Граматика на глобаса

Тази книга съдържа български превод на Complete Globasa Grammar.

Авторът на съдържанието е the Globasa Team. Преводът на български език е направен от Salif Mehmed с помощта на Google Gemini 1.5 Pro.1

1

Доколкото е допустимо от закона, авторите на тази книга се отказват от всички авторски права и сродни или съседни права върху съдържанието ѝ.

Съдържание

Азбука и произношение

Азбука

малки букви главни букви МФА име на буквата
a A /ä/ aya
b B /b/ ibe
c C /t͡ʃʰ/ ice
d D /d/ ide
e E /e̞/ eya
f F /f/ ife
g G /g/ ige
h H /x/ ihe
i I /i/ iya
j J /d͡ʒ/ ije
k K /kʰ/ ike
l L /l/ ile
m M /m/ ime
n N /n/ ine
o O /o̞/ oya
p P /pʰ/ ipe
r R /ɾ/ ire
s S /s/ ise
t T /tʰ/ ite
u U /u/ uya
v V /v/ ive
w W /w/ iwe
x X /ʃ/ ixe
y Y /j/ iye
z Z /z/ ize

Главни и малки букви

В момента няма установени правила в глобаса за използването на главни букви. Говорещите глобаса могат да използват главни букви по свое усмотрение, докато не се установят такива правила или насоки.

Имена на буквите

При произнасяне на думите буква по буква, имената на буквите могат да бъдат съкратени.

  • Гласни: a, e, i, o, u
  • Съгласни: be, ce, de и т.н.

Съгласни

буква МФА произношение примери
b /b/ както в boy (момче) baytu къща
c /t͡ʃʰ/ както ch в chair (стол) cokolate шоколад
d /d/ както в dip (потапям) doste приятел
f /f/ както в fun (забава) fasul боб
g /g/ както в good (добър) globa свят
h /x/ както ch в немската дума Bach hawa въздух
j /d͡ʒ/ както в jazz (джаз) juni млад
k /kʰ/ както в kite (хвърчило) kitabu книга
l /l/ както в log (дърво) lala пея, песен
m /m/ както в map (карта) multi много
n /n/ както в nine (девет) neo нов
p /pʰ/ както в peace (мир) pingo ябълка
r /ɾ/ както r в испански или италиански risi ориз
s /s/ както в sit (седя) sui вода
t /tʰ/ както в time (време) teatro театър
v /v/ както в vest (жилетка) visita посещение
w /w/ както в win (печеля) watu време
x /ʃ/ както sh в shop (магазин) xugwan навик
y /j/ както в yes (да) yuxi игра
z /z/ както в zen (дзен) zebra зебра

Бележки

c - никога [k] както в cup (чаша) или [s] както в cent (цент)

c, k, p и t - в идеалния случай аспирирани (макар и не толкова силно, колкото на английски), за да се различават по-добре от техните звучни съответствия; допустим вариант: силно аспириране, както на английски

d, t - никога като американското английско произношение на d и t между гласни, както в lady (дама) и meter (метър)

В американския английски d и t са склонни да се произнасят като [ɾ], когато се появяват между гласни (leader, liter и т.н.). Фонемата [ɾ], или така нареченият tap, е практически идентична с испанското (и глобаса) r. Говорещите английски с американски акцент трябва да внимават винаги да произнасят истинско d (d в done, а не в leader) и истинско t (t в talk, а не в liter) в глобаса.

g - никога [dʒ] както в gym (фитнес)

h - в идеалния случай се произнася като беззвучна задна езична проходна съгласна, да не се бърка с [χ], беззвучна задна мъжечна проходна съгласна

Задната езична проходна съгласна се произнася в същата точка на артикулация като [k] и е подобна на съскането на котка. За разлика от нея, задната мъжечна проходна съгласна е по-гърлен звук, произнасян по-назад в гърлото, при който се забелязва вибрация на мъжеца. Допустим вариант: [h], както в hotel (хотел).

l - в идеалния случай се произнася като ясно или светло [l] във всяка позиция, а не като [ɫ], веларизирано или така нареченото тъмно l, произнасяно на английски в края на сричката, както в bell (камбана); сравнете с френското произношение на belle (красива).

ng - може да се произнася като [ŋ] в края на сричката (както се среща само в собствени имена); навсякъде другаде като [ŋg]

r - в идеалния случай се произнася като единичен flap или tap, а не като trill

s - винаги като беззвучно [s]; никога [z] както в visit (посещение)

В английския език s е склонно да се произнася като [z] между гласни или в края на думата. В глобаса s винаги остава беззвучно.

w и y - допустими варианти: като неударени гласни (u и i)

Вижте Правописна конвенция по-долу.

x - никога [ks] както в taxi (такси)

z - винаги като единична звучна съскаща съгласна; никога [ts] както в pizza (пица)

Други варианти на съгласни

В зависимост от родния език на говорещия са допустими и други варианти на съгласни. Например, някои испаноговорящи може да са склонни да произнасят h като [χ], а не като [x]. Френскоговорящите може да са склонни да произнасят r като [ʁ], а не като [ɾ]. Говорещите мандарин може да са склонни да произнасят x като [ʂ] или [ɕ], а не като [ʃ]. Тези и други подобни варианти също са допустими.

Следващата таблица изброява всички свободни варианти на алофони на съгласни. Първият алофон, посочен за всяка фонема, е идеалното произношение на глобаса. Десетки други алофони с допълнително разпределение (алофони, които зависят от фонетичната среда) вероятно ще се чуят сред много говорещи, но всеки трябва да се стреми да не се отклонява твърде много от набора от алофони, изброени тук.

буква алофони
b [b]
c [t͡ʃʰ ~ ʈ͡ʂʰ ~ t͡ɕʰ ~ [t͡ʃ]
d [d]
f [f ~ ɸ]
g [g]
h [x ~ χ ~ ħ ~ h]
j [d͡ʒ ~ ʒ ~ d͡ʑ ~ ɟ͡ʝ]
k [ ~ k ~ q]
l [l ~ ɫ]
m [m]
n [n]
p [ ~ p]
r [ɾ ~ r ~ ɹ ~ ɹ̠ ~ ɻ ~ ʁ]
s [s]
t [ ~ t]
v [v ~ ʋ]
w [w ~ ʋ]
x [ʃ ~ ʂ ~ ɕ]
y [j ~ ʝ]
z [z]

Гласни

Гласни в глобаса (a, e, i, o, u) се произнасят както в испански, италиански или есперанто.

буква МФА произношение пример
a /ä/ както a в car (кола) basa език
e /e̞/ както в let (нека) bete дете (дъщеря/син)
i /i/ както в ski (ски) idi отивам
o /o̞/ както в more (повече) oko око
u /u/ както в flu (грип) mumu говедо (бик/крава)

Варианти на гласни

a - в идеалния случай се произнася [ä], отворена средна незакръглена гласна; предната [a] и задната [ɑ] са допустими варианти

e - в идеалния случай се произнася [e̞], средна предна незакръглена гласна; близко-средната [e] и отворено-средната [ɛ] са допустими варианти

o - в идеалния случай се произнася [o̞], средна задна закръглена гласна; близко-средната [o] и отворено-средната [ɔ] са допустими варианти

u - в идеалния случай се произнася [u], затворена задна закръглена гласна; затворената задна компресирана [ɯᵝ] е допустим вариант

Елизия

В определени случаи, предимно в поезията и текстовете на песни, e в началото на думата (когато е последвано от -s- и друга съгласна) може да се произнася без звук и да се заменя с апостроф.

espesyal или 'spesyal

Ударение

Сричките в глобаса са или ударени, или неударени. С други думи, глобаса не използва вторично ударение.

Едносрични думи

  • Всички едносрични думи със значение (съществителни, глаголи, прилагателни, наречия) са ударени.

Едносричните думи могат да бъдат ударени или неударени в зависимост от това, което звучи най-естествено за говорещите. В случай на съмнение могат да се използват следните насоки:

  • Неударени едносрични функционални думи: предлози, съюзи и частици (включително частици за глаголни форми)
  • Ударени едносрични функционални думи: местоимения, определители, числителни, количествени числителни, наречия и междуметия

Многосрични думи

Следните правила за ударение се прилагат за всички многосрични думи, включително функционални думи и производни думи.

  • Ако думата завършва на съгласна, ударението пада върху последната гласна.

barix (дъжд), произнася се ba-rix [ba.'ɾiʃ]
pantalun (панталон), произнася се pan-ta-lun [pan.ta.'lun]
kitabudom (библиотека), произнася се ki-ta-bu-dom [ki.ta.bu.'dom]

  • Ако думата завършва на гласна, ударението пада върху предпоследната гласна.

piu (птица), произнася се pi-u ['pi.u]
harita (карта), произнася се ha-ri-ta [ha.'ri.ta]
Espanisa (испански език), произнася се es-pa-ni-sa [es.pa.'ni.sa]

Както беше посочено по-горе, правилата за ударение се прилагат и за производни думи. Например, производната дума kitabudom (kitabu-dom) се произнася ki-ta-bu-dom, като ударението пада само върху последната гласна, а не като ki-ta-bu-dom.

Неписана епентеза

Епентеза на съгласни

Макар и да не е идеално и е малко вероятно да се използва от англоговорящите в повечето случаи, може по желание да се вмъкне неписан гърлен преграден звук между две гласни, независимо дали в рамките на думата, или между думи.

poema (стихотворение), произнася се [po'ema] или [poʔ'ema]

Епентеза на гласни

Макар и да не е идеално и е малко вероятно да се използва от англоговорящите в повечето случаи, може по желание да се вмъкне всяка незакръглена средна гласна, като например [ə], между две съгласни или в края на думата. Като средна гласна, кардиналната [ä] също е разрешена като неписана епентеза, макар че това е най-малко препоръчителният вариант, тъй като е по-вероятно да намали разбираемостта.

magneto (магнит), произнася се [mag'neto] или [magə'neto]

asif (съжалявам), произнася се [a'sif] или [a'sifə]

Двойни гласни и съгласни

Двойните гласни и съгласни, независимо дали в рамките на думите в резултат на деривация, или между думи, обикновено се произнасят малко по-дълго или до два пъти по-дълго от единичните. Както беше посочено по-горе, допустима алтернатива е да се добави гърлен преграден звук между двойни гласни и средна средна гласна между двойни съгласни.

Двойни гласни

beeskri (бъде написан), произнася се [be'eskri] или [beʔeskri]

semiisula (полуостров), произнася се [semi:'sula] или [semiʔi'sula]

Двойни съгласни

possahay (преча), произнася се [pos:a'xaj] или [posəsa'xaj]

aselli (оригинален), произнася се [a'sel:i] или [a'seləli]

Двойно r

Макар че r не може да се удължава по същия начин, както другите съгласни, двойно r може да се удължи като трел или алтернативно да се произнася като единично r. Тъй като трелът е вариант на единично r, е възможно някои говорещи да произнасят както r, така и rr като трел, докато други ще произнасят и двете като flap/tap, а трети ще разграничават единично r като flap/tap, а двойно r като трел. Както беше посочено по-горе за всякакви две последователни съгласни, трети вариант в този случай е да се добави епентетична гласна между два flap/tap звука.

burroya (кошмар), произнася се [bu'roja] или [bu'ɾoja] или [buɾə'ɾoja]

W и Y

Забележка: Като изучаващ глобаса, можете да пропуснете следващата част, която е просто дискусия за това как глобаса се справя с w и y.

Ударение

Както беше посочено по-горе, w и y могат да се произнасят като гласни. Тъй като обаче технически са съгласни, те никога не се ударят.

Сравнете произношението на следните собствени имена:

Maria, произнася се ma-ri-a [ma.'ɾi.a]
Maryo, произнася се ma-ryo ['ma.ɾjo] или ma-ri-o ['ma.ɾi.o]

Изписването на Maryo с y, а не с i, позволява ударението да се измести върху a, предпоследната гласна буква. С ударението върху правилната гласна, няма значение в глобаса дали Maryo се произнася като две срички, със съгласна y (ma-ryo), или алтернативно, като три срички, като y се произнася като неударена i (ma-ri-o).

Дифтонги

Глобаса няма истински дифтонги. Разрешени са обаче следните комбинации от гласна плюс апроксимант (съгласна): aw, ew, ow, ay, ey, oy. Тези комбинации могат да се произнасят като дифтонги, въпреки че -w и -y технически представляват кода съгласни, а не ядрени глайдове. Знаем това, защото сричките (в обикновените думи) не могат да завършват на -w/-y плюс друга съгласна. Ако беше така, -w/-y биха могли да се считат за част от ядрото. Вместо това -w/-y заемат мястото на единствената съгласна в края на сричката, която е разрешена. Приемливо е също така, като допустима алтернатива, -w и -y да се произнасят като независими, неударени гласни.

Ewropa (Европа), произнася се ew-ro-pa [ew.'ɾo.pa]/[eu̯.'ɾo.pa] или дори e-u-ro-pa [e.u.'ɾo.pa]

Правописна конвенция

Следната правописна конвенция се прилага само за коренови думи, а не за производни думи. До други гласни, глобаса използва i и u само ако са ударени или ако y и w не са разрешени от фонотактичните правила. Във всички останали случаи глобаса използва y и w вместо i и u.

