

(1) Sama kom mi, pia te hare tiga bete.
Също като мен, тя също има три деца.

(2) Denpul kom mi, pia te hare tiga bete.
Като мен, тя също има три деца.

(1) Hin baytu sen daymo day kom misu to.
Тази къща е много голяма като моята.

(2) Hin baytu sen denmo day kom misu to.
Тази къща е толкова голяма колкото моята.

(1) Mi hare tiga bete kom misu gami.
Имам три деца като моя/моята съпруг/съпруга.

(2) Mi hare dennumer bete kom misu gami.
Имам толкова деца колкото моя/моята съпруг/съпруга.

(1) Mi le kari dua kilogramo fe risi kom yu.
Купих два килограма ориз като теб.

(2) Mi le kari denkwanti risi kom yu.
Купих толкова ориз колкото ти.

daydenpul

Думата daydenpul е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denpul. Превежда се като какъв/каква/какво/какви следвано от съществително в удивителни изречения като следните:

Daydenpul din!
Какъв ден!

daydenmo

Думата daydenmo е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denmo. Тя е наречие за степен, означаващо толкова, когато е последвано от прилагателно/наречие, или такъв/такава/такова/такива, когато е последвано от съществително с определение.

Yu daydenmo bala.
Ти си толкова силен/силна.

Yu hare daydenmo day oko.
Ти имаш такива големи очи.

Думата daydenmo се използва и подобно на daydenpul. Означава колко, когато е последвано от прилагателно/наречие, или какъв/каква/какво/какви, когато е последвано от съществително с определение.

Daydenmo meli!
Колко красиво/а/о/и!

Daydenmo meli din!
Какъв красив/а/о/и ден!

daydenkwanti, daydennumer, denmo multi

По подобен начин думите daydenkwanti и daydennumer могат да се използват, за да изразят толкова много (количество) и толкова много (на брой), съответно. Алтернативно, изразът denmo multi може да се използва, за да изрази и двете, тъй като е синоним както на daydenkwanti, така и на daydennumer.

moyun

Думата moyun е производна дума, съставена от съотносителната дума moy и un (един). Означава всеки (един) и се използва, когато е необходимо да се разграничи от всеки/всички.

Сравнете следните изречения:

Mi le kari tiga yuxitul cel moyun nini.
Купих три играчки за всяко дете.

Mi le kari tiga yuxitul cel moy nini.
Купих три играчки за всички деца.

Числа и месеци в годината

Кардинални числа

0 - nil
1 - un
2 - dua
3 - tiga
4 - care
5 - lima
6 - sisa
7 - sabe
8 - oco
9 - nue
10 - des

11 - des un
12 - des dua
13 - des tiga
14 - des care
15 - des lima
16 - des sisa
17 - des sabe
18 - des oco
19 - des nue

20 - duades
30 - tigades
40 - caredes
50 - limades
60 - sisades
70 - sabedes
80 - ocodes
90 - nuedes

100 - cen
200 - duacen
300 - tigacen
400 - carecen
500 - limacen
600 - sisacen
700 - sabecen
800 - ococen
900 - nuecen

1,000 - kilo
2,000 - dua kilo
3,000 - tiga kilo
4,000 - care kilo
5,000 - lima kilo
6,000 - sisa kilo
7,000 - sabe kilo
8,000 - oco kilo
9,000 - nue kilo

1 x 10^6 (1,000,000) - mega
1 X 10^9 (1,000,000,000) - giga
1 X 10^12 (1,000,000,000,000) - tera

По-големите числа могат да се изразят чрез комбиниране на kilo, mega, giga и tera.

1 x 10^15 - kilo tera
1 x 10^18 - mega tera
1 x 10^21 - giga tera
1 x 10^24 - tera tera

Редни числа

първи (1-ви) - unyum (1yum)
втори (2-ри) - duayum (2yum)
трети (3-ти) - tigayum (3yum)
четвърти (4-ти) - careyum (4yum)
пети (5-ти) - limayum (5yum)
шести (6-ти) - sisayum (6yum)
седми (7-ми) - sabeyum (7yum)
осми (8-ми) - ocoyum (8yum)
девети (9-ти) - nueyum (9yum)
десети (10-ти) - desyum (10yum)
единадесети (11-ти) - desunyum (11yum), и т.н.

Събирателни числа

unyen, unxey - единичен, самостоятелен
duayen, duaxey - дует, двойка
tigayen, tigaxey - трио, и т.н.

Дробни числа

Производните дробни числа са съществителни имена и се състоят от две думи - числителят, следван от знаменателя, предшестван от of-.

1/2 (една втора) - un ofdua
1/3 (една трета) - un oftiga
1/4 (една четвърт) - un ofcare
1/5 (една пета) - un oflima
1/6 (една шеста) - un ofsisa
1/7 (една седма) - un ofsabe
1/8 (една осма) - un ofoco
1/9 (една девета) - un ofnue
1/10 (една десета) - un ofdes
1/11 (една единадесета) - un ofdesun, и т.н.

Глобаса използва и следните дробни метрични числа.

1 X 10^-1 (една десета от): deci (un ofdes fe)
1 X 10^-2 (една стотна от): centi (un ofcen fe)
1 X 10^-3 (една хилядна от): mili (un ofkilo fe)
1 X 10^-6 (една милионна от): mikro (un ofmega fe)
1 X 10^-9 (една милиардна от): nano (un ofgiga fe)
1 X 10^-12 (една трилионна от): piko (un oftera fe)

Метрични мерки

Думите за метрични мерки използват цели числа и дробни числа като представки.

metro - метър
desmetro - декаметър
cenmetro - хектометър
kilometro - километър

decimetro - дециметър
centimetro - сантиметър
milimetro - милиметър

gramo - грам
kilogramo - килограм
miligramo - милиграм

litro - литър
mililitro - милилитър

Умножени числа

unple - единичен
duaple - двоен
tigaple - троен
careple - четворен
limaple - петорен
sisaple - шесторен, и т.н.

Месеци в годината

mesi 1 (mesi un) - януари
mesi 2 (mesi dua) - февруари
mesi 3 (mesi tiga) - март
mesi 4 (mesi care) - април
mesi 5 (mesi lima) - май
mesi 6 (mesi sisa) - юни
mesi 7 (mesi sabe) - юли
mesi 8 (mesi oco) - август
mesi 9 (mesi nue) - септември
mesi 10 (mesi des) - октомври
mesi 11 (mesi des un) - ноември
mesi 12 (mesi des dua) - декември

Глаголни форми

Пропускане на глаголни частици

Глаголните частици могат да бъдат пропускани по преценка на говорещия, или, ако е за предпочитане, говорещият може да се ръководи от следните насоки:

• Речниковата форма на глагола може да изразява просто сегашно време, което позволява пропускане на маркерите nun, du- и u.

• В разказването на истории също може да се използва само речниковата форма на глагола за описване на събития. Технически погледнато, не е така, че частицата за минало просто време le се пропуска в този случай, а по-скоро историята се разказва, сякаш се описва сцена от филм, в сегашно време, с пропускане на nun, du- или u.