В следните коренови думи i и u са ударени:

maux (мишка), произнася се ma-ux [ma.'uʃ]
daif (слаб), произнася се da-if [da.'if]

В следните коренови думи фонотактичните правила позволяват само i и u:

triunfa (печеля, триумфирам), произнася се tri-un-fa [tri.'un.fa]
kruel (жесток), произнася се kru-el [kru.'el]

В следните коренови думи конвенционално се използват y и w, които могат по желание да се произнасят като гласни:

pyano (пиано), произнася се pya-no ['pja.no] или pi-a-no [pi.'a.no]
cyan (циан), произнася се cyan [t͡ʃjan] или ci-an [t͡ʃi.'an]
swini (свиня), произнася се swi-ni ['swi.ni] или su-i-ni [su.'i.ni]
trawma (травма), произнася се traw-ma ['traw.ma] или tra-u-ma ['tra.u.ma]

Фонотактика за обикновени думи

Забележка: Като изучаващ глобаса, можете да пропуснете тази последна част за фонотактиката, тъй като това е просто описание на структурата на сричките в глобаса.

Глобаса има два набора от фонотактични правила - един за обикновени думи (този раздел) и един за собствени имена (вижте следващия раздел). Фонотактичните правила за културно специфични думи комбинират двата набора от правила (вижте последния раздел).

Следните правила се прилагат за обикновени думи.

Срички

Сричките се състоят от: (начало)-ядро-(край).

Структурата на сричките в обикновените думи в глобаса е (C)(C)V(C).

Начало

Сричките могат да имат или да нямат начало. В глобаса началото се състои от всяка единична съгласна или от някоя от следните групи Cl/Cr и Cw/Cy:

bl-, fl-, gl-, kl-, pl-, vl-
br-, dr-, fr-, gr-, kr-, pr-, tr-, vr-
bw-, cw-, dw-, fw-, gw-, hw-, jw-, kw-, lw-, mw-, nw-, pw-, rw-, sw-, tw-, vw-, xw-, zw-
by-, cy-, dy-, fy-, gy-, hy-, jy-, ky-, ly-, my-, ny-, py-, ry-, sy-, ty-, vy-, xy-, zy-

Ядро

Всички срички имат ядро. В глобаса ядрото се състои от всяка единична гласна: a, e, i, o, u.

Край

Сричките могат да имат или да нямат край. В глобаса краят на обикновените думи се състои от всяка единична съгласна. Прилагат се обаче следните уговорки:

Позиция в края на думата: Обикновените думи в глобаса позволяват само следните съгласни в края на думата: -f, -l, -m, -n, -r, -s, -w, -x, -y.

Озвучаване на край-начало: Групите от съгласни, състоящи се от край и начало, могат да съвпадат или да не съвпадат по отношение на озвучаването: tekno (технология) срещу magneto (магнит), epilepsi (епилепсия) срещу absorbi (абсорбирам) и т.н.

Край-начало преградни: Групите от съгласни, състоящи се от две преградни (-kt-, -pt- и т.н.), не са разрешени в обикновените думи. Вместо това обикновените думи следват италианския и португалския модел, при който първата съгласна се пропуска. С други думи, ако сричката започва с преградна, предишната сричка не може да има крайна преградна: astrato (абстрактен), ativo (активен), otima (оптимален) и т.н.

Уговорки с w и y

Ядро-край: Когато w или y са в края, нито i, нито u са разрешени в ядрото. В резултат на това следните комбинации от ядро-край с -w и -y не са разрешени: -iy, -iw, -uy, -uw. Всички останали комбинации от ядро-край с -w и -y са разрешени: -aw, -ew, -ow, -ay, -ey, -oy.

Ядро-начало: Комбинациите от ядро-начало iy и uw не са разрешени в обикновените думи. Например, syahe (черен), а не siyahe.

Начало-ядро: Комбинациите от начало-ядро wu и yi също не са разрешени в обикновените думи.

Фонотактика за собствени имена

Собствените имена имат по-свободни фонотактични правила.

Структурата на сричките в собствените имена в глобаса е следната: (C)(C)V(C)(C)

Начало

Вижте фонотактичните правила за обикновени думи по-горе.

Ядро

Вижте фонотактичните правила за обикновени думи по-горе.

Край

Краят на собствените имена може да завършва на всяка съгласна: Madrid (Мадрид) и т.н. Може да се състои и от до две съгласни, включително в края на думата: Polska (Полша), Budapest (Будапеща) и т.н. Двойните преградни в края и началото са разрешени в собствените имена: vodka (водка), futbal (американски футбол) и т.н. Двойните преградни, които се различават само по озвучаване, обаче не са разрешени и трябва или да се редуцират до една съгласна, или да се добави епентетична гласна.

Уговорка с w и y

Уговорката за ядро-край при обикновените думи се прилага и за собствените имена. Когато w или y са в края, нито i, нито u са разрешени в ядрото. В резултат на това следните комбинации от ядро-край с -w и -y не са разрешени: -iy, -iw, -uy, -uw. Всички останали комбинации от ядро-край с -w и -y са разрешени: -aw, -ew, -ow, -ay, -ey, -oy.

За разлика от обикновените думи обаче, собствените имена позволяват комбинациите от ядро-начало iy и uw (Kuweyti - Кувейт и т.н.) и комбинациите от начало-ядро wu и yi (Wuhan - Ухан и т.н.).

Фонотактика за културно специфични думи

Фонотактиката за културно специфични думи следва правилата за обикновени думи в края на думата и правилата за собствени имена навсякъде другаде: teriyaki (терияки), koktel (коктейл), bakugamon (бакуган), blakjaku (блакджек), jazu (джаз) и т.н.

Забележка: Групата от съгласни -ng в края на думата, включително както се среща в пинин, добавя епентетична гласна, вместо да се редуцира до -n, както се вижда в обикновените думи: yinyangu (ин-ян).

Съдържателни думи: Съществителни, глаголи, прилагателни и наречия

Съществителни

Съществителните в глобаса не се различават по форми за единствено и множествено число.

  • maux - мишка, мишки
  • kalamu - химикалка, химикалки

Съществителните в глобаса нямат нито определен, нито неопределен член.

  • janela - (един) прозорец, (този/този) прозорец, (тези) прозорци

Ако е необходимо да се подчертае определеност, могат да се използват hin (този/тези) или den (онзи/онези) .

  • hin kitabu - тази книга, тези книги
  • den flura - онова цвете, онези цветя

Ако е необходимо да се подчертае единствено число, може да се използва un (един).

  • un denta - един зъб
  • hin un denta - този (един) зъб

Ако е необходимо да се подчертае множествено число, може да се използва plu (няколко).

  • plu pingo - (няколко) ябълки
  • den plu pingo - онези (няколко) ябълки

Род

В глобаса съществителните, обозначаващи хора и животни, обикновено са безродни.

  • ixu - възрастен (мъж, жена)
  • nini - дете (момче, момиче)
  • gami - съпруг/а (съпруг, съпруга)
  • mumu - говедо (бик, крава)

Ако е необходимо да се подчертае род, прилагателните fem (женски) и man (мъжки) могат да се използват като представки.

  • femnini - момиче; mannini - момче
  • femixu - жена; manixu - мъж
  • femgami - съпруга; mangami - съпруг
  • femmumu - крава; manmumu - бик

Етимология на fem: английски (feminine), френски (féminin), немски (feminin), испански (femenina)

Етимология на man: мандарин (男 “nán”), френски (masculin), испански (masculino), английски (masculine), немски (männlich), хинди (मर्दाना “mardana”), персийски (مردانه “mardane”)

Няколко съществителни, обозначаващи хора, показват род.

  • matre или mama - майка
  • patre или papa - баща

Забележка: Безродната дума за родител(и) е atre. Безродната дума за мама/татко е mapa.

Съществителни във фрази в началото на изречение

Fe често се използва във фрази в началото на изречение със съществителни.

  • Fe fato, - Всъщност
  • Fe fini, - Накрая
  • Fe bonxanse, - За щастие
  • Fe asif, - За съжаление
  • Fe onxala, - Да се надяваме
  • Fe folo, - Следователно, така че
  • Fe misal, - Например
  • Fe xugwan, - Обикновено
  • Fe benji, - По същество
  • Fe moy kaso, - Във всеки случай
  • Fe alo kaso, - В противен случай
  • Fe nunya, - В момента
  • Fe leya, - В миналото, преди това
  • Fe xaya, - В бъдеще, по-късно

Апозиция

В глобаса едно съществително може да бъде последвано от друго съществително без използване на предлог, когато второто съществително уточнява идентичността на първото. Това е известно като апозиция.

  • Hotel Kaliforni - Хотел Калифорния
  • Estato Florida - щат Флорида
  • Towa Babel - Вавилонската кула
  • Dolo Onxala - улица „Надежда“
  • Myaw Felix - Котката Феликс
  • misu doste Mark - моят приятел Марк
  • lexi kursi - думата стол

Частица di: Културно специфични думи и собствени имена

Частицата di може да се използва по избор, за да се маркират културно специфични думи и собствени имена, които имат идентична форма с обикновени думи, които вече са установени в глобаса.

  • soho - взаимен, обоюден
    • (di) Soho - Сохо (квартал в Ню Йорк)

Частица ci: Умалително и ласкаво обръщение

Съществително или собствено име може да бъде последвано от частицата ci, за да обозначи умалително или ласкаво обръщение.

  • mama - мама
    • mama ci - мамо
  • nini - дете
    • nini ci - детенце
  • Jon - Джон
    • Jon ci - Джони

Почетни звания: Gao и Kef

Прилагателното gao (висок) и съществителното kef (шеф, началник) могат да се използват като почетни звания.

  • alimyen - учител
    • gao alimyen - майстор
  • papa - татко
    • kef papa - шефе

Съществително/глагол

В глобаса съществително/глагол са думи, които могат да функционират както като съществително, така и като глагол.

  • ergo - работа (съществително) или работя (глагол)
  • danse - танц (съществително) или танцувам (глагол)
  • yam - храна (съществително) или ям (глагол)
  • lala - песен (съществително) или пея (глагол)

Сравнение на съществително/глагол

Сравнението на съществително/глагол се изразява както следва, като се използват думите max (повече), min (по-малко), dennumer (този брой, толкова), denkwanti (това количество, толкова), kom (като, отколкото).

Със съществителни:

  • max... kom... - повече... отколкото...
  • min... kom... - по-малко... отколкото...

Mi hare max kitabu kom yu.
Имам повече книги от теб.

Yu hare min kitabu kom mi.
Имаш по-малко книги от мен.

  • max te/to kom... - повече (от тях) отколкото...
  • min te/to kom... - по-малко (от тях) отколкото...

Mi hare max to kom yu.
Имам повече (от тях) от теб.

Yu hare min to kom mi.
Имаш по-малко (от тях) от мен.

  • max kom - повече от
  • min kom - по-малко от

Mi hare max kom cen kitabu.
Имам повече от сто книги.

Yu hare min kom cen kitabu.
Имаш по-малко от сто книги.

  • dennumer... kom... - толкова... колкото...

Te hare dennumer kitabu kom mi.
Тя има толкова книги, колкото мен.

  • dennumer te/to kom... толкова (от тях) колкото...

Te hare dennumer to kom mi.
Тя има толкова, колкото мен.

  • denkwanti... kom... толкова... колкото...

Yu yam denkwanti risi kom mi.
Ти ядеш толкова ориз, колкото мен.

  • denkwanti to kom... толкова (от него) колкото...

Yu yam denkwanti to kom mi.
Ти ядеш толкова (от него), колкото мен.

С глаголи:

  • max... kom.... или max kom... - повече от

Myaw max somno kom bwaw.
или: Myaw somno max kom bwaw.
Котката спи повече от кучето.

  • min... kom.... или min kom... - по-малко от

Bwaw min somno kom myaw.
или: Bwaw somno min kom myaw.
Кучето спи по-малко от котката.

  • denkwanti... kom... или denkwanti kom... - толкова, колкото

Bebe denkwanti somno kom myaw.
или: Bebe somno denkwanti kom myaw.
Бебето спи толкова, колкото котката.

За да изрази колкото повече/по-малко..., толкова повече/по-малко..., глобаса използва folki... max/min, max/min.

Folki mi max doxo, mi max jixi.
Колкото повече чета, толкова повече знам.

Редът на тези фрази може да се сменя:

Mi max jixi, folki mi max doxo.
Знам повече, колкото повече чета.

Категории глаголи

Глаголите се дефинират в речника като спомагателни, свързващи, _преходни, непреходни или амбитранзитивни.

Спомагателни глаголи

Спомагателните глаголи се следват веднага от друг глагол, който може да бъде пропуснат. В глобаса има само три спомагателни глагола: abil (мога, в състояние съм), ingay (трябва), musi (трябва, длъжен съм).

Свързващи глаголи

Свързващите глаголи свързват подлога с неговото сказуемо. В момента има 12 свързващи глагола: sen (съм), sencu (ставам), sengi (карам да бъде), kwasisen (изглеждам), finsen (в крайна сметка съм), okocu (изглеждам), orecu (звуча), nasacu (мириша), xetocu (имам вкус), pifucu (чувствам се на допир), hisicu (чувствам се физически), ganjoncu (чувствам се емоционално).

Преходни глаголи

Преходните глаголи приемат пряко допълнение: haja (имам нужда), bujo (хващам, улавям), gibe (давам). Някои преходни глаголи обаче понякога или често пропускат прякото допълнение: doxo (чета), yam (ям).

Непреходни глаголи

Непреходните глаголи не приемат пряко допълнение: idi (отивам), konduta (държа се), loka (намирам се). Някои глаголи, които обикновено са непреходни, могат да станат преходни. Повечето от тези случаи се наблюдават в изречения, в които една и съща дума съществително/глагол се използва като глагол и се повтаря като пряко допълнение.

Mi le somno (lungo somno).
Спах (дълбок сън).

Yu le haha (sotipul haha).
Ти се смя (силно).

Амбитранзитивни глаголи

Амбитранзитивните глаголи в глобаса са глаголи , при които както подлогът на непреходното четене, така и прякото допълнение на преходното четене изпитват едно и също действие/състояние на глагола. Непреходното четене на тези глаголи може по избор да вземе -cu , а преходното четене може по избор да вземе -gi.

  • esto(cu) - спирам (спирам)
    esto(gi) - спирам (карам да спре)

Am esto(cu)!
Спри!

Am esto(gi) mobil!
Спри колата!

  • harka(cu) - движа се (правя движение)
    harka(gi) - движа (карам да се движи)

Am no harka(cu)!
Не се движи!

Mi le harka(gi) yusu kursi.
Преместих стола ти.

  • kasiru(cu) - чупя се (счупвам се)
    kasiru(gi) - чупя (карам да се счупи)

Janela le kasiru(cu).
Прозорецът се счупи.

Mi le kasiru(gi) janela.
Счупих прозореца.

  • buka(cu) - отварям се (отварям се)
    buka(gi) - отварям (карам да се отвори)

Dwer le buka(cu).
Вратата се отвори.

Mi le buka(gi) dwer.
Отворих вратата.

  • sokutu(cu) - падам
    sokutu(gi) - изпускам

Kitabu le sokutu(cu).
Книгата падна.

Mi le sokutu(gi) kitabu.
Изпуснах книгата.

  • resta(cu) - оставам
    resta(gi) - оставям (карам да остане)

Am resta(cu) in ogar.
Стой си вкъщи.

Am resta(gi) kamisa in bao.
Остави/запази ризата в чантата.

Прилагателно/наречие

В глобаса прилагателните и наречията, модифициращи глаголи, имат идентична форма.

  • bon - добър, добре
  • velosi - бърз(о)
  • multi - много

Прилагателното/наречието предхожда съществителното/глагола, който модифицира.

Hinto sen bon yam.
Това е добра храна.

Bebe bon yam.
Бебето яде добре.

Uma velosi pawbu.
Конят бяга бързо.

Алтернативно, наречията могат да се появяват след глагола, но предхождани от прякото и непрякото допълнение, ако има такива: Подлог - Глагол - (Пряко и непряко допълнение) - Наречие.

Bebe yam bon.
Бебето яде добре.

Bwaw glu sui velosi.
Кучето пие водата бързо.

Наречията могат да бъдат преместени и в началото на изречението, стига да има ясна пауза със запетая, за да се отдели фразата от останалата част от изречението. Без паузата прилагателното/наречието може да бъде погрешно интерпретирано като модифициращо подлога.

Velosi, bwaw glu sui.
Бързо, кучето пие водата.

Unyum, te le idi cel banko.
Първо, тя отиде до банката.

Прилагателно/наречие във фрази в началото на изречение

Следват прилагателни/наречия, които често се използват във фрази в началото на изречение, последвани от ясна пауза преди останалата част от изречението.

  • Ripul, - Отново
  • Ible, - Може би
  • Maxpul, - Освен това
  • Pia, - Също
  • Abruto, - Изведнъж
  • Total, - Абсолютно
  • Yakin, - Със сигурност
  • Ideal, - В идеалния случай
  • Mimbay, - Очевидно
  • Mingu, - Ясно
  • Sipul, - Наистина
  • Fori, - Веднага
  • Pimpan, - Често
  • Sati, - Наистина
  • Umumi, - Като цяло
  • Nerleli, - Наскоро
  • Telileli, - Преди много време
  • Nerxali, - Скоро
  • Telixali, - След много време

Сравнение на прилагателно/наречие

Сравнението на прилагателно/наречие се изразява както следва, като се използват думите maxmo (по-), minmo (по-малко), denmo (толкова... колкото),kom (като, отколкото).

  • maxmo kimapul kom... - по-скъп от...
  • minmo kimapul kom... - по-евтин от...
  • denmo kimapul kom... - толкова скъп, колкото...

За да изрази най- и най-малко, глобаса използва maxim... te/to и minim... te/to. Думата of означава от. Обърнете внимание, че местоименията te/to трябва да следват веднага прилагателното, тъй като именните фрази трябва винаги да завършват със съществително или местоимение. Вижте Именни фрази.

  • maxim juni te (of misu bete) - най-малкият (от моите деца)
  • minim kimapul to (of yusu mobil) - най-евтиният (от вашите коли)

За да изрази колкото повече/по-малко..., толкова повече/по-малко..., глобаса използва folki maxmo/minmo, maxmo/minmo.

  • folki (to sen) maxmo neo, (to sen) maxmo bon - колкото по-нов, толкова по-добър

Глагол/прилагателно-наречие думи

Освен думите съществително/глагол и прилагателно/наречие, глобаса има и трети клас думи: глагол/прилагателно-наречие думи. Само спомагателните глаголи принадлежат към този клас, който се състои само от три думи: abil, musi и ingay.

  • abil: (глагол) мога, в състояние съм; (прил./нар.) способен, който може
  • musi: (глагол) трябва, длъжен съм; (прил./нар.) който трябва, който е длъжен
  • ingay: (глагол) трябва; (прил./нар.) който трябва

Често срещани афикси

Наставка за съществително -ya

Наставката -ya има множество полезни функции и е еквивалентна на няколко английски наставки: -ity, -ness, -dom, -hood, -ship.

  1. Абстрактните съществителни се образуват от прилагателни/наречия чрез добавяне на -ya.
  • real - реален (прил.)
    realya - реалност (същ.)

  • bimar - болен (прил.)
    bimarya - болест (същ.)

  • huru - свободен (прил.)
    huruya - свобода (същ.)

  • solo - сам (прил.)
    soloya - самота (същ.)

  1. Наставката -ya се използва за образуване на абстрактни и неизброими съществителни от различни конкретни и броими съществителни.
  • poema - поема (конкретно съществително)
  • poemaya - поезия (абстрактно съществително)

Наставката -ya означава -ство или -шество, когато е прикрепена към съществителни, обозначаващи роднински връзки.

  • matre - майка (конкретно съществително)
    matreya - майчинство (абстрактно съществително)

  • patre - баща (конкретно съществително)
    patreya - бащинство (абстрактно съществително)

  • doste - приятел (конкретно съществително)
    dosteya - приятелство (абстрактно съществително)

В някои случаи конкретното или броимото съществително се използва като глагол, а абстрактното или неизброимото съществително се образува с помощта на -ya и функционира като аналог на глагола.

  • imaje - образ/картина (конкретно съществително), представям си (глагол)
    imajeya - въображение (абстрактно съществително)

  • magneto - магнит (конкретно съществително), привличам (глагол)
    magnetoya - привличане (абстрактно съществително)

  • turi - пътуване (броимо съществително), пътувам (глагол)
    turiya - туризъм (неброимо съществително)

По същия начин частите на тялото, свързани с петте сетива, обозначават свързаното действие (глагол), докато -ya се използва за образуване на абстрактното съществително.

  • oko - око (конкретно съществително), виждам, гледам (глагол)
    okoya - зрение (абстрактно съществително)

  • ore - ухо (конкретно съществително), чувам, слушам (глагол)
    oreya - слух (абстрактно съществително)

  • nasa - нос (конкретно съществително), мириша (глагол)
    nasaya - обоняние (абстрактно съществително)

  • xeto - език (конкретно съществително), вкусвам (глагол)
    xetoya - вкус (абстрактно съществително)

  • pifu - кожа (конкретно съществително), докосвам (глагол)
    pifuya - допир (абстрактно съществително)

  1. Предлозите се превръщат в съществителни/глаголи с помощта на наставката -ya. Вижте Предложни глаголи.

  2. Наставката -ya се използва и за превръщане на други функционални думи в съществителни. Вижте Функционални думи.

Етимология на -ya: хинди (सत्य "satya" - истина), испански (alegría - радост)

Представка du-

Глобаса използва представката du-, за да изрази герундий.

  • dudanse - (действието) танцуване
  • dulala - (действието) пеене

Представката du- се използва и за продължително/обичайно глаголно действие. Вижте Глаголни форми.

Представката du- е съкратена от dure (продължителност).
Етимология на dure: английски, френски, немски и испански

Наставка за съществително/глагол -gi

Наставката -gi може да се прилага към прилагателни, глаголи и съществителни.

Прилагателни

Наставката -gi превръща прилагателните в преходни глаголи.

  • bala - силен
    balagi - усилвам

  • pul - пълен
    pulgi - пълня

  • mor - мъртъв
    morgi - убивам

Глаголи

Наставката -gi се използва и за превръщане на непреходни, преходни или агентивни амбитранзитивни глаголи в каузативни глаголи (както е показано по-долу), или се използва по избор в пасивно-амбитранзитивни глаголи (както е показано по-горе, под Категории глаголи).

  • haha - смея се
    hahagi - разсмивам (карам да се смее)

  • yam - ям
    yamgi - храня (карам да яде)

Съществителни

Наставката -gi означава карам да стана, когато се добави към съществителни.

  • zombi - зомби
    zombigi - превръщам в зомби

  • korbani - жертва
    korbanigi - превръщам в жертва

Наставката -gi е съкратена от gibe (давам).
Етимология на gibe: английски (give), немски (geben, gibt) и мандарин (给 “gěi”)

Наставка за съществително/глагол -cu

Наставката -cu може да се прилага към прилагателни, глаголи и съществителни.

Прилагателни

Наставката -cu (ставам) превръща прилагателните в непреходни глаголи.

  • roso - червен
    rosocu - изчервявам се (ставам червен)

  • mor - мъртъв
    morcu - умирам (ставам мъртъв)

Глаголи

Наставката -cu може да се прилага и по избор към пасивно-амбитранзитивни глаголи (както е показано по-горе, под Категории глаголи), въпреки че в някои случаи -cu е необходима, за да се направи разлика.

  • gami - съпруг/а (съществително); женя се (глагол)
    gamicu - сватба (съществително); женя се (глагол)

  • side - сядам (седя или карам да седне)
    sidecu - сядам (заемам седнало положение)

Съществителни

Наставката -cu означава ставам, когато се добави към съществителни.

  • zombi - зомби
    zombicu - превръщам се в зомби

  • ixu - (човешки) възрастен
    ixucu - ставам възрастен, навършвам пълнолетие

Наставката -cu е съкратена от cudu (вземам, получавам, придобивам)
Етимология на cudu: мандарин (取得 "qǔdé"), корейски (취득 “chwideug”)

Наставка за прилагателно/наречие -li

В глобаса прилагателните/наречията се образуват от съществителни с помощта на различни наставки. Вижте пълния списък с наставки под Словообразуване. Една от най-често срещаните е наставката -li (-ски, -ен, -ов).

  • musika - музика
    musikali - музикален

  • denta - зъб
    dentali - зъбен

  • dongu - изток
    donguli - източен

  • Franse - Франция
    Franseli - френски

Наставката -li се използва и за образуване на прилагателни/наречия от функционални думи. Вижте Функционални думи.

Етимология на -li: френски (-el, -elle), испански (-al), английски (-al, -ly), немски (-lich), руски (-ельный “-elni”, -альный “-alni”), турски (-li)

Наставка за прилагателно/наречие -pul

Думата pul означава пълен. Като наставка обаче -pul означава с достатъчно или повече от достатъчно.

  • jawgu - грижа, грижа се
    jawgupul - внимателен

  • hatari - опасност
    hataripul - опасен

Етимология на pul: английски (full), хинди (पूर्ण “purn”), руски (полный “poln-”)

Активни прилагателни: Наставка -ne

Наставката -ne означава в активно състояние или процес на и се използва за образуване на това, което в глобаса е известно като активни прилагателни.

Активните прилагателни в повечето случаи са еквивалентни на сегашни деятелни причастия в българския език (прилагателни, завършващи на ). За разлика от българския език обаче, активните прилагателни не се използват за образуване на сегашно продължително време (Аз спя, Тя танцува и т.н.). Вместо това те функционират само като прилагателни.