• Освен в описаните по-горе случаи, времето/наклонението може да се установява отново с всяка фраза за подлог и да се поддържа без повторение за други глаголи или докато времето/наклонението се промени в рамките на това изречение. С други думи, частицата за всяко време/наклонение може да бъде пропусната в следващи глаголи в рамките на изречение, след като времето/наклонението е установено с първия глагол на всеки сказуем.

Просто сегашно време

Простите сегашни времена в глобаса се изразяват по следния начин.

Речникова глаголна форма

По подразбиране речниковата форма на глагола изразява общото сегашно време, което е еквивалентно на простото сегашно време в българския език. Освен това, само речниковата форма може да изразява и сегашно продължително време, което е еквивалентно на сегашно деятелно причастие в българския език. С други думи, само речниковата форма на глагола е двусмислена и предполага пропускане на nun или du-.

Частицата u

Като алтернатива на използването само на речниковата форма на глагола, частицата u може да се използва вместо nun или du-. Тази частица обикновено се използва само във формални текстове или реч като прост начин за маркиране на сказуемото, където не се използва друг маркер за време/наклонение.

Префикс du-

Като глаголен префикс, du- изразява продължителен/обичаен аспект, който описва действие или състояние за неопределен период от време, а не случващо се в един единствен момент или за определен период от време. Префиксът du- обикновено се пропуска в сегашно време.

Като съществителни, думите с префикса du- са еквивалентни на деепричастието в българския език.

dulala - (действието) пеене
dudanse - (действието) танцуване

Префиксът du- е съкратен от dure (продължителност).
Етимология на dure: английски, френски, немски, испански

Минало просто време

Миналото просто време се изразява с помощта на частицата le.

Етимология на le: мандарин (了 “le”), суахили (-li-), руски (-л “-l”)

Просто бъдеще време

Простото бъдеще време се изразява с помощта на частицата xa.

Етимология на xa: арабски (سوف “sawf”, سا “sa”), английски (shall), холандски (zal)

Непосредствено минало и бъдеще време

Непосредственото минало и бъдеще време се изразяват по следния начин, като се използва префиксът ja-.

Префикс ja-

Префиксът ja- означава непосредствено съседен и е съкратен от jara (съсед).

Етимология на jara: арабски (جارة “jara”), суахили (jirani), индонезийски (jiran)

Сложни времена

Сложните времена се образуват чрез комбиниране на две от общите частици за време (nun, le, xa).

От лингвистична гледна точка, сложните времена се използват за изразяване на различни граматически аспекти в детайли. Има три аспекта, изразени чрез сложните времена, които корелират с трите реда във всяка от таблиците по-долу: продължително (незавършено), свършено (завършено) и предстоящо.

Докато простите времена съобщават събития само от гледна точка на настоящия момент, сложните времена се използват за съобщаване на времевия статус и аспект на събитие от гледна точка на настоящето, миналото или бъдещето.

Някои сложни времена се използват рядко и често е най-добре да се изразят с просто време. Други са по- полезни и могат да бъдат доста често срещани в речта, особено следните времена: минало продължително време (le nun), сегашно свършено време (nun le), бъдеще свършено време (xa le), минало предстоящо време (le xa).

Сложни сегашни времена

Сложните сегашни времена се изразяват по следния начин:

Сложни минали времена

Сложните минали времена се изразяват по следния начин:

Сложни бъдещи времена

Сложните бъдещи времена се изразяват по следния начин:

Струва си да се отбележи, че докато перфектните времена в английския език не винаги изразяват завършено действие, свършените времена в глобаса винаги го правят.

Продължителен аспект

Наречието за продължителен аспект dupul се използва, когато действие или състояние е започнало в миналото и продължава в настоящето. В английския език това се изразява или с present perfect, или с perfect progressive.

Примерни изречения с Present Perfect на английски

Mi no dupul oko te xorfe mesi tiga.
Не съм я виждал от март.

Mi dupul kone te dur 30 nyan.
Познавам го от 30 години.

Mi dupul sen gadibu.
Бях ядосан.

Yu dupul sen kepul?
Как си?

Примерни изречения с Perfect Progressive на английски

Mi dupul yam hin pingo dur un satu.
Ям тази ябълка от един час.

Yu dupul fale keto?
Какво правиш?

Mi dupul doxo hin kitabu xorfe jaleli sabedin.
Четя тази книга от миналата седмица.

Условно наклонение

Условното наклонение се изразява с помощта на частицата ger.

Частицата ger е съкратена от eger (ако).
Етимология на eger: хинди (अगर “agar”), персийски (اگر “agar”), турски (eğer)

Подчиненото изречение (ако...) използва речниковата форма на глагола.

Mi ger yam pingo eger mi sen yamkal.
Бих ял ябълката, ако бях гладен.

Страдателен залог

Страдателният залог се изразява с помощта на префикса be-.

Етимология на be-: мандарин (被 “bèi”), английски (be), норвежки (ble)

Въпреки че страдателното наклонение технически може да се използва и с всички сложни времена, на практика то най-често се използва с общото сегашно, минало и бъдеще време, както е показано по-горе.

Забележка: В глобаса, агенсът в изреченията в страдателен залог се изразява като пряко допълнение, без да е необходим предлог, за да се маркира агенсът. За разлика от това, английският език маркира агенса с by.

Myaw le no velosi yam piu.
Котката не изяде птицата бързо.

Piu le no velosi beyam myaw.
Птицата не беше изядена бързо от котката.

Повелително и желателно наклонение

В глобаса, заповедите (повелително наклонение) и увещанията (желателно наклонение) се изразяват с частицата am.

Частицата am е съкратена от amiru (заповед)
Етимология на amiru: арабски (أمر “amr”), турски (emir), суахили (amri, -amuru)

Повелително наклонение

Местоименията yu и uyu могат да бъдат пропускани, когато се изразява повелително наклонение.

Желателно наклонение

Желателното наклонение е подобно по значение на повелителното наклонение, но се използва за 3-то лице (te/to, ete/oto), както и за 1-во лице единствено число (mi).

Желателното наклонение може да функционира и като мандатно подчинително наклонение в подчинени изречения. Мандатното подчинително наклонение изразява искане, изискване, молба, препоръка или предложение.

Mi vole ki te am safegi sesu kamer.
Искам той да си оправи стаята.

Mi peti ki imi am xorata jaldi.
Моля да пристигнем рано.

Kitabu hu xwexiyen am doxo da no sen daymo lungo.
Книгата, която учениците трябва да прочетат, не е много дълга.

Отрицание

Отрицанието за всички глаголни форми се изразява с думата no и, като наречие, тя стои непосредствено преди глагола и всички други модифициращи наречия.

Инфинитив

В глобаса, инфинитивната глаголна форма се маркира с частицата na и обикновено се пропуска в рамките на изречение, след като е установена с първия глагол. Вижте Инфинитивни глаголни фрази в раздел „Структура на изречението“.

Етимология на na: гръцки (να “na”), хинди (-ना “-na”)

Подчинени изречения

Както беше показано по-горе, ако-изреченията в условните изречения използват речниковата форма на глагола. Не всяко изречение с ако-изречение обаче е условно изречение. Освен ако изречението не е условно, ако-изреченията се маркират за време.