  • somno - сън
    somnone meliyen - спящата красавица

  • anda - ходя
    andane moryen - ходещите мъртви

  • danse - танцувам
    dansene uma - танцуващият кон

  • interes - интерес
    interesne kitabu - интересна книга

  • amusa - забавлявам, забавен
    amusane filme - забавен филм

Етимология на -ne: английски (-ing), френски (-ant), испански (-ando), немски (-en, -ende), руски (-ный “-ny”), турски (-en, -an)

Активни прилагателни в началото на изречение

Активните прилагателни, които се появяват в началото на изречение, могат алтернативно да бъдат изразени като предложни фрази, използващи инфинитивната форма на глагола.

Doxone, nini le xorsomno.
Четейки, детето заспа.

или

Fe na doxo, nini le xorsomno.
Четейки, детето заспа.
или
Dur na doxo, nini le xorsomno.
Докато четеше, детето заспа.

Тази конструкция е полезна особено когато фразата включва пряко допълнение, тъй като, за разлика от сегашното деятелно причастие в българския език, активните прилагателни в глобаса не могат да функционират като глаголи.

Dur na doxo sesu preferido kitabu, nini le xorsomno.
Докато четеше любимата си книга, детето заспа.

Естествено, тези фрази могат да бъдат изразени и като пълни подчинени изречения, а не като предложни фрази.

Dur te le doxo (sesu preferido kitabu), nini le xorsomno.
Докато той четеше (любимата си книга), детето заспа.

Пасивни прилагателни

Активните прилагателни могат да бъдат направени пасивни чрез добавяне на пасивната представка be-, за да се получи това, което в глобаса е известно като пасивни активни прилагателни (или пасивни прилагателни за кратко). В българския език няма точен еквивалент на пасивните прилагателни, но те могат да се разберат най-добре като точната пасивна форма на сегашното деятелно причастие.

  • belalane melodi - мелодия, която се пее или е била пята
  • belubine doste - обичан приятел или приятел, който е обичан

Неактивни прилагателни: Наставка -do

Наставката -do означава в неактивно състояние на. Думите с тази наставка са известни в глобаса като неактивни прилагателни и обикновено се превеждат като минало страдателно причастие в българския език. За разлика от българския език обаче, неактивните прилагателни не се използват за образуване на минало свършено време или страдателен залог (Аз съм работил, Той беше/бе откраднат и т.н.). Вместо това те функционират само като прилагателни.

Струва си да се отбележи, че технически погледнато, наставката -do се добавя към съществителния аспект на думите съществително/глагол. Поради тази причина -do може да се добави към преходни, непреходни или амбитранзитивни глаголи съществително/глагол.

С преходни глаголи

  • hajado ergo - необходима работа (в състояние на необходимост)
  • bujodo morgiyen - заловен убиец (в състояние на залавяне)

С непреходни глаголи

  • Uncudo Nasyonlari - Обединени нации (в състояние на обединение)
  • awcudo fleytora - изчезнал самолет (в състояние на изчезване)

С амбитранзитивни глаголи

  • kasirudo janela - счупен прозорец (в състояние на счупване)
  • klosido dwer - затворена врата (в състояние на затваряне)

Етимология на -do: английски (-ed), испански (-ado, -ido)

Наставка за наречие -mo

Прилагателните/наречията, които модифицират други прилагателни/наречия, известни като модифициращи наречия, добавят наставката -mo. Сравнете следните двойки фрази.

  • perfeto blue oko - перфектни сини очи (сини очи, които са перфектни)
    perfetomo blue oko - съвършено сини очи (очи, които са съвършено сини)

  • naturali syahe tofa - естествена черна коса (не перука)
    naturalimo syahe tofa - естествено черна коса (не боядисана)

  • sotikal doxone nini - тихо четящо дете
    sotikalmo doxone nini - дете, четящо тихо

Функционални думи: Съюзи, предлози и функционални наречия

Кликнете тук за да видите Местоимения. Кликнете тук за да видите Съотносителни думи. Кликнете тук за да видите Числа.

Съюзи

  • ji - и
    • iji... ji... - както... така и...
  • or - или
    • oro... or... - или... или...
  • nor - нито
    • noro... nor... - нито... нито...
  • kam - частица за въпрос с да/не
    • kama... kam... - дали... или...
  • mas - но
  • eger - ако
  • kwas - сякаш [kwasi - привидно]
  • ki - че (съюз за подчинено изречение)

Fe

Fe е многофункционален предлог с общо, неопределено значение, често превеждан като на (отнасящ се до). Може да се използва като предлог за време (в, на), като предлог за място (само в предложни изрази, както е показано по-долу), в начални фрази на изречения, като алтернатива на прилагателните на -li и в случаите, когато не е подходящ друг предлог.

Fe е опционален с повечето изрази за време, както е показано в следните примери:

(fe) ban mara - веднъж, някога
(fe) duli mara - понякога, от време на време
(fe) hin mara - този път
(fe) hin momento - в този момент
(fe) Lunadin - (в) понеделник
(fe) duli Lunadin - (всеки) понеделник
(fe) nundin - днес (използва се като наречие)
(fe) tiga din fe xaya - три дни по-късно

Изразите fe nunya (в момента, понастоящем, сега), fe leya (в миналото, преди) и fe xaya (в бъдеще, по-късно, след това) обикновено се оставят непроменени.

Изразяване на Притежание

Глобаса има два начина за изразяване на притежание. Предлогът de (на, принадлежащ на) се използва за изразяване на притежание от съществителни имена.

Baytu de Maria sen day.
"Къщата на Мария е голяма."
Къщата на Мария е голяма.

Ако съществителното име е подразбиращо се, се използва местоимение (te/to или ete/oto):

To de Maria sen day.
Тази на Мария е голяма.

Суфиксът -su се добавя към местоименията, за да образува притежателни прилагателни. По подобен начин частицата su се използва за изразяване на притежание от съществителни имена и е еквивалентна на английския притежателен суфикс 's. За разлика от английския език, обаче, su се използва като отделна дума.

Maria su baytu sen day.
Къщата на Мария е голяма.

Ако съществителното име е подразбиращо се, се използва местоимение (te/to или ete/oto):

Maria su to sen day.
Тази на Мария е голяма.

Предлози за Място

  • in - в, вътре в
    • inli - (прил.) вътрешен
    • fe inya - (от)вътре; в рамките на
  • ex - извън, отвън
    • exli - (прил.) външен
    • fe exya - (от)вън; без
  • per - на, върху
    • perli - (прил.) повърхностен
    • fe perya - на повърхността
  • bax - под, отдолу
    • baxli - долен
    • fe baxya - отдолу
  • of - от, извън
  • cel - до, към (движение) [cele - цел]
    • celki - така че, за да
    • cel na - за да
    • cel in - в, вътре
    • cel ex - от, извън
  • hoy - към [hoyo - ориентация/посока]
  • intre - между
    • fe intreya - помежду
  • ultra - отвъд
    • fe ultraya - отвъд
  • infra - под, отдолу
    • infrali - долен
  • infer - кратка форма на infraya: долност
    • fe infer - долу, отдолу
    • cel infer - надолу
  • supra - над, отгоре
    • suprali - горен
  • super - кратка форма на supraya: горност
    • fe super - горе, отгоре
    • cel super - нагоре
  • pas - през, чрез [pasa - проход]
  • tras - от другата страна на, транс-
  • cis - от тази страна на
  • wey - около [jowey - обкръжение]
  • fol - покрай, според [folo - следвам]
    • fe folya - покрай, съответно
    • posfol - срещу (в обратна посока)

Фразеологични Предлози и Съюзи

  • ruke - (същ.) гръб, задна част; (гл.) съм зад, съм отзад
    • fe ruke - отзад
    • fe ruke de - зад, в задната част на
  • kapi - (същ.) глава; (гл.) съм на върха (на)
    • fe kapi - на върха
    • fe kapi de - на върха на
  • fronta - (същ.) чело, предна част; (гл.) съм пред (на)
    • fe fronta - отпред
    • fe fronta de - пред
  • muka - (същ.) лице; (гл.) гледам, съм лице в лице, съм срещу (на)
    • fe muka - срещу, лице в лице
    • fe muka de - срещу
  • oposya - (същ.) противоположност; (гл.) съм противоположен на
    • fe oposya - напротив
    • fe oposya de - срещу, противно на, срещу (физически)
  • peda - (същ.) крак, дъно; (гл.) съм на дъното (на)
    • fe peda - на дъното
    • fe peda de - на дъното на
  • comen - (същ.) страна; (гл.) съм до, съм отстрани
    • fe comen - отстрани
    • fe comen de - отстрани (на), до, покрай
  • tayti - (същ.) заместител, заместване; (гл.) замествам
    • fe tayti fe - вместо
    • fe tayti ki - вместо да + изречение
  • kompara - (същ.) сравнение; (гл.) сравнявам
    • fe kompara fe - в сравнение (с)
    • fe kompara ki - докато
  • kosa - (същ.) причина; (гл.) причинявам
    • fe kosa fe; kos - поради, заради
    • kos (den)to - ето защо, следователно
    • fe kosa ki; koski - защото, тъй като
  • folo - следвам
    • fe folo - следователно, вследствие на това, така че
    • fe folo fe - като следствие от, в резултат на
    • fe folo ki - (така) че
  • ner - близо (до)
    • ner fe - близо до
  • teli - далеч, далечен, отдалечен
    • teli fe - далеч от

Други Предлози

  • el - маркер за пряко допълнение
    • Функционира като предлог и обикновено се пропуска
  • de - на (принадлежащ на)
  • tas - на (маркер за непряко допълнение), за
  • tem - за, относно [tema - тема]
  • pro - в полза на, за, про- (противоп. anti)
  • anti - против, срещу
  • fal - (направен) от [fale - правя]
  • har - с (имащ) [hare - имам]
    • nenhar - без (неимащ)
  • ton - (заедно/заедно с) [tongo - заедно]
    • nenton - без, отделно/отделно от
  • yon - с (използвайки), посредством [yongu - използвам]
    • yon na - чрез + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • nenyon - без (неизползвайки)
    • nenyon na - без + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
  • por - в замяна на
    • por (moyun) - на

Служебни думи за Време

  • dure - (същ.) продължителност; (гл.) трая, имам продължителност
    • fe dure - междувременно
    • fe dure fe; dur - по време на, за + съществително име
      • dur (moyun) - на
      • dur na - докато + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
    • fe dure ki; durki - докато + изречение
  • fin- - (префикс) край, стигам до [fini - завършвам/свършвам]
    • finfe - (предл.) до + съществително име
    • finki - (съюз) докато + изречение
  • xor- - (префикс) начало [xoru - започвам/стартирам]
    • xorfe - (предл.) от, откакто + съществително име
    • xorki - (съюз) (откакто) + изречение
  • jaldi - рано
  • dyer - късно
  • haji - все още
    • no haji - вече не
  • uje - вече
    • no uje - още не
  • fori - незабавен(о), веднага
  • pimpan - често
  • nadir - рядко
  • mara - път (случай)
    • (fe) ban mara - веднъж, някога
    • (fe) duli mara - понякога
  • nun - частица за сегашно време
    • nunli - настоящ(о), текущ(о)
    • nunya - настоящето
      • fe nunya - в момента, понастоящем, сега
    • nundin - днес
    • (fe) nunli din - в наши дни
  • ja- - (префикс) непосредствено съседен [jara - съсед]
    • jali - съседен
  • le - частица за минало време
    • jale - току-що (минало предварително време)
    • jaledin - вчера
    • leli - минал(о), предишен(о), бивш(а)
    • jaleli - последният, най-скорошният
    • nerleli - скорошен(о)
    • telileli - отдавна
    • leya - (същ.) миналото
      • fe leya - в миналото, преди
    • lefe - преди + съществително име; преди
      • lefe or fe - до (на или преди)
    • lefe na - преди + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
    • leki - преди + изречение
  • xa
    • jaxa - ще (бъдеще предварително време)
    • jaxadin - утре
    • xali - (прил.) бъдещ
    • jaxali - следващ(ият), (и) тогава
    • nerxali - скоро
    • telixali - след дълго време
    • xaya - (същ.) бъдещето; (гл.) съм след, следвам
      • fe xaya - в бъдеще, по-късно
    • xafe - след, в + съществително име
    • xafe na - след + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
    • xaki - след + изречение

Служебни думи за Количество и Степен

  • kriban - почти
  • kufi - достатъчен(о), достатъчно (за количество)
    • kufimo - достатъчно (за степен)
  • plu - множествен(о) (използва се за изразяване на множественост)
  • multi - много
  • xosu - малко (за количество), малко [противоп. multi]
  • daymo - много, силно
  • lilmo - малко (за степен) [противоп. daymo]
  • godomo - твърде
  • total - цял(а), пълен(а)
  • eskaso - оскъден(о), едва, едва ли
  • daju - приблизително, около
    • dajuya - (същ.) приближение, оценка; (гл.) приближавам, оценявам

Други Служебни Наречия

  • no - не
    • noli - отрицателен(а)
    • noya - казвам "не" (на), отричам, отхвърлям
  • si - да
    • sili - утвърдителен(а)
    • siya - казвам "да" (на), одобрявам
  • hata - дори
    • no hata - дори не
    • fe hataya - въпреки това, въпреки всичко, все пак
    • fe hataya de - въпреки + съществително име
    • fe hataya na въпреки + глаголно словосъчетание с -йки/-ейки
    • fe hataya ki - въпреки че, макар че + изречение
  • pia - също
  • sol - само [solo - сам(а), единствен(ата), единствен(ата)]

Сравнение

  • kom - като (сравним с), отколкото (в сравнение с) [kompara - сравнение/сравнявам]
  • denmo... kom... - толкова... колкото...
  • max - повече
    • maxpul - допълнителен(на), още, друг(а); допълнително, освен това
    • ji max to - и така нататък
  • max... kom... - повече (по-голям брой, по-голямо количество)... + съществително/глагол отколкото...
  • maxmo... kom... - по-... (в по-голяма степен)... + прилагателно/наречие отколкото...
  • denkwanti... kom... - толкова, колкото
  • dennumer... kom... - толкова, колкото
  • maxim - най-
  • maximum - максимум, най-много
    • maximumya - максимумът
    • maximummo - възможно най-
  • maxori - (прил./нар.) повечето (мнозинството от), предимно
    • maxoriya - мнозинство
  • maxus - (предл.) плюс, с добавяне на, освен
    • maxusli - (прил./нар.) положителен (+1, +2 и т.н.), освен (това)
    • fe maxusya - освен (това)
  • min - по-малко
  • min... kom... - по-малко... + съществително/глагол отколкото...
  • minmo... kom... - по-малко... + прилагателно/наречие отколкото...
  • minim - най-малко
  • minimum - минимум, поне
    • minimumya - минимумът
  • minori - (прил./нар.) малцинството от
    • minoriya - малцинство
  • minus - (предл.) минус, с изключение на
    • minusli - (прил./нар.) отрицателен (-1, -2 и т.н.), с изключение на това
    • fe minusya - с изключение на това
    • minus eger - освен ако

Местоимения

Лични местоимения

Личните местоимения в глобаса са следните:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице mi - аз, мене imi - ние, нас
2-ро лице yu - ти, тебе uyu - вие, вас
3-то лице (одуш.) te - той, него, тя, нея, то ete - те, тях
3-то лице (неодуш.) to - то oto - те, тях
ren - някой
se - 'възвратно местоимение' (себе си, се)
da - 'относително местоимение' (който, която, което, които)

Родово неутралните te и ete се използват за всички живи същества и персонифицирани предмети. Ако е необходимо да се подчертае родът, прилагателните fem и man, използвани и за съществителни, могат да се използват като представки.

  • femte - тя
  • mante - той
  • femete/manete - те (ж.р./м.р.)

seli

Прилагателното seli се използва с лични местоимения, за да се изрази подчертаване на самия себе си.

seli mi - аз самият
seli yu - ти самият
и т.н.

Притежателни прилагателни

Притежателните прилагателни се образуват от местоименията чрез добавяне на наставката -su:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице misu - мой imisu - наш
2-ро лице yusu - твой uyusu - ваш
3-то лице (одуш.) tesu - негов, неин, негов etesu - техен
3-то лице (неодуш.) tosu - негов otosu - техен
rensu - нечий
sesu - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен
dasu - (в относителни изречения) негов, неин, негов, техен

Както при местоименията, родово неутралните притежателни прилагателни tesu и etesu обикновено се използват за всички одушевени същества от трето лице. Ако е необходимо да се подчертае родът, могат да се използват представките fem и man.

  • femtesu - неин
  • mantesu - негов
  • femetesu/manetesu - техен (ж.р./м.р.)

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения се образуват от притежателните прилагателни чрез добавяне на местоимението (e)te или (o)to:

ед.ч. мн.ч.
1-во лице misu te/to - мой imisu te/to - наш
2-ро лице yusu te/to - твой uyusu te/to - ваш
3-то лице (одуш.) tesu te/to - негов, неин, негов etesu te/to - техен
3-то лице (неодуш.) tosu te/to - негов otosu te/to - техен
rensu te/to - нечий собствен
sesu te/to - мой собствен, твой собствен, негов собствен, неин собствен, наш собствен, техен собствен

Местоимения от трето лице в края на именни фрази

Както е показано в раздела за корелативите, местоименията от трето лице (te/to и ete/oto) се използват за корелативни местоимения, тъй като определителите (ke, hin, den и т.н.) винаги трябва да бъдат следвани от (место)имение.

По подобен начин (e)te/(o)to се използват в края на именни фрази, когато съществителното се подразбира.

Една от причините за това правило, както е илюстрирано по-долу, е, че тъй като съществителните и глаголите имат една и съща форма в глобаса, оставянето на определител или прилагателно без (место)имение може потенциално да бъде сбъркано с модифициране на съществителното/глагола, следващ непосредствено след него.

Multi te pala sol in Englisa. - Много (хора) говорят само (на) английски.

Друга причина, както е илюстрирано по-долу, е, че глобаса не използва определителни членове. Така че, докато английският език може да използва прилагателни като съществителни, глобаса не може.

bon te, bur te ji colo te - добрият (човек), лошият (човек) и грозният (човек)

Обърнете внимание също, че въпреки че te и to са местоимения за единствено число, те могат по избор да се използват с думи, обозначаващи множественост, като max, min, multi, xosu.

Съотносителни думи

Таблица на съотносителните думи

въпросително
(който)
показателно
(този/тези)
показателно
(онзи/онези)
неопределено
(някакъв, определен)
всеки
(всеки, всеки един)
отрицателно
(никой, нито един)
алтернативно
(друг, различен, друг)
идентично
(същият)
всяко съществително ke...
кой/коя/кое/кои
hin...
този/тази/това/тези...
den...
онзи/онази/онова/онези...
ban...
някакъв/някаква/някакво/някакви...
определен/определена/определено/определени...
moy...
всеки/всяка/всяко/всички...
всеки един/всяка една/всяко едно/всички...
nil...
никой/никакъв/никаква/никакво/никакви...
нито един/нито една/нито едно/нито едни...
alo...
друг/друга/друго/други...
различен/различна/различно/различни...
sama...
(същият/същата/същото/същите)...
нещо

to - то
keto
какво
което (нещо)
hinto
това (нещо)
dento
онова (нещо)
banto
нещо
moyto
всичко
nilto
нищо
aloto
нещо друго
samato
същото нещо
множествено число на нещо

oto - те
keoto
какви неща
кои (неща)
hinoto
тези (неща)
denoto
онези (неща)
banoto
някакви неща
moyoto
всички неща
niloto
нито едно от тях
alooto
някакви други неща
samaoto
същите неща
живо същество

te -
той/тя/то (за живо същество)
kete
кой/коя
който/която (за живо същество)
hinte
този/тази (за живо същество)
dente
онзи/онази (за живо същество)
bante
някой
moyte
всеки
nilte
никой
alote
някой друг
samate
същият/същата (за живо същество)
множествено число на живо същество

ete -
те (за живи същества)
keete
кои
които (за живи същества)
hinete
тези (за живи същества)
denete
онези (за живи същества)
banete
някои от тях
moyete
всички те
nilete
никой от тях
aloete
някои други (за живи същества)
samaete
същите (за живи същества)
притежание

-su -
притежателен суфикс
kesu
чий/чия/чие/чии
hinsu
на този/тази/това/тези
densu
на онзи/онази/онова/онези
bansu
на някой/някоя/някое/някои
moysu
на всички
nilsu
на никой
alosu
на някой друг/някоя друга/някое друго/някои други
samasu
на същия/същата/същото/същите
вид, начин

-pul -
суфикс за прилагателно/наречие
kepul
като какъв/каква/какво/какви; как
(по какъв начин)
hinpul
като този/тази/това/тези;
по този начин
denpul
като онзи/онази/онова/онези;
по онзи начин
banpul
някакъв вид;
по някакъв начин
moypul
всеки вид;
по всякакъв начин
nilpul
никакъв вид;
по никакъв начин
alopul
друг вид;
по друг начин
samapul
същият вид;
по същия начин
степен

-mo -
суфикс за наречие
kemo
колко
(до каква степен)
hinmo
до тази степен
да, така е
denmo
до онази степен
като, така, такъв/такава/такова/такива
banmo
до известна степен, донякъде
moymo
до всяка степен
nilmo
до никаква степен
alomo
до различна степен
samamo
до същата степен
количество, брой

kwanti -
количество
брой
kekwanti
колко (количество)
hinkwanti
толкова (количество)
denkwanti
онзи брой/количество
bankwanti
някакво количество
moykwanti
цялото
количество
nilkwanti
никакво количество,
нищо
alokwanti
различно
количество
samakwanti
същото
количество
число

numer -
число
kenumer
колко (на брой)
hinnumer
толкова (на брой)
dennumer
онзи брой
bannumer
някакъв брой
moynumer
всичките
nilnumer
никой от...
alonumer
различен
брой
samanumer
същият
брой
мястоположение

loka -
място
keloka
къде
hinloka
тук
denloka
там
banloka
някъде
moyloka
навсякъде
nilloka
никъде
aloloka
другаде
samaloka
на същото място
време

watu -
време
kewatu
кога
hinwatu
сега
denwatu
тогава
banwatu
някога
moywatu
винаги
nilwatu
никога
alowatu
по друго време
samawatu
по същото време
причина
(причина или цел)


seba -
причина
keseba
защо, как така
hinseba
поради тази причина
denseba
поради онази причина
banseba
поради някаква причина
moyseba
поради всяка причина
nilseba
без причина
aloseba
поради друга причина
samaseba
поради същата причина
начин, метод

maner -
начин, метод
kemaner
как (направен по
какъв начин)
hinmaner
така, по този начин,
по този метод
denmaner
така, по онзи начин,
по онзи метод
banmaner
някак си,
по някакъв начин
moymaner
по всякакъв начин
nilmaner
по никакъв начин
alomaner
по друг начин
samamaner
по същия начин
емфатично

he -
всеки, -и да е
he keto
каквото и да е, което и да е
he hinto
точно този/тази/това/тези
he dento
точно онзи/онази/онова/онези
he banto
каквото и да е
he moyto
абсолютно всичко
he nilto
нито един/една/едно/едни,
нито един-единствен/една-единствена/едно-единствено/едни-единствени
he aloto
всеки друг/друга/друго/други
he samato
абсолютно същото нещо

Определителни съотношения

Съотносителните думи ke, hin, den, ban, moy, nil, alo и sama трябва винаги да бъдат последвани от съществително (независимо дали е с определения или не) или от местоимение. Те никога не трябва да стоят самостоятелно, защото при пропускане на (место)имението съотношението може лесно да се сбърка с определител на съществителното/глагола, който го следва. При липса на посочено съществително, местоименията te или to маркират края на съществителната фраза. Вижте Съществителни фрази.

Сравнете следните изречения:

Hinto bon nasacu.
Това (нещо) мирише добре.

В горното изречение -to маркира края на съществителната фраза.

Hin bon nasacu... memorigi mi cel misu femgami.
Тази добра миризма... ми напомня за жена ми.

В горното изречение nasacu маркира края на съществителната фраза.

kekwanti, kenumer

По същия начин kekwanti (какво количество от) и kenumer (какъв брой от) също трябва да бъдат последвани от te или to, когато съществителното е разбираемо, но не е посочено.

kenumer bon lala - колко добри песни
срещу
Kenumer te bon lala?
Колко (от тях) пеят добре?

Mi le kari dua kilogramo fe risi. Yu le kari kekwanti to?
Купих два килограма ориз. Колко купи ти?

Задължително cel

Предлогът cel е задължителен със съотношенията loka, когато е налице движение.

cel keloka - къде (до)
cel hinloka - тук (насам)
cel denloka - там (натам)
и т.н.

Въпросителни изречения срещу въпросителни изрази в рамките на декларативни изречения

Въпросителните изрази в рамките на декларативни изречения са изрази, които се появяват на мястото на съществителни фрази и означават отговора на въпроса "XYZ?" или негова вариация. Те се образуват, като се въвеждат със съюза ku, като се използва същият определител (ke), който се среща в истинските въпроси, и се запазва словоредът на съответния въпрос.

Следните двойки примерни изречения илюстрират: (1) истински въпроси, (2) декларативни изречения с въпросителни изрази

ke - който/която/което/които; kete - кой/кого; keto - какво

(1) Kete lubi yu?
"Кой те обича?"
Кой те обича?

(2) Mi jixi ku kete lubi yu.
"Знам това: Кой те обича?."
Знам кой те обича.

(1) Yu lubi kete?
"Ти обичаш кой/кого."
Кого обичаш?

(2) Mi jixi ku yu lubi kete.
"Знам това: Ти обичаш кой/кого?."
Знам кого обичаш.

(1) Te vole na yam keto?
"Той иска да яде какво?"
Какво иска да яде?

(2) Mi le wanji ku te vole na yam keto.
"Забравих това: Той иска да яде какво?."
Забравих какво иска да яде.