Eger mi xa yam pingo, mi xa no haji sen yamkal.
Ако ям ябълката (в бъдеще), вече няма да съм гладен.

Eger te le yam yusu pingo, kam yu xa sen gadibu?
Ако той е ял твоята ябълка (в миналото), ще се ядосваш ли?

Eger te yam yusu pingo, kam yu gadibucu?
Ако той яде твоите ябълки (обикновено), ядосваш ли се?

Изречения с други подчинени изречения

Освен eger (ако), подчинените изречения могат да започват с други съюзи, като denwatu hu (когато), denloka hu (където), koski (защото) и др. Маркерите за време са задължителни във всички тези подчинени изречения.

Словоред: Структура на фразата

Строг словоред

В глобаса, относително строг словоред се прилага в рамките на фразите.

Именни фрази

Именните фрази се състоят от следната структура, както е показано в таблицата по-долу:

(Определител) + (Допълнение) + Глава

Тъй като определителите и допълненията са незадължителни, именната фраза може да се състои от едно съществително име, например, kitabu.

Местоимения за трето лице в края на именните фрази

Именните фрази винаги трябва да завършват със съществително име или местоимение. Когато съществителното име е подразбиращо се и е пропуснато, местоимение трябва да го замести, вместо да се оставя определител или допълнение. Без използването на местоимения за завършване на именни фрази, такива фрази биха имали различно значение или биха създали непълни и следователно неграматични изречения.

Определителен член + Местоимение = Пълна именна фраза

Banete ergo velosi ji banete ergo hanman.
Някои работят бързо, а някои работят бавно.

Без местоимението te, изречението би гласяло:
Ban ergo sen velosi ji ban ergo sen hanman.
Някоя работа е бърза, а друга е бавна.

Притежателно местоимение + Местоимение (Притежателно местоимение) = Пълна именна фраза

Yusu gami ergo velosi mas misu te ergo hanman.
Твоят/Твоята съпруг/съпруга работи бързо, но моят/моята работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Misu ergo sen hanman.
Моята работа е бавна.

Числително име + Местоимение = Пълна именна фраза

Dua basataytiyen ergo velosi mas un te ergo hanman.
Двама преводачи работят бързо, но един работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Un ergo sen hanman.
Една работа е бавна.

Прилагателно + Местоимение = Пълна именна фраза

Day manyen ergo velosi mas lil te ergo hanman.
Големият мъж работи бързо, но малкият работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Lil ergo sen hanman.
Малката работа е бавна.

Глаголни фрази

Глаголните фрази са сходни по структура с именните фрази:

Глаголни маркери

Като определители, глаголните маркери (nun, le, xa, ger, am, na) се поставят в началото на глаголните фрази.

Наречия

Както се вижда в горното изречение, наречията (или наречните фрази) обикновено предхождат глаголите.

Алтернативно, наречията могат да бъдат поставени след глагола, непосредствено след допълненията, ако има такива.

• Ако изречението няма преки или косвени допълнения, наречието може да следва непосредствено глагола.

Femyen danse meli.
Дамата танцува красиво.

• Въпреки това, ако изречението съдържа допълнения, наречната фраза трябва да следва непосредствено всички допълнения.

Mi le gibe pesa tas coriyen volekal koski mi le befobi ki te xa morgi mi.
Дадох парите на крадеца неволно, защото се страхувах, че ще ме убие.

Наречията могат да бъдат преместени и в началото на изречението, стига да има ясна пауза със запетая, за да се отдели фразата от останалата част на изречението. Без паузата, прилагателното/наречието може да бъде погрешно интерпретирано като модифициращо подлога.

Velosi, bwaw glu sui.
Бързо, кучето пие водата.

Unyum, te le idi cel banko.
Първо, тя отиде до банката.

Отрицание

Отрицателното наречие no непосредствено предхожда думата или фразата, която се отрича.

Manyen no godomo bur danse.
или: Manyen danse no godomo bur.
Мъжът не танцува твърде зле.

Във второто изречение по-горе, no е заедно с останалата част от допълнението в края на изречението. (Мъжът е танцувал, но не твърде зле.)

Алтернативно, no може да предхожда непосредствено глагола и да се интерпретира като модифициращо глагола плюс неговите описателни наречия.

Manixu no danse godomo bur.
Мъжът не танцува твърде зле.

Инфинитивни глаголни фрази

Инфинитивните глаголни фрази имат следната структура:

na + глаголна фраза

Вижте Инфинитивни глаголни фрази под Структура на изречението.

Предложни фрази

Глобаса, подобно на повечето SVO езици, използва предлози, а не следлози. Предложните фрази са съставени от предлог, последван от именна фраза.

Позицията на предложните фрази в изреченията е обяснена под Структура на изречението.

Наречия за фокус

Освен no (не), наречията за фокус, като например sol (само), pia (също) и hata (дори), не се появяват в таблиците за именни и глаголни фрази по-горе. Причината за това е, че наречията за фокус могат да се появят навсякъде в изречението, в зависимост от това какво се модифицира в изречението. Наречията за фокус винаги предхождат непосредствено фразата или думата, която модифицират.

Misu gami glu sol kafe fe soba.
Моят/Моята съпруг/съпруга пие само кафе сутрин.

Misu gami glu kafe hata fe axam.
Моят/Моята съпруг/съпруга пие кафе дори вечер.

Pia misu gami glu kafe fe soba.
Моят/Моята съпруг/съпруга също пие кафе сутрин.

Сложни прилагателни фрази

Сложните прилагателни фрази идват след съществителните имена, които модифицират.

Прил./Нар. плюс Предложна фраза

kitabu eskrido fal misu doste
книгата, написана от моя приятел

alimyen hox kos yusu sukses
учителят, щастлив от твоя успех

Сравнителни прилагателни/наречия фрази

nini maxmo lao kom misu sodar
детето, по-голямо от моя брат

Относителни изречения

В глобаса, относителните изречения се въвеждат с маркер за модифициращо изречение hu и запазват типичния словоред. Струва си да се отбележи, че съюзът hu няма точен еквивалент на български език, но обикновено се превежда като който, която, което или че.

Относителни изречения с възвратно местоимение

Относителните изречения, които изискват местоимение, за да се върнат към предходното съществително име, използват задължителното възвратно относително местоимение da (той, тя, то, те, това, онзи, онази, онова, онези).

Te sen femixu hu da lubi mi.
"Тя е жената, която (тази) ме обича."
Тя е жената, която ме обича.

Te sen femixu hu mi lubi da.
"Тя е жената, която (тази) аз обичам."
Тя е жената, която обичам.

Mi le sonxi katatul hu mi kata roti yon da.
"Загубих ножа, с който (онзи) режа хляба."
Загубих ножа, с който режа хляба.

Kamisa hu mi suki da sen blue. или To sen blue, kamisa hu mi suki da.
"Ризата, която (тази) харесвам, е синя." или "Тя е синя, ризата, която (тази) харесвам."
Ризата, която харесвам, е синя. или Тя е синя, ризата, която харесвам.

Забележка: Както се вижда в последния пример, когато относителното изречение е част от подлога, изречението може да бъде преформулирано така, че да се постави ядрото на изречението първо, а относителното изречение да се премести в края на изречението. Това помага за по-лесното обработване на изречението.