(1) Te le gibe pesa tas ke doste?
"Тя даде парите на кой приятел?" На кой приятел даде парите?

(2) Te le no loga ku te le gibe pesa tas ke doste.
"Тя не каза това: На кой приятел даде парите?."
Тя не каза на кой приятел е дала парите.

kesu - чий/чия/чие/чии

(1) Hinto sen kesu kursi?
"Това е чий стол?"
Чий стол е това?

(2) Mi vole na jixi ku hinto sen kesu kursi.
"Искам да знам това: Това е чий стол?."
Искам да знам чий стол е това.

(1) Kesu kitabu sen per mesa?
"Чия книга е на масата?"
Чия книга е на масата.

(2) Mi jixi ku kesu kitabu sen per mesa.
"Знам това: Чия книга е на масата?."
Знам чия книга е на масата.

kepul - като какъв/каква/какво/какви (със съществителни); как (с глаголи)

(1) Yu sen kepul?
"Ти си как?"
Как си?

(2) Te le swal ku yu sen kepul.
"Тя попита това: Ти си как?."
Тя попита как си.

(1) Yu sen kepul insan?
"Ти си какъв човек?"
Какъв човек си?

(2) Mi jixi ku yu sen kepul insan.
"Знам това: Какъв човек си?."
Знам какъв човек си.

kemo - колко (до каква степен)

(1) Te sen kemo lao?
"Тя е на колко години?"
На колко години е тя?

(2) Te le loga tas mi ku te sen kemo lao.
"Тя ми каза това: Тя е на колко години?."
Тя ми каза на колко години е.

(1) Yu sen kemo pilodo?
"Ти си колко уморен?"
Колко си уморен?

(2) Mi jixi ku yu sen kemo pilodo.
Знам това: "Ти си колко уморен?".
Знам колко си уморен.

kekwanti - колко (количество); kenumer - колко (на брой)

(1) Yu le kari kekwanti risi?
"Ти купи колко ориз?"
Колко ориз купи?

(2) Mi le oko ku yu le kari kekwanti risi.
"Видях това: Ти купи колко ориз?."
Видях колко ориз купи.

(1) Yu hare kenumer bete?
"Ти имаш колко деца?"
Колко деца имаш?

(2) Mi jixipel ku yu hare kenumer bete.
"Чудя се на това: Ти имаш колко деца?."
Чудя се колко деца имаш.

keloka - къде

(1) Te ergo keloka?
"Той работи къде?"
Къде работи?

(2) Mi jixi ku te ergo keloka.
"Знам това: Той работи къде?."
Знам къде работи.

kewatu - кога

(1) Te xa preata kewatu?
"Тя ще пристигне кога?"
Кога ще пристигне?

(2) Dento sen ku te xa preata kewatu.
"Това е: Тя ще пристигне кога?."
Тогава ще пристигне.

keseba - защо

(1) Yu le no idi cel parti keseba?
"Ти не отиде на купона защо?"
Защо не отиде на купона?

(2) Mi jixi ku yu le no idi cel parti keseba.
"Знам това: Ти не отиде на купона защо?."
Знам защо не отиде на купона.

kemaner - как (направен как)

(1) Yu le xuli mobil kemaner?
"Ти поправи колата как?"
Как поправи колата?

(2) Mi jixipel ku yu le xuli mobil kemaner.
Чудя се на това: Ти поправи колата как?."
Чудя се как си поправил колата.

Декларативни изречения с въпросителни фрази

Говорещите понякога редуцират въпросителна клауза до фраза, дори до самата въпросителна дума. Съюзът ku все още се използва при липса на пълна клауза.

Mi jixi ku fe ke mesi.
Знам през кой месец.

Te le no loga ku keseba.
Тя не каза защо.

Dento sen ku keloka.
Това е къде.

Mi jixi ku na idi keloka.
Знам къде да отида.

Съотносителни фразеологични съюзи

Съотносителните фразеологични съюзи завършват на -loka, -watu, -seba и -maner, и използват относителния съюз hu.

Mi ergo denloka hu yu ergo.
Аз работя там, където работиш ти.

Mi xa preata denwatu hu yam sen jumbi. или Denwatu hu yam sen jumbi, mi xa preata.
Ще пристигна, когато ястието е готово. или Когато ястието е готово, ще пристигна.

Mi le no idi cel parti denseba hu yu idi.
Не отидох на купона поради причината, че ти отиде.

Mi le xuli mobil denmaner hu yu le alim tas mi.
Поправих колата както/по начина, по който ме научи ти.

Denmaner hu mi le loga...
Както казах...

Сравнителни съотношения

Съюзът kom означава като, както и се използва със съотношенията, завършващи на -pul, -mo, -kwanti и -numer, за да се правят сравнения. В следващите двойки примерни изречения, второто изречение заменя конкретна дума или фраза със съотношение.

(1) Mi sen hazuni kom yu.
Аз съм тъжен/тъжна като теб.

(2) Mi sen denpul kom yu.
Аз съм като теб.

(1) Mi salom yu sodarsim kom misu sodar.
Поздравявам те братски като моя брат.

(2) Mi salom yu denpul kom misu sodar.
Поздравявам те като мой брат.

(1) Mi no abil na lala meli kom yu.
Не мога да пея красиво като теб.

(2) Mi no abil na lala denpul kom yu.
Не мога да пея като теб.

(1) Sama kom mi, pia te hare tiga bete.
Също като мен, тя също има три деца.

(2) Denpul kom mi, pia te hare tiga bete.
Като мен, тя също има три деца.

(1) Hin baytu sen daymo day kom misu to.
Тази къща е много голяма като моята.

(2) Hin baytu sen denmo day kom misu to.
Тази къща е толкова голяма колкото моята.

(1) Mi hare tiga bete kom misu gami.
Имам три деца като моя/моята съпруг/съпруга.

(2) Mi hare dennumer bete kom misu gami.
Имам толкова деца колкото моя/моята съпруг/съпруга.

(1) Mi le kari dua kilogramo fe risi kom yu.
Купих два килограма ориз като теб.

(2) Mi le kari denkwanti risi kom yu.
Купих толкова ориз колкото ти.

daydenpul

Думата daydenpul е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denpul. Превежда се като какъв/каква/какво/какви следвано от съществително в удивителни изречения като следните:

Daydenpul din!
Какъв ден!

daydenmo

Думата daydenmo е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denmo. Тя е наречие за степен, означаващо толкова, когато е последвано от прилагателно/наречие, или такъв/такава/такова/такива, когато е последвано от съществително с определение.

Yu daydenmo bala.
Ти си толкова силен/силна.

Yu hare daydenmo day oko.
Ти имаш такива големи очи.

Думата daydenmo се използва и подобно на daydenpul. Означава колко, когато е последвано от прилагателно/наречие, или какъв/каква/какво/какви, когато е последвано от съществително с определение.

Daydenmo meli!
Колко красиво/а/о/и!

Daydenmo meli din!
Какъв красив/а/о/и ден!

daydenkwanti, daydennumer, denmo multi

По подобен начин думите daydenkwanti и daydennumer могат да се използват, за да изразят толкова много (количество) и толкова много (на брой), съответно. Алтернативно, изразът denmo multi може да се използва, за да изрази и двете, тъй като е синоним както на daydenkwanti, така и на daydennumer.

moyun

Думата moyun е производна дума, съставена от съотносителната дума moy и un (един). Означава всеки (един) и се използва, когато е необходимо да се разграничи от всеки/всички.

Сравнете следните изречения:

Mi le kari tiga yuxitul cel moyun nini.
Купих три играчки за всяко дете.

Mi le kari tiga yuxitul cel moy nini.
Купих три играчки за всички деца.

Числа и месеци от годината

Кардинални числа

0 - nil
1 - un
2 - dua
3 - tiga
4 - care
5 - lima
6 - sisa
7 - sabe
8 - oco
9 - nue
10 - des

11 - des un
12 - des dua
13 - des tiga
14 - des care
15 - des lima
16 - des sisa
17 - des sabe
18 - des oco
19 - des nue

20 - duades
30 - tigades
40 - caredes
50 - limades
60 - sisades
70 - sabedes
80 - ocodes
90 - nuedes

100 - cen
200 - duacen
300 - tigacen
400 - carecen
500 - limacen
600 - sisacen
700 - sabecen
800 - ococen
900 - nuecen

1,000 - kilo
2,000 - dua kilo
3,000 - tiga kilo
4,000 - care kilo
5,000 - lima kilo
6,000 - sisa kilo
7,000 - sabe kilo
8,000 - oco kilo
9,000 - nue kilo

1 x 10^6 (1,000,000) - mega
1 X 10^9 (1,000,000,000) - giga
1 X 10^12 (1,000,000,000,000) - tera

По-големите числа могат да се изразят чрез комбиниране на kilo, mega, giga и tera.

1 x 10^15 - kilo tera
1 x 10^18 - mega tera
1 x 10^21 - giga tera
1 x 10^24 - tera tera

Редни числа

първи (1-ви) - unyum (1yum)
втори (2-ри) - duayum (2yum)
трети (3-ти) - tigayum (3yum)
четвърти (4-ти) - careyum (4yum)
пети (5-ти) - limayum (5yum)
шести (6-ти) - sisayum (6yum)
седми (7-ми) - sabeyum (7yum)
осми (8-ми) - ocoyum (8yum)
девети (9-ти) - nueyum (9yum)
десети (10-ти) - desyum (10yum)
единадесети (11-ти) - desunyum (11yum), и т.н.

Събирателни числа

unyen, unxey - единичен, самостоятелен
duayen, duaxey - дует, двойка
tigayen, tigaxey - трио, и т.н.

Дробни числа

Производните дробни числа са съществителни имена и се състоят от две думи - числителят, следван от знаменателя, предшестван от of-.

1/2 (една втора) - un ofdua
1/3 (една трета) - un oftiga
1/4 (една четвърт) - un ofcare
1/5 (една пета) - un oflima
1/6 (една шеста) - un ofsisa
1/7 (една седма) - un ofsabe
1/8 (една осма) - un ofoco
1/9 (една девета) - un ofnue
1/10 (една десета) - un ofdes
1/11 (една единадесета) - un ofdesun, и т.н.

Глобаса използва и следните дробни метрични числа.

1 X 10^-1 (една десета от): deci (un ofdes fe)
1 X 10^-2 (една стотна от): centi (un ofcen fe)
1 X 10^-3 (една хилядна от): mili (un ofkilo fe)
1 X 10^-6 (една милионна от): mikro (un ofmega fe)
1 X 10^-9 (една милиардна от): nano (un ofgiga fe)
1 X 10^-12 (една трилионна от): piko (un oftera fe)

Метрични мерки

Думите за метрични мерки използват цели числа и дробни числа като представки.

metro - метър
desmetro - декаметър
cenmetro - хектометър
kilometro - километър

decimetro - дециметър
centimetro - сантиметър
milimetro - милиметър

gramo - грам
kilogramo - килограм
miligramo - милиграм

litro - литър
mililitro - милилитър

Умножени числа

unple - единичен
duaple - двоен
tigaple - троен
careple - четворен
limaple - петорен
sisaple - шесторен, и т.н.

Месеци от годината

mesi 1 (mesi un) - януари
mesi 2 (mesi dua) - февруари
mesi 3 (mesi tiga) - март
mesi 4 (mesi care) - април
mesi 5 (mesi lima) - май
mesi 6 (mesi sisa) - юни
mesi 7 (mesi sabe) - юли
mesi 8 (mesi oco) - август
mesi 9 (mesi nue) - септември
mesi 10 (mesi des) - октомври
mesi 11 (mesi des un) - ноември
mesi 12 (mesi des dua) - декември

Глаголни форми

Пропускане на глаголни частици

Глаголните частици могат да бъдат пропускани по преценка на говорещия, или, ако е за предпочитане, говорещият може да се ръководи от следните насоки:

  • Речниковата форма на глагола може да изразява просто сегашно време, което позволява пропускане на маркерите nun, du- и u.

  • В разказването на истории също може да се използва само речниковата форма на глагола за описване на събития. Технически погледнато, не е така, че частицата за минало просто време le се пропуска в този случай, а по-скоро историята се разказва, сякаш се описва сцена от филм, в сегашно време, с пропускане на nun, du- или u.

  • Освен в описаните по-горе случаи, времето/наклонението може да се установява отново с всяка фраза за подлог и да се поддържа без повторение за други глаголи или докато времето/наклонението се промени в рамките на това изречение. С други думи, частицата за всяко време/наклонение може да бъде пропусната в следващи глаголи в рамките на изречение, след като времето/наклонението е установено с първия глагол на всеки сказуем.

Просто сегашно време

Простите сегашни времена в глобаса се изразяват по следния начин.

Просто сегашно време
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Общо сегашно време


(nun)


Mi (nun) yam pingo.
Аз ям ябълката.
Аз ям ябълката в момента.
Продължително/обичайно сегашно време


(nun) (du-)


Mi (nun) (du)yam pingo.
Аз (продължително/обичайно) ям ябълки.