Притежателното прилагателно dasu се използва в относителни изречения, както следва:

Te sen manixu hu dasu sodar kone mi.
"Той е мъжът, чийто брат ме познава."
Той е мъжът, чийто брат ме познава.

Te sen manixu hu mi kone dasu sodar.
"Той е мъжът, чиито брат аз познавам."
Той е мъжът, чийто брат познавам.

Manyen hu dasu gami Globasa sen misu doste. или Te sen misu doste, manyen hu dasu gami Globasa.
"Мъжът, чиято съпруга говори глобаса, е мой приятел." или "Той е мой приятел, мъжът, чиято съпруга говори глобаса."
Мъжът, чийто съпруга говори глобаса, е мой приятел. или Той е мой приятел, мъжът, чийто съпруга говори глобаса.

Относителни изречения с възвратно съотносително наречие

Относителните изречения, в които съотносително наречие се връща към предходното съществително име, са както следва:

Kitabudom hu mi ergo denloka sen day.
"Библиотеката, където работя, е голяма."
или
Kitabudom hu denloka mi ergo sen day.
"Библиотеката, където аз работя, е голяма."
Библиотеката, където работя, е голяма.

Din hu mi xa preata denwatu sen Lunadin.
"Денят, когато пристигам, е понеделник."
или
Din hu denwatu mi xa preata sen Lunadin.
"Денят, когато аз пристигам, е понеделник."
Денят, когато пристигам, е понеделник.

Вместо съотносителни наречия, могат да се използват предложни фрази, за да се предадат еквивалентни изречения.

Kitabudom hu mi ergo in da sen day.
"Библиотеката, в която работя, е голяма."
или
Kitabudom hu in da mi ergo sen day.
"Библиотеката, в която аз работя, е голяма."
Библиотеката, в която работя, е голяма.

Din hu mi xa preata fe da sen Lunadin.
"Денят, на който пристигам, е понеделник."
или
Din hu fe da mi xa preata sen Lunadin.
"Денят, на който аз пристигам, е понеделник."
Денят, на който пристигам, е понеделник.

Относителни изречения в неспецифични именни фрази

Неспецифичните именни фрази с относителни изречения могат да бъдат съставени от to/te плюс възвратно съотносително наречие или da.

Mi no suki to hu mi ergo denloka.
"Не харесвам (мястото), където работя."
или
Mi no suki to hu denloka mi ergo.
"Не харесвам (мястото), където аз работя."
Не харесвам мястото, където работя.

Mi suki to hu yu broxa misu tofa denmaner.
"Харесвам (начина), по който ми решиш косата."
или
Mi suki to hu denmaner yu broxa misu tofa.
"Харесвам (начина), по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Am gibe tas mi to hu mi vole da.
"Дай ми (това), което искам."
Дай ми това, което искам.

Mi no suki te hu yu le seleti da.
"Не харесвам (този/тази/тези), когото/която/които избра."
Не харесвам този/тази/тези, когото/която/които избра.

Алтернативно, те могат да бъдат съставени от съществително име плюс възвратна предложна фраза или da.

Mi no suki loka hu mi ergo in da.
"Не харесвам мястото, където работя."
или
Mi no suki loka hu in da mi ergo.
"Не харесвам мястото, в което работя."
Не харесвам мястото, в което работя.

Mi suki maner hu yu broxa misu tofa yon da.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
или
Mi suki maner hu yon da yu broxa misu tofa.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Am gibe tas mi xey hu mi vole da.
"Дай ми нещото, което искам."
Дай ми нещото, което искам.

Mi no suki person hu yu le seleti da.
"Не харесвам човека, когото избра."
Не харесвам човека, когото избра.

Неотносителни модифициращи изречения

Съществителните имена понякога се модифицират с изречения, които не са относителни, с други думи, изречения без възвратен елемент. Тези изречения се въвеждат с помощта на feki.

Singa begude idey feki maux ger abil na sahay te.
Лъвът се гъделичкаше от идеята, че мишката може да му помогне.

Изречения с feki вместо относителни изречения с hu

Именните фрази с думи за място, време, начин и причина могат да бъдат модифицирани с помощта на изречения с feki вместо относителни изречения с hu. С други думи, за да се създадат по-кратки изречения без възвратни изречения, feki може да замести hu плюс възвратно съотносително или предложна фраза (hu denloka/hu in da, hu denwatu/hu fe da, hu denmaner/hu yon da, hu denseba/hu kos da).

Mi no suki restoran feki imi le yam.
"Не харесвам ресторанта, в който ядохме."
Не харесвам ресторанта, в който ядохме.

Te sokutu (fe) moy mara feki te estaycu.
"Той пада всеки път, когато се изправя."
Той пада всеки път, когато се изправя.

Mi suki maner feki yu broxa misu tofa.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Seba feki yu no xwexi sen koski yu no abyasa.
"Причината, поради която не се учиш, е, че не практикуваш."
Причината, поради която не се учиш, е, че не практикуваш.

​Словоред: Структура на изречението

SVO

Типичният словоред в глобаса е Подлог-Глагол-Допълнение.

Маркер за пряко допълнение

Освен S-V-O, глобаса позволява две други опции, като подлогът винаги предхожда глагола: S-O-V и O-S-V. Този гъвкав словоред е възможен с помощта на маркера за пряко допълнение el, който по същество функционира като предлог. Както е показано по-долу, el се използва със S-O-V и O-S-V, които обикновено се използват само в поезия и текстове на песни.

• Patre mwa matre. - (S-V-O) Бащата целува майката.
• Patre el matre mwa. - (S-O-V) Бащата целува майката.
• El matre patre mwa. - (O-S-V) Бащата целува майката.

Етимология на el: Корейски (을 “eul”)

Спомагателен глагол

Глаголът sen (съм/е/сте/са), известен като спомагателен глагол, функционира като маркер за сказуемо с фрази, различни от глаголни фрази, свързвайки подлога с именни фрази, инфинитивни глаголни фрази, прилагателни фрази, предложни фрази и клаузи.

Въпросителните думи keloka и kewatu, както и всички техни корелати, също се свързват с подлози, използвайки спомагателния глагол.

Myaw sen keloka?
Къде е котката?

Filme sen kewatu?
Кога е филмът?

В неформалния език спомагателният глагол може да бъде пропуснат, когато се свързват прилагателни фрази.

Uma (sen) perfetomo syahe.
Конят е идеално черен.

Инфинитивни глаголни фрази

Инфинитивните глаголни фрази се маркират с частицата na, последвана от глагола. Те се използват в следните структури на изреченията.

Допълнения към съществително/глагол

Инфинитивната глаголна форма трябва да се използва в допълнения към съществителни и глаголи (преходни, непреходни или състоятелни).

• Глаголни допълнения

Mi suki na lala.
Обичам да пея.

Mi musi na ergo.
Трябва да работя.

Mi no abil na danse.
Не мога да танцувам.

Gitara sen asan na soti.
Китарата е лесна за свирене.

Mi sen jumbi na idi.
Готов съм да тръгвам.