Речникова глаголна форма

По подразбиране речниковата форма на глагола изразява общото сегашно време, което е еквивалентно на простото сегашно време в българския език. Освен това, само речниковата форма може да изразява и сегашно продължително време, което е еквивалентно на сегашно деятелно причастие в българския език. С други думи, само речниковата форма на глагола е двусмислена и предполага пропускане на nun или du-.

Частицата u

Като алтернатива на използването само на речниковата форма на глагола, частицата u може да се използва вместо nun или du-. Тази частица обикновено се използва само във формални текстове или реч като прост начин за маркиране на сказуемото, където не се използва друг маркер за време/наклонение.

Префикс du-

Като глаголен префикс, du- изразява продължителен/обичаен аспект, който описва действие или състояние за неопределен период от време, а не случващо се в един единствен момент или за определен период от време. Префиксът du- обикновено се пропуска в сегашно време.

Като съществителни, думите с префикса du- са еквивалентни на деепричастието в българския език.

dulala - (действието) пеене
dudanse - (действието) танцуване

Префиксът du- е съкратен от dure (продължителност).
Етимология на dure: английски, френски, немски, испански

Минало просто време

Миналото просто време се изразява с помощта на частицата le.

Етимология на le: мандарин (了 “le”), суахили (-li-), руски (-л “-l”)

Минало просто време
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Общо минало време

le

Mi le yam pingo.
Аз ядох ябълката.
Продължително/обичайно минало време

le du-

Mi le duyam pingo.
Аз ядях ябълки (обичайно/продължително).

Просто бъдеще време

Простото бъдеще време се изразява с помощта на частицата xa.

Етимология на xa: арабски (سوف “sawf”, سا “sa”), английски (shall), холандски (zal)

Просто бъдеще време
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Общо бъдеще време

xa

Mi xa yam pingo.
Аз ще ям ябълката.
Продължително/обичайно бъдеще време

xa du-

Mi xa duyam pingo.
Аз ще ям ябълки (продължително/обичайно).

Непосредствено минало и бъдеще време

Непосредственото минало и бъдеще време се изразяват по следния начин, като се използва префиксът ja-.

Непосредствено минало и бъдеще време
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Непосредствено минало време

jale

Mi jale yam pingo.
Току що ядох ябълката.
Непосредствено бъдеще време

jaxa

Mi jaxa yam pingo.
Ще ям ябълката ей сега.

Префикс ja-

Префиксът ja- означава непосредствено съседен и е съкратен от jara (съсед).

Етимология на jara: арабски (جارة “jara”), суахили (jirani), индонезийски (jiran)

Сложни времена

Сложните времена се образуват чрез комбиниране на две от общите частици за време (nun, le, xa).

От лингвистична гледна точка, сложните времена се използват за изразяване на различни граматически аспекти в детайли. Има три аспекта, изразени чрез сложните времена, които корелират с трите реда във всяка от таблиците по-долу: продължително (незавършено), свършено (завършено) и предстоящо.

Докато простите времена съобщават събития само от гледна точка на настоящия момент, сложните времена се използват за съобщаване на времевия статус и аспект на събитие от гледна точка на настоящето, миналото или бъдещето.

Някои сложни времена се използват рядко и често е най-добре да се изразят с просто време. Други са по- полезни и могат да бъдат доста често срещани в речта, особено следните времена: минало продължително време (le nun), сегашно свършено време (nun le), бъдеще свършено време (xa le), минало предстоящо време (le xa).

Сложни сегашни времена

Сложните сегашни времена се изразяват по следния начин:

Сложни сегашни времена
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Сегашно продължително време

(nun) nun

Mi (nun) nun yam pingo.
Аз ям ябълката (в момента).
Сегашно свършено време

nun le

Mi nun le yam pingo.
Аз съм ял/а ябълката.
Сегашно предстоящо време

nun xa

Mi nun xa yam pingo.
Аз ще ям ябълката (скоро).

Сложни минали времена

Сложните минали времена се изразяват по следния начин:

Сложни минали времена
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Минало продължително време

le nun

Mi le nun yam pingo.
Аз ядях ябълката (в миналото).
Минало свършено време

le le

Mi le le yam pingo.
Аз бях ял/а ябълката.
Минало предстоящо време

le xa

Mi le xa yam pingo.
Аз щях да ям ябълката.

Сложни бъдещи времена

Сложните бъдещи времена се изразяват по следния начин:

Сложни бъдещи времена
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Бъдеще продължително време

xa nun

Mi xa nun yam pingo.
Аз ще ям ябълката (в бъдеще).
Бъдеще свършено време

xa le

Mi xa le yam pingo.
Аз ще съм ял/а ябълката.
Бъдеще предстоящо време

xa xa

Mi xa xa yam pingo.
Аз ще ще ям ябълката.

Струва си да се отбележи, че докато перфектните времена в английския език не винаги изразяват завършено действие, свършените времена в глобаса винаги го правят.

Продължителен аспект

Наречието за продължителен аспект dupul се използва, когато действие или състояние е започнало в миналото и продължава в настоящето. В английския език това се изразява или с present perfect, или с perfect progressive.

Примерни изречения с Present Perfect на английски

Mi no dupul oko te xorfe mesi tiga.
Не съм я виждал от март.

Mi dupul kone te dur 30 nyan.
Познавам го от 30 години.

Mi dupul sen gadibu.
Бях ядосан.

Yu dupul sen kepul?
Как си?

Примерни изречения с Perfect Progressive на английски

Mi dupul yam hin pingo dur un satu.
Ям тази ябълка от един час.

Yu dupul fale keto?
Какво правиш?

Mi dupul doxo hin kitabu xorfe jaleli sabedin.
Четя тази книга от миналата седмица.

Условно наклонение

Условното наклонение се изразява с помощта на частицата ger.

Частицата ger е съкратена от eger (ако).
Етимология на eger: хинди (अगर “agar”), персийски (اگر “agar”), турски (eğer)

Условно наклонение
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Условно наклонение

ger

Mi ger yam pingo.
Бих ял ябълката.
Условно минало време

ger le

Mi ger le yam pingo.
Бих ял ябълката (ако...).

Подчиненото изречение (ако...) използва речниковата форма на глагола.

Mi ger yam pingo eger mi sen yamkal.
Бих ял ябълката, ако бях гладен.

Страдателен залог

Страдателният залог се изразява с помощта на префикса be-.

Етимология на be-: мандарин (被 “bèi”), английски (be), норвежки (ble)

Страдателен залог
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Сегашно страдателно време

(nun) be-

Pingo beyam mi.
Ябълката се яде от мен.
Минало страдателно време

le be-

Pingo le beyam mi.
Ябълката беше изядена от мен.
Бъдеще страдателно време

xa be-

Pingo xa beyam mi.
Ябълката ще бъде изядена от мен.

Въпреки че страдателното наклонение технически може да се използва и с всички сложни времена, на практика то най-често се използва с общото сегашно, минало и бъдеще време, както е показано по-горе.

Забележка: В глобаса, агенсът в изреченията в страдателен залог се изразява като пряко допълнение, без да е необходим предлог, за да се маркира агенсът. За разлика от това, английският език маркира агенса с by.

Myaw le no velosi yam piu.
Котката не изяде птицата бързо.

Piu le no velosi beyam myaw.
Птицата не беше изядена бързо от котката.

Повелително и желателно наклонение

В глобаса, заповедите (повелително наклонение) и увещанията (желателно наклонение) се изразяват с частицата am.

Частицата am е съкратена от amiru (заповед)
Етимология на amiru: арабски (أمر “amr”), турски (emir), суахили (amri, -amuru)

Повелително и желателно наклонение
Глаголна форма Маркери Примерни изречения
Повелително наклонение







am







(Yu) Am yam!
Яж!

(Uyu) Am yam!
(Вие) яжте!

Imi am yam!
Хайде да ядем!
Желателно наклонение







am







Te am yam.
Нека тя/той яде.

Mi am yam.
Нека аз ям.

Повелително наклонение

Местоименията yu и uyu могат да бъдат пропускани, когато се изразява повелително наклонение.

Желателно наклонение

Желателното наклонение е подобно по значение на повелителното наклонение, но се използва за 3-то лице (te/to, ete/oto), както и за 1-во лице единствено число (mi).

Желателното наклонение може да функционира и като мандатно подчинително наклонение в подчинени изречения. Мандатното подчинително наклонение изразява искане, изискване, молба, препоръка или предложение.

Mi vole ki te am safegi sesu kamer.
Искам той да си оправи стаята.

Mi peti ki imi am xorata jaldi.
Моля да пристигнем рано.

Kitabu hu xwexiyen am doxo da no sen daymo lungo.
Книгата, която учениците трябва да прочетат, не е много дълга.

Отрицание

Отрицанието за всички глаголни форми се изразява с думата no и, като наречие, тя стои непосредствено преди глагола и всички други модифициращи наречия.

Отрицание  
Маркер Примерни изречения
no







Mi no sen lao.
Аз не съм стар/а.

Te no yam pingo.
Той/тя не яде ябълката.

Am no yam pingo.
Не яж ябълката.

Инфинитив

В глобаса, инфинитивната глаголна форма се маркира с частицата na и обикновено се пропуска в рамките на изречение, след като е установена с първия глагол. Вижте Инфинитивни глаголни фрази в раздел „Структура на изречението“.

Етимология на na: гръцки (να “na”), хинди (-ना “-na”)

Подчинени изречения

Както беше показано по-горе, ако-изреченията в условните изречения използват речниковата форма на глагола. Не всяко изречение с ако-изречение обаче е условно изречение. Освен ако изречението не е условно, ако-изреченията се маркират за време.

Eger mi xa yam pingo, mi xa no haji sen yamkal.
Ако ям ябълката (в бъдеще), вече няма да съм гладен.

Eger te le yam yusu pingo, kam yu xa sen gadibu?
Ако той е ял твоята ябълка (в миналото), ще се ядосваш ли?

Eger te yam yusu pingo, kam yu gadibucu?
Ако той яде твоите ябълки (обикновено), ядосваш ли се?

Изречения с други подчинени изречения

Освен eger (ако), подчинените изречения могат да започват с други съюзи, като denwatu hu (когато), denloka hu (където), koski (защото) и др. Маркерите за време са задължителни във всички тези подчинени изречения.

Словоред: Структура на фразата

Строг словоред

В глобаса, относително строг словоред се прилага в рамките на фразите.

Именни фрази

Именните фрази се състоят от следната структура, както е показано в таблицата по-долу:

(Определител) + (Допълнение) + Глава

Именна фраза
(Определител) (Допълнение) Глава
Определителен член Притежателно местоимение Числително име Наречие, модифициращо
прилагателно/наречие
Прилагателно(а) Съществително име или местоимение
ke - кой, коя, кое
hin - този, тази, това
den - он, она, онова
ban - някой, някоя, някое
moy - всеки, всяка, всяко
nil - никакъв, никаква, никакво
alo - друг, друга, друго
misu - мой, моя, мое
yusu - твой, твоя, твое
tesu - неин/негов
и т.н.
multi - много
xosu - малко,
total - цял, цяла, цяло,
plu - няколко
(всяко число)
и т.н.
daymo - много
godomo - твърде
и т.н.
meli - красив, красива, красиво
blue - син, синя, синьо
lil - малък, малка, малко
и т.н.
matre - майка
doste - приятел
sodar - брат/сестра
drevo - дърво
to - то
и т.н.
hin
този
misu
мой
care
четири
daymo
много
lama
стари
kitabu
книги
hin misu care daymo lama kitabu
тези мои четири много стари книги

Тъй като определителите и допълненията са незадължителни, именната фраза може да се състои от едно съществително име, например, kitabu.

Местоимения за трето лице в края на именните фрази

Именните фрази винаги трябва да завършват със съществително име или местоимение. Когато съществителното име е подразбиращо се и е пропуснато, местоимение трябва да го замести, вместо да се оставя определител или допълнение. Без използването на местоимения за завършване на именни фрази, такива фрази биха имали различно значение или биха създали непълни и следователно неграматични изречения.

Определителен член + Местоимение = Пълна именна фраза

Banete ergo velosi ji banete ergo hanman.
Някои работят бързо, а някои работят бавно.

Без местоимението te, изречението би гласяло:
Ban ergo sen velosi ji ban ergo sen hanman.
Някоя работа е бърза, а друга е бавна.

Притежателно местоимение + Местоимение (Притежателно местоимение) = Пълна именна фраза

Yusu gami ergo velosi mas misu te ergo hanman.
Твоят/Твоята съпруг/съпруга работи бързо, но моят/моята работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Misu ergo sen hanman.
Моята работа е бавна.

Числително име + Местоимение = Пълна именна фраза

Dua basataytiyen ergo velosi mas un te ergo hanman.
Двама преводачи работят бързо, но един работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Un ergo sen hanman.
Една работа е бавна.

Прилагателно + Местоимение = Пълна именна фраза

Day manyen ergo velosi mas lil te ergo hanman.
Големият мъж работи бързо, но малкият работи бавно.