• Допълнения към съществително

misu xiwon na oko yu - моето желание да те видя

Номинални глаголни фрази

Глаголните фрази, функциониращи на мястото на именни фрази, са известни като номинални глаголни фрази и изискват инфинитивна глаголна форма.

• С изречения със спомагателен глагол (sen), както е показано по-горе:

Cele sen na triunfa.
Целта е да се спечели.

В тези изречения инфинитивните глаголни фрази, действащи като подлог, могат да бъдат преместени в края на изречението. Въпреки това, местоимението to трябва да заеме мястото на инфинитивната глаголна фраза и трябва да се добави запетая преди преместената фраза.

Na sen nensabar sen problema.
Да си нетърпелив е проблем.
или
To sen problema, na sen nensabar.
Проблем е да си нетърпелив.

Na soti gitara sen asan.
Да свириш на китара е лесно.
или
To sen asan, na soti gitara.
Лесно е да се свири на китара.

Na suyon in bahari sen amusane.
Да плуваш в морето е забавно.
или
To sen amusane, na suyon in bahari.
Забавно е да се плува в морето.

• Като допълнение на предлог:

fe tayti fe na danse - Вместо да танцува

Te le sokutu dur na danse.
Той падна, докато танцуваше.

Fe na doxo, nini le xorsomno.
Докато четеше, момчето заспа.

Предложни фрази

Глобаса, подобно на повечето SVO езици, използва предлози, а не следлози. Предложните фрази винаги следват непосредствено именните фрази, които поясняват.

Myaw in sanduku somno.
Котката в кутията спи.

Предложните фрази, които поясняват глаголи, се радват на относително свободен словоред и могат да бъдат преместени навсякъде в изречението. Когато се преместят пред глагола, се използват запетаи, както е показано по-долу.

Myaw yam in sanduku maux.
Myaw yam maux in sanduku.
Myaw, in sanduku, yam maux.
In sanduku, myaw yam maux.
Котката яде мишката в кутията.

За да се посочи позиция без позоваване на местоположение, предлозите се превръщат в съществителни чрез добавяне на -ya, за да се образуват предложни фрази с fe.

Myaw sen fe inya.
Котката е вътре.

Myaw fe inya somno.
Котката вътре спи.

Fe inya, myaw somno.
Вътре, котката спи.

Непряко допълнение

Непрякото допълнение винаги се маркира с предлога tas (на, за). Фразите с непряко допълнение, подобно на фразите с пряко допълнение, маркирани с el, могат да бъдат премествани, без да е необходимо да се посочва движението с помощта на запетаи.

Mi gibe kitabu tas nini.
Давам книгата на детето.

Mi gibe tas nini kitabu.
Давам на детето книгата.

Mi gibe kitabu tas te.
Давам книгата на него/нея.

Mi gibe tas te kitabu.
Давам на него/нея книгата.

Mi gibe to tas nini.
Давам го на детето.

Mi gibe to tas te.
Давам го на него/нея.

Tas nini mi gibe kitabu.
На детето давам книга.

Tas te mi gibe to.
На него/нея го давам.

Сложни предлози

Глобаса използва редица сложни предлози, използвайки fe, последвано от съществително, последвано от de.

Baytu fe kapi de liljabal sen kimapul.
Къщите на върха на хълма са скъпи.

За да се посочи позиция без позоваване на местоположение, сложните предлози просто изпускат de.

Baytu fe kapi sen kimapul.
Къщите на върха са скъпи.

Fe kapi, baytu sen kimapul.
На върха, къщите са скъпи.

Kimapul baytu sen fe kapi.
Скъпите къщи са на върха.

Предложни глаголи

В глобаса предлозите могат да се превърнат в глаголи, като се използва наставката -ya като алтернатива на свързването на предложни фрази с подлози, използвайки спомагателния глагол, както е показано по-горе.

Предложните глаголи могат да бъдат или да не бъдат последвани от именна фраза.

Myaw inya.
Котката е вътре.

Съществителните, използвани в сложни предлози, могат да се използват и като глаголи по същия начин, както предложните глаголи.

Myaw ruke sanduku.
Котката е зад кутията.

Myaw ruke.
Котката е отзад.

leya и xaya

Съществителните leya и xaya функционират и като глаголни еквиваленти на предлозите lefe и xafe. С други думи, lefeya и xafeya не се използват, точно както leli и xali се използват вместо lefeli и xafeli.

• leya - (същ.) миналото; (глаг.) е преди, идва преди, предхожда
• xaya - (същ.) бъдещето; (глаг.) е след, идва след, следва

feya

Предложният глагол feya (намира се в) може по избор да се използва като спомагателен глагол с -loka и -watu корелати.

Kastilo feya keloka?
Къде се намира замъкът?

hay

Глаголът hay се използва за изразяване на има. Това е единственият глагол в глобаса, който позволява подлогът да е преди или след глагола. В различните езици подлогът на еквивалента на hay обикновено е след глагола.

Multi kitabu hay in kitabudom.
или
Hay multi kitabu in kitabudom.
Има много книги в библиотеката.

Глаголът hay се използва и в изречения, свързани с атмосферни условия, като например:

Hay barix. или To barix.
"Има дъжд." или "Вали."
Вали.

Hay termo. или To sen termopul.
"Има топлина." или "Топло е."
Топло е.

Съюз ki

Съюзът ki се използва, когато клауза (изречение, вградено в главното изречение) функционира на мястото на прякото допълнение или подлога.

Клауза на мястото на пряко допълнение

Клауза на мястото на подлог

Подложни ki клаузи могат да бъдат преместени в края на изречението. Въпреки това, местоимението to трябва да заеме мястото на ki клаузата и трябва да се добави запетая преди споменатата фраза.

To no surprisa mi, ki yu le xuli mobil.
Не ме изненадва, че ти поправи колата.

Въпроси

В глобаса словоредът на въпросителните изречения е същият като този на техните съответни утвърдителни изречения.

Въпроси с да/не

Въпросите с да/не се образуват чрез добавяне на частицата kam в началото на съответното утвърдително изречение. Това е илюстрирано в следните двойки изречения с (1) утвърдително изречение и (2) съответния въпрос с да/не.

(1) Yu sen yamkal.
Гладен си.

(2) Kam yu sen yamkal?
Гладен ли си?

(1) Yu yam mahimaso.
Ядеш риба.

(2) Kam yu yam mahimaso?
Ядеш ли риба?

Въпроси с въпросителна дума

По подобен начин въпросите с въпросителна дума запазват типичния словоред. Това е илюстрирано в следващата двойка примерни изречения с (1) въпрос, чийто словоред е огледален на този на (2) възможен отговор.
(1) Yusu name sen keto?
"Твоето име е какво?"
Как се казваш?

(2) Misu name sen Robert.
Казвам се Робърт.

(1) Yu sen kepul?
"Ти си как?"
Как си?

(2) Mi sen bon.
Добре съм.

(1) Parti xa okur keloka?
"Къде ще се проведе партито?"
Къде ще се проведе партито?

(2) Parti xa okur in misu preferido restoran.
Партито ще се проведе в любимия ми ресторант.

Въпроси с двоеточие

Въпросите с двоеточие в глобаса са както следва.

Yu suki keto: kafe or cay?
"Какво харесваш: кафе или чай?"
Харесваш ли кафе или чай?

Yu ogar keloka: in Barati or Indonesi?
"Къде живееш: в Индия или Индонезия?"
Живееш ли в Индия или Индонезия?

Образуване на думи

Част на речта на думи с афикси

Префиксите не променят частта на речта на думата, към която са прикрепени. От друга страна, суфиксите го правят и се дефинират като прилагателни/наречия суфикси или съществителни/глаголни суфикси.

Граматически афикси

• -su: притежателни прилагателни
• -li: превръща съществителните имена в прилагателни/наречия (от, свързан с)
• -mo: превръща прилагателните в модифициращи наречия
• -ya: превръща прилагателните в абстрактни съществителни
• -gi: маркер за преходност
• -cu: маркер за непреходност
• be-: пасивен залог
• du-: герундий; обичаен/продължителен глаголен аспект

Префикси

• aw-: отсъстващ, далеч
  • awidi - напускам, отивам си (idi - отивам); awglu - изпивам (glu - пия); awpel - карам далеч (pel - карам/бутам, импулс/тласък)
• awto-: авто- (автоматичен) [awtomati - автоматичен]
  • awtosahigi - автокорекция (sahi - правилен, верен; sahigi - поправям)
• dis-: разпръсквам, разпилявам
  • disgibe - разпределям (gibe - давам)
• eko-: еко-
  • ekologi - екология (logi - специалност, дисциплина), ekosistema - екосистема (sistema - система)
• fin-: завършвам, до края
  • findoxo - край на, довършвам четенето (doxo - чета); finyam - изяждам всичко (yam - ям)
• fron-: напред [fronta - чело, фронт]
  • fronkadam - напредък (kadam - стъпка)
• ja-: непосредствено до [jara - съсед]
  • jale - току-що (направих) (le - частица за минало време); jaxa - ето-ето (ще направя) (xa - частица за бъдеще време); jaledin - вчера (din - ден); jaxadin - утре (din - ден)
• nen-: не-, без-, -не
  • nenmuhim - маловажен (muhim - важен); nenkompleto - непълен (kompleto - пълен); nenible - невъзможен (ible - възможен); okonenible - невидим (oko - виждам); imanunenible - невероятен (imanu - вярвам); nensomno - безсъние (somno - спя)
• pos-: противоположен [opos - противоположен]
  • possahay - преча (sahay - помагам); possukses - провал/провалям се (sukses - успех); posdongwi - не съм съгласен (dongwi - съгласен съм); posgami - развод (gami - съпруг/женя се)
• pre: тук/там, присъстващ (за разлика от отсъстващ, далеч)
  • preata - пристигам (ata - идвам); preporta - нося, донасям (porta - нося)
• ri-: пре- (отново)
  • rieskri - пренаписвам (eskri - пиша); riadresu - препращам (adresu - адрес); ridoxo - препрочитам (doxo - чета)
• ru-: ретро-, обратно [ruke - гръб/отзад]
  • ruata - връщам се (ata - идвам); ruidi - връщам се (idi - отивам); rugibe - връщам (gibe - давам); ruaksyon - реагирам/реакция (aksyon - действам/действие)
• xor-: начало на
  • xorsomno - заспивам (somno - спя); xoraham - осъзнавам, разбирам (aham - разбирам)

Суфикси за прилагателни/наречия

• -do: в неактивно състояние (превръща съществителните имена в неактивни прилагателни)
  • kasirudo - счупен (kasiru - чупя); klosido - затворен (klosi - затварям); estodo - спрял (esto - спирам)
• -ne: в активен процес (превръща глаголите в активни прилагателни)
  • somnone - спящ (somno - спя); interesne - интересен (interes - интерес); amusane - забавен (amusa - забавлявам)
• -ple: множествен
  • duaple - двоен (dua - две); tigaple - троен (tiga - три); careple - четворен (care - четири)
• -yum: редни числа
  • unyum - първи (un - едно); duayum - втори (dua - две); tigayum - трети (tiga - три)

Суфикси за съществителни имена

• -gon: -ъгълник (геометрична фигура) [gono - ъгъл]
  • tigagon - триъгълник (tiga - три); limagon - петоъгълник (lima - пет); ocogon - осмоъгълник (oco - осем); ortogon - правоъгълник (orto - прав)
• -ina: -ин
  • kafeina - кофеин (kafe - кафе)
• -je: степен [daraje - степен, ниво]
  • dayje - размер (day - голям); velosije - скорост (velosi - бърз); telije - разстояние (teli - далеч); laoje - възраст (lao - стар); termoje - температура (termo - топлина); gaoje - височина (gao - висок)
• -sa: език; животински звуци [basa - език]
  • Globasa - глобаса (globa - свят); Englisa - английски (Engli - Англия); Espanisa - испански (Espani - Испания)
  • bwawsa - лай (bwaw - куче); myawsa - мяукане (myaw - котка); umasa - цвилене (uma - кон); singasa - рев (singa - лъв)

Функционални думи като квазипрефикси в сложни думи

• anti: против, контра-, анти-
  • antidokya - противоотрова (dokya - отрова); antijento - борба срещу (jento - борба); antiaksyon - противодействие (aksyon - действие)
• bax: под, суб-, вице-
  • baxgeoli - подземен (geo - земя); baxpresidiyen - вицепрезидент (presidiyen - президент)
• pas: през
  • pasdoxo - препрочитам (doxo - чета); pasjiwa - преживявам (jiwa - живот, живея); paspasa - преминавам през (pasa - минавам)
• ex: навън
  • exidi - излизам (idi - отивам); exporta - експортирам (porta - нося); exnasyonli - чуждестранен (nasyon - нация)
• in: вътре
  • inidi - влизам (idi - отивам); inporta - импортирам (porta - нося); inhare - съдържам (hare - имам)
• infra: инфра-, хипо-
  • infratermo - хипотермия (termo - топлина); infraroso - инфрачервен (roso - червен); infraidi - спускам се (idi - отивам)
• intre: между, интер-
  • intrenasyonli - международен (nasyon - нация); intrepala - разговор (pala - говоря); intreaksyon - взаимодействам/взаимодействие (aksyon - действам/действие); intrediskusi - диалог (diskusi - обсъждам/обсъждане)
• le: минал
  • lefe - преди (fe - в); legami - бивш съпруг/съпруга (gami - съпруг/съпруга); lepresidiyen - бивш президент (presidi - председателствам)
• lefe: пред-, пре-
  • lefeoko - предвиждам (oko - виждам); lefeloga - предсказвам (loga - казвам)
• moy: всеки, всички
  • moyabil - всемогъщ (abil - способен); moydinli - всекидневен (din - ден)
• of: от, дроби
  • offolo - завися от (folo - следвам); un ofdua - половина, едно от две (dua - две)
• se: само-
  • semorgi - самоубийство (morgi - убивам); sebawe - самозащита (bawe - защита)
• supra: над, супер-, хипер-
  • suprarealsim - хиперреалистичен (real - реален; realsim - реалистичен); supraidi - изкачвам се (idi - отивам)
• ton: заедно, съ-
  • tonaksyon - сътруднича (aksyon - действие); tonergo - сътруднича (ergo - работа)
• tras: през, транс-
  • trasporta - транспорт/транспортиране (porta - нося)
• ultra: отвъд
  • ultrajiwa - оцелявам (jiwa - живот); ultranaturali - свръхестествен (natura - природа); ultrapasa - надминавам (pasa - минавам)
• xa: бъдещ
  • xafe - след (fe - в)
• xafe: пост-
  • xafeplasi - отлагам (plasi - слагам); xafemorculi (за предпочитане изразено по-кратко като предложна фраза - xafe morcu) - посмъртен (morcu - смърт); xafexengili (за предпочитане изразено по-кратко като предложна фраза - xafe xengi) - след раждане (xen - роден; xengi - раждам)

Съществителни/глаголни думи като квазипрефикси в сложни думи

• gami: съпруг/съпруга, женя се; в сложни думи: -по закон
  • gamisodar - зет/снаха (sodar - брат/сестра); gamiatre - тъст/тъща, свекър/свекърва (atre - родител)
• hawa: въздух; в сложни думи: аеро-
  • hawanavi - самолет (navi - кораб)

Прилагателни/наречия като квазипрефикси в сложни думи

Много прилагателни/наречия могат да се използват за създаване на сложни думи. Следният списък включва най-често използваните прилагателни/наречия в сложни думи.

• bon: добър; в сложни думи: еу-, обективно или морално добър/добре
  • bonata - добре дошъл (ata - идвам); bonxanse - късмет (xanse - шанс, късмет); bonlexi - евфемизъм (lexi - дума); bonmorcu - евтаназия (morcu - смърт); bonoko - наблюдавам, гледам (oko - око/виждам/гледам); bonore - слушам (ore - ухо/чувам)
• bur: лош; в сложни думи: обективно или морално лош
  • burnini - негодник (nini - дете); bursolo - самотен (solo - сам); burlexi - ругатня (lexi - дума)
• colo: грозен; в сложни думи: грозен
  • coloeskri - драскам (eskri - пиша)
• cuyo: главен, основен; в сложни думи: главен, основен, майстор-, архи-
  • cuyodolo - главна улица (dolo - улица); cuyoyawxe - главен ключ (yawxe - ключ)
• day: голям; в сложни думи: умалително
  • daybon - отличен, страхотен (bon - добър); dayday - огромен, гигантски (day - голям); daylil - мъничък (lil - малък); dayxaher - метрополия (xaher - град); daybaytu - имение (baytu - къща)
• fem: женски
  • femgami - съпруга (gami - съпруг/съпруга); femnini - момиче (nini - дете); femixu - жена (ixu - възрастен, мъж/жена); femwangu - кралица (wangu - монарх, крал/кралица)
• godo: - прекалено, прекалено много; в сложни думи: твърде
  • godojaldi - преждевременен (jaldi - рано)
• juni: млад; в сложни думи: потомство
  • junibwaw - кученце (bwaw - куче); junimyaw - котенце (myaw - котка); junisinga - лъвче (singa - лъв); juninini - бебе, малко дете (nini - дете)
• kwasi: привидно; в сложни думи: квази-, доведен/доведена
  • kwasisodar - доведен брат/доведена сестра (sodar - брат/сестра)
• lama: древен [ opp neo]
  • lamahistori - древна история (histori - история)
• lao: стар [opp juni]
  • laoatre - прародител (atre - родител); laonini - тийнейджър (nini - дете); laodaypatre/laodaypapa - прадядо (daypatre - дядо; daypapa - дядо)
• lil: малък; в сложни думи: умалително
  • lilhaha - кикот (haha - смях); lilbaytu - колиба, хижа (baytu - къща); lilnahir - поток (nahir - река)
• mal: грешен; в сложни думи: погрешно
  • malaham - разбирам погрешно (aham - разбирам); malhesabu - сбърквам при броене (hesabu - броя)
• man: мъжки
  • mangami - съпруг (gami - съпруг/съпруга); mannini - момче (nini - дете); manixu - мъж (ixu - възрастен, мъж/жена); manwangu - крал (wangu - монарх, крал/кралица)
• meli: красив, хубав
  • melieskri - калиграфия (eskri - пиша)
• midi: среден; в сложни думи: средно-
  • midinuru - обяд (nuru - ден); midinoce - полунощ (noce - нощ); mididay - среден
• neo: нов; в сложни думи: нов, нео-
  • neoklasiko - неокласически (klasiko - класически)
• semi: наполовина, донякъде; в сложни думи: полу-; -ист
  • semisodar - полубрат/полусестра (sodar - брат/сестра); semikijawi - зеленикав (kijawi - зелен); seminudi - полугол (nudi - гол)

Числа като квазипрефикси в сложни думи

Числата могат да се използват и за създаване на сложни думи.

• unbasayen - едно езичен (basa - език)
• duacalun - велосипед (calun - колело)

Прилагателни/наречия като квази-наставки в сложни думи

• abil: може, способен; в сложни думи: може, -ивен
  • kreaabil - креативен (krea - създавам); okonenabil - сляп (oko - виждам)
• bimar: болен
  • sikobimar - психично болен (siko - ум)
• bon: добър
  • xetocubon - вкусен (xetocu - вкус); xansebon - късметлия, щастлив (xanse - шанс)
• bur: лош
  • xansebur - нещастен, некъсметлия (xanse - шанс)
• ible: възможен; в сложни думи -аем/-ием
  • yamible - ядлив (yam - ям); doxoible - четлив (doxo - чета); okoible - видим (oko - виждам)
• fil: склонен към, предразложен
  • ergofil - трудолюбив (ergo - работа); fobifil - страхлив (fobi - страх); dinifil - религиозен (dini - религия)
• kal: празен; в сложни думи: -без
  • legakal - незаконен, беззаконен (lega - закон); ergokal - безработен (ergo - работа); pesakal - беден (pesa - пари); luminkal - тъмен (lumin - светлина); yamkal - гладен (yam - ям/храна); suikal - жаден (sui - вода)
• kolordo (kolor-do): нюанс, оцветен (Вижте също -sim.)
  • asmankolordo - небесносин (asman - небе)
• laye: достоен
  • xinloylaye - надежден (xinloy - доверие); memorilaye - запомнящ се (memori - памет/запомням); doxolaye - струва си да се прочете (doxo - чета)
• musi: трябва; в сложни думи: (активен) трябва; (пасивен) трябва да бъде, императив
  • активен: triunfamusi - който трябва да спечели (triunfa - печеля/триумфирам)
  • пасивен: beokomusi - задължително за гледане (oko - виждам; beoko - бъди видян)
• peldo (pel-do): воден, задвижван
  • somnopeldo - сънен (somno - сън)
• pul: пълен; в сложни думи: -пълен
  • kimapul - скъп (kima - цена); yampul - сит (yam - ям/храна); jawgupul - внимателен (jawgu - грижа се); brilapul - лъскав (brila - блестя); pesapul - богат (pesa - пари); hataripul - опасен (hatari - опасност); legapul - законен (lega - закон); bawlupul - жесток (bawlu - насилие)
• sim: подобен; в сложни думи: -подобен, -ест, нюанс на цвят
  • dostesim - приятелски (doste - приятел); ninisim - детски (nini - дете); dahabusim - златен (dahabu - злато); realsim - реалистичен (real - реален); femsim - женствен (fem - женски)

Съществителни имена като квази-наставки в сложни думи

• bol: топка
  • pedabol - футбол (peda - крак); basketobol - баскетбол (basketo - кош)
• din: ден
  • Soladin - неделя (Sola - Слънцето на Земята); Lunadin - понеделник (Luna - Луната на Земята); Marihidin - вторник (Marihi - Марс); Bududin - сряда (Budu - Меркурий); Muxtaridin - четвъртък (Muxtari - Юпитер); Zuhuradin - петък (Zuhura - Венера); Xanidin - събота (Xani - Сатурн); Kristodin - Коледа (Kristo - Христос); xencudin - рожден ден (xencu - раждане)
• dom: място
  • kitabudom - библиотека (kitabu - книга); mehmandom - хостел (mehman - гост); dinidom - църква, храм (dini - религия)
• doku: документ
  • pasadoku - паспорт (pasa - минавам); xencudoku - акт за раждане (xen - роден, xencu - раждане)
• dukan: магазин
  • kitabudukan - книжарница (kitabu - книга); yamdukan - хранителен магазин (yam - храна)
• ente: нежив агент
  • medisente - лекарство (medis - лекарство); antigutonente - обезболяващо (guton - болка)
• fon: -фон, аудио инструмент
  • telifon - телефон (teli - далеч); infon - микрофон (in - вътре); exfon - високоговорители (ex - навън); orefon - слушалки (ore - ухо); radyofon - радиопредавател (radyo - радио)
• hole: калъф, държач
  • xamahole - свещник (xama - свещ); pamtulhole - кобур (pamtul - пистолет)
• grafi: запис; в сложни думи; запис, -графия
  • jiwagrafi - биография (jiwa - живот); radyagrafi - рентгенова снимка (radya - радиация); teligrafi - телеграма (teli - далеч)
• ismo: -изъм
  • kapitalismo - капитализъм (kapital - капитал); komunismo - комунизъм (komun - общностен); Budaismo - будизъм (Buda - Буда)
• ista: -ист (значение, ограничено до привърженик на -изъм)
  • kapitalista - капиталист (kapital - капитал); komunista - комунист (komun - общностен); Budaista - будист (Buda - Буда)
• itis: възпаление (-ит)
  • artroitis - артрит (artro - става); mogeitis - енцефалит (moge - мозък)
• kaxa: контейнер
  • anjenkaxa - сейф (anjen - безопасен); pesakaxa - портфейл (pesa - пари); bezekaxa - кошер (beze - пчела)
• kamer: стая
  • banyokamer - баня (banyo - вана); somnokamer - спалня (somno - сън); darsukamer - класна стая (darsu - урок, клас)
• kef: шеф, лидер, началник
  • navikef - капитан (nave - кораб); xaherkef - кмет (xaher - град)
• krasi: управление
  • demokrasi - демокрация (demo - хора, обществен)
• kumax: (парче) плат
  • banyokumax - кърпа (banyo - вана); mesakumax - покривка (mesa - маса); nasakumax - носна кърпичка (nasa - нос); muntekumax - салфетка (munte - уста)
• lari: колективна група
  • drevolari - гора (drevo - дърво); insanlari - човечество (insan - човек); darsulari - курс (darsu - урок/клас); mumulari - стадо говеда (mumu - бик/крава, говедо); lexilari - речник (lexi - дума); menalari - речник (mena - значение, дефиниция); navilari - флот (navi - кораб); yumawlari - оперение (yumaw - перо)
• lexi: дума
  • namelexi - съществително име (name - име); falelexi - глагол (fale - правя); sifalexi - прилагателно (sifa - характеристика); manerlexi - наречие (maner - начин)
• logi: специалност, изучаване на
  • biologi - биология (bio - живот/организми); sikologi - психология (siko - ум)
• maso: месо
  • mumumaso - говеждо месо (mumu - бик/крава, говедо); kukumaso - пилешко месо (kuku - кокошка/петел); swinimaso - свинско месо (swini - прасе); mahimaso - риба (mahi - риба)
• medis: медицина (практика)
  • dentamedis - стоматология (denta - зъб); sikomedis - психиатрия (siko - ум); hewanmedis - ветеринарна медицина (hewan - животно); ninimedis - педиатрия (nini - дете); pifumedis - дерматология (pifu - кожа)
• meter: измервателен уред
  • termometer - термометър (termo - топлина); satumeter - часовник (satu - час)
• mon: елемент или част от цяло
  • talujimon - снежинка (taluji - сняг); watumon - период (watu - време); atexmon - пламък (atex - огън)
• mosem: сезон
  • bardimosem - зима (bardi - студ); bijamosem - пролет (bija - семе/сея); termomosem - лято (termo - топлина); xuhamosem - есен (xuha - жъна/бера)
• osis: патология
  • sikoosis - психоза (siko - ум)
• pel: задвижване, тласък
  • seksopel - сексуално желание, либидо (sekso - секс); amirupel - контрол (amiru - командвам); tehdidupel - принуждавам (tehdidu - заплаха)
• tim: екип; в сложни думи: екип, тяло
  • asosyatim - асоциация (asosya - асоциирам); komuntim - общност (komun - общностен); organisatim - организация (organisa - организирам); jangetim - военни (jange - война); krasitim - правителство (krasi - управлявам); ergotim - персонал (ergo - работа); oretim - публика (ore - ухо/чувам)
• tora: машина, устройство, апарат; в сложни думи: -атор, машина, устройство, апарат
  • komputatora - компютър (komputa - изчислявам); liftitora - асансьор (lifti - повдигам); woxatora - пералня (woxa - пера); tayputora - пишеща машина (taypu - пиша)
• tul: инструмент
  • eskritul - инструмент за писане (eskri - пиша); katatul - нож (kata - режа); yuxitul - играчка (yuxi - играя/игра)
• xey: нещо, предмет; в сложни думи: нещо, предмет, вещество
  • yamxey - храна (yam - храна, ям); kreaxey - (а) творение (krea - създавам); kostruixey - сграда (kostrui - строя)
• yen: същество (живо същество или персонифициран обект); в сложни думи: -ист, -ър, -ан
  • корени на съществителни/глаголи: estudiyen - студент (estudi - уча); danseyen - танцьор (danse - танцувам); medisyen - лекар (medis - лекувам, лекарство); arteyen - художник (arte - изкуство); alimyen - учител (alim - уча); polisiyen - полицай (polisi - полиция); legayen - адвокат (lega - закон); poemayen - поет (poema - стихотворение)
  • корени на прилагателни: juniyen - млад мъж/жена (juni - млад)
  • националности: Italiyen - италианец (Itali - Италия); Mexikoyen - мексиканец (Mexiko - Мексико)
  • лекари: dentamedisyen - зъболекар (denta - зъб); sikomedisyen - психиатър (siko - ум); hewanmedisyen - ветеринарен лекар (hewan - животно); ninimedisyen - педиатър (nini - дете); pifumedisyen - дерматолог (pifu - кожа)