Без местоимението te, втората част на изречението би гласяла:
Lil ergo sen hanman.
Малката работа е бавна.

Глаголни фрази

Глаголните фрази са сходни по структура с именните фрази:

Глаголна фраза
(Определител) (Допълнение) Глава
Маркер за време/наклонение Утвърждение или отрицание Наречие, модифициращо
прилагателно/наречие
Наречие(я) Страдателен залог Дълго/
Обичайно действие
Глагол
(nun)
le
xa
am
ger
na
si - да
no - не
daymo - много
godomo - твърде
bon - добре,
bur - зле,
velosi - бързо,
multi - много,
xosu - малко,
pimpan - често,
nadir - рядко
и т.н.
be - маркер за
страдателен залог
du - маркер за
дълго/
обичайно действие
danse - танцувам
lala - пея
eskri - пиша
и т.н.
le no daymo pimpan be du yam
le no daymo pimpan beduyam
не е било ядено много често

Глаголни маркери

Като определители, глаголните маркери (nun, le, xa, ger, am, na) се поставят в началото на глаголните фрази.

Наречия

Както се вижда в горното изречение, наречията (или наречните фрази) обикновено предхождат глаголите.

Алтернативно, наречията могат да бъдат поставени след глагола, непосредствено след допълненията, ако има такива.

  • Ако изречението няма преки или косвени допълнения, наречието може да следва непосредствено глагола.

Femyen danse meli.
Дамата танцува красиво.

  • Въпреки това, ако изречението съдържа допълнения, наречната фраза трябва да следва непосредствено всички допълнения.

Mi le gibe pesa cel coriyen volekal koski mi le befobi ki te xa morgi mi.
Дадох парите на крадеца неволно, защото се страхувах, че ще ме убие.

Наречията могат да бъдат преместени и в началото на изречението, стига да има ясна пауза със запетая, за да се отдели фразата от останалата част на изречението. Без паузата, прилагателното/наречието може да бъде погрешно интерпретирано като модифициращо подлога.

Velosi, bwaw glu sui.
Бързо, кучето пие водата.

Unyum, te le idi cel banko.
Първо, тя отиде до банката.

Отрицание

Отрицателното наречие no непосредствено предхожда думата или фразата, която се отрича.

Manyen no godomo bur danse.
или: Manyen danse no godomo bur.
Мъжът не танцува твърде зле.

Във второто изречение по-горе, no е заедно с останалата част от допълнението в края на изречението. (Мъжът е танцувал, но не твърде зле.)

Алтернативно, no може да предхожда непосредствено глагола и да се интерпретира като модифициращо глагола плюс неговите описателни наречия.

Manixu no danse godomo bur.
Мъжът не танцува твърде зле.

Инфинитивни глаголни фрази

Инфинитивните глаголни фрази имат следната структура:

na + глаголна фраза

Вижте Инфинитивни глаголни фрази под Структура на изречението.

Предложни фрази

Глобаса, подобно на повечето SVO езици, използва предлози, а не следлози. Предложните фрази са съставени от предлог, последван от именна фраза.

Предложна фраза
Предлог Именна фраза
in
в
day sanduku
голяма кутия
in day sanduku
в голямата кутия

Позицията на предложните фрази в изреченията е обяснена под Структура на изречението.

Наречия за фокус

Освен no (не), наречията за фокус, като например sol (само), pia (също) и hata (дори), не се появяват в таблиците за именни и глаголни фрази по-горе. Причината за това е, че наречията за фокус могат да се появят навсякъде в изречението, в зависимост от това какво се модифицира в изречението. Наречията за фокус винаги предхождат непосредствено фразата или думата, която модифицират.

Misu gami glu sol kafe fe soba.
Моят/Моята съпруг/съпруга пие само кафе сутрин.

Misu gami glu kafe hata fe axam.
Моят/Моята съпруг/съпруга пие кафе дори вечер.

Pia misu gami glu kafe fe soba.
Моят/Моята съпруг/съпруга също пие кафе сутрин.

Сложни прилагателни фрази

Сложните прилагателни фрази идват след съществителните имена, които модифицират.

Прил./Нар. плюс Предложна фраза

kitabu eskrido fal misu doste
книгата, написана от моя приятел

alimyen hox kos yusu sukses
учителят, щастлив от твоя успех

Сравнителни прилагателни/наречия фрази

nini maxmo lao kom misu sodar
детето, по-голямо от моя брат

Относителни изречения

В глобаса, относителните изречения се въвеждат с маркер за модифициращо изречение hu и запазват типичния словоред. Струва си да се отбележи, че съюзът hu няма точен еквивалент на български език, но обикновено се превежда като който, която, което или че.

Относителни изречения с възвратно местоимение

Относителните изречения, които изискват местоимение, за да се върнат към предходното съществително име, използват задължителното възвратно относително местоимение da (той, тя, то, те, това, онзи, онази, онова, онези).

Te sen femixu hu da lubi mi.
"Тя е жената, която (тази) ме обича."
Тя е жената, която ме обича.

Te sen femixu hu mi lubi da.
"Тя е жената, която (тази) аз обичам."
Тя е жената, която обичам.

Mi le sonxi katatul hu mi kata roti yon da.
"Загубих ножа, с който (онзи) режа хляба."
Загубих ножа, с който режа хляба.

Kamisa hu mi suki da sen blue. или To sen blue, kamisa hu mi suki da.
"Ризата, която (тази) харесвам, е синя." или "Тя е синя, ризата, която (тази) харесвам."
Ризата, която харесвам, е синя. или Тя е синя, ризата, която харесвам.

Забележка: Както се вижда в последния пример, когато относителното изречение е част от подлога, изречението може да бъде преформулирано така, че да се постави ядрото на изречението първо, а относителното изречение да се премести в края на изречението. Това помага за по-лесното обработване на изречението.

Притежателното прилагателно dasu се използва в относителни изречения, както следва:

Te sen manixu hu dasu sodar kone mi.
"Той е мъжът, чийто брат ме познава."
Той е мъжът, чийто брат ме познава.

Te sen manixu hu mi kone dasu sodar.
"Той е мъжът, чиито брат аз познавам."
Той е мъжът, чийто брат познавам.

Manyen hu dasu gami Globasa sen misu doste. или Te sen misu doste, manyen hu dasu gami Globasa.
"Мъжът, чиято съпруга говори глобаса, е мой приятел." или "Той е мой приятел, мъжът, чиято съпруга говори глобаса."
Мъжът, чийто съпруга говори глобаса, е мой приятел. или Той е мой приятел, мъжът, чийто съпруга говори глобаса.

Относителни изречения с възвратно съотносително наречие

Относителните изречения, в които съотносително наречие се връща към предходното съществително име, са както следва:

Kitabudom hu mi ergo denloka sen day.
"Библиотеката, където работя, е голяма."
или
Kitabudom hu denloka mi ergo sen day.
"Библиотеката, където аз работя, е голяма."
Библиотеката, където работя, е голяма.

Din hu mi xa preata denwatu sen Lunadin.
"Денят, когато пристигам, е понеделник."
или
Din hu denwatu mi xa preata sen Lunadin.
"Денят, когато аз пристигам, е понеделник."
Денят, когато пристигам, е понеделник.

Вместо съотносителни наречия, могат да се използват предложни фрази, за да се предадат еквивалентни изречения.

Kitabudom hu mi ergo in da sen day.
"Библиотеката, в която работя, е голяма."
или
Kitabudom hu in da mi ergo sen day.
"Библиотеката, в която аз работя, е голяма."
Библиотеката, в която работя, е голяма.

Din hu mi xa preata fe da sen Lunadin.
"Денят, на който пристигам, е понеделник."
или
Din hu fe da mi xa preata sen Lunadin.
"Денят, на който аз пристигам, е понеделник."
Денят, на който пристигам, е понеделник.

Относителни изречения в неспецифични именни фрази

Неспецифичните именни фрази с относителни изречения могат да бъдат съставени от to/te плюс възвратно съотносително наречие или da.

Mi no suki to hu mi ergo denloka.
"Не харесвам (мястото), където работя."
или
Mi no suki to hu denloka mi ergo.
"Не харесвам (мястото), където аз работя."
Не харесвам мястото, където работя.

Mi suki to hu yu broxa misu tofa denmaner.
"Харесвам (начина), по който ми решиш косата."
или
Mi suki to hu denmaner yu broxa misu tofa.
"Харесвам (начина), по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Am gibe tas mi to hu mi vole da.
"Дай ми (това), което искам."
Дай ми това, което искам.

Mi no suki te hu yu le seleti da.
"Не харесвам (този/тази/тези), когото/която/които избра."
Не харесвам този/тази/тези, когото/която/които избра.

Алтернативно, те могат да бъдат съставени от съществително име плюс възвратна предложна фраза или da.

Mi no suki loka hu mi ergo in da.
"Не харесвам мястото, където работя."
или
Mi no suki loka hu in da mi ergo.
"Не харесвам мястото, в което работя."
Не харесвам мястото, в което работя.

Mi suki maner hu yu broxa misu tofa yon da.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
или
Mi suki maner hu yon da yu broxa misu tofa.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Am gibe tas mi xey hu mi vole da.
"Дай ми нещото, което искам."
Дай ми нещото, което искам.

Mi no suki person hu yu le seleti da.
"Не харесвам човека, когото избра."
Не харесвам човека, когото избра.

Неотносителни модифициращи изречения

Съществителните имена понякога се модифицират с изречения, които не са относителни, с други думи, изречения без възвратен елемент. Тези изречения се въвеждат с помощта на feki.

Singa begude idey feki maux ger abil na sahay te.
Лъвът се гъделичкаше от идеята, че мишката може да му помогне.

Изречения с feki вместо относителни изречения с hu

Именните фрази с думи за място, време, начин и причина могат да бъдат модифицирани с помощта на изречения с feki вместо относителни изречения с hu. С други думи, за да се създадат по-кратки изречения без възвратни изречения, feki може да замести hu плюс възвратно съотносително или предложна фраза (hu denloka/hu in da, hu denwatu/hu fe da, hu denmaner/hu yon da, hu denseba/hu kos da).

Mi no suki restoran feki imi le yam.
"Не харесвам ресторанта, в който ядохме."
Не харесвам ресторанта, в който ядохме.

Te sokutu (fe) moy mara feki te estaycu.
"Той пада всеки път, когато се изправя."
Той пада всеки път, когато се изправя.

Mi suki maner feki yu broxa misu tofa.
"Харесвам начина, по който ми решиш косата."
Харесвам начина, по който ми решиш косата.

Seba feki yu no xwexi sen koski yu no abyasa.
"Причината, поради която не се учиш, е, че не практикуваш."
Причината, поради която не се учиш, е, че не практикуваш.

​Словоред: Структура на изречението

SVO

Типичният словоред в глобаса е Подлог-Глагол-Допълнение.

SVO Структура на изречението
Подлог Глагол Допълнение
patre
баща
mwa
целува
matre
майка
Patre mwa matre.
Бащата целува майката.

Маркер за пряко допълнение

Освен S-V-O, глобаса позволява две други опции, като подлогът винаги предхожда глагола: S-O-V и O-S-V. Този гъвкав словоред е възможен с помощта на маркера за пряко допълнение el, който по същество функционира като предлог. Както е показано по-долу, el се използва със S-O-V и O-S-V, които обикновено се използват само в поезия и текстове на песни.

  • Patre mwa matre. - (S-V-O) Бащата целува майката.
  • Patre el matre mwa. - (S-O-V) Бащата целува майката.
  • El matre patre mwa. - (O-S-V) Бащата целува майката.

Етимология на el: Корейски (을 “eul”)

Спомагателен глагол

Глаголът sen (съм/е/сте/са), известен като спомагателен глагол, функционира като маркер за сказуемо с фрази, различни от глаголни фрази, свързвайки подлога с именни фрази, инфинитивни глаголни фрази, прилагателни фрази, предложни фрази и клаузи.

Структури на изречения със спомагателен глагол
Подлог Спомагателен глагол Именна фраза
nini
дете (момче или момиче)
sen
е
misu bete
мое дете
Nini sen misu bete.
Детето е моето дете.
Подлог Спомагателен глагол Инфинитивна глаголна фраза
cele
цел
sen
е
na triunfa
да спечеля
Cele sen na triunfa.
Целта е да се спечели.
Подлог Спомагателен глагол Прилагателна фраза
uma
кон
sen
е
perfetomo syahe
идеално черен
Uma sen perfetomo syahe.
Конят е идеално черен.
Подлог Спомагателен глагол Предложна фраза
myaw
котка
sen
е
in sanduku
в кутията
Myaw sen in sanduku.
Котката е в кутията.
Подлог Спомагателен глагол Клауза
yusu problema
твоят проблем
sen
е
ki yu godo fikir
че мислиш твърде много
Yusu problema sen ki yu godo fikir.
Твоят проблем е, че мислиш твърде много.

Въпросителните думи keloka и kewatu, както и всички техни корелати, също се свързват с подлози, използвайки спомагателния глагол.

Myaw sen keloka?
Къде е котката?

Filme sen kewatu?
Кога е филмът?

В неформалния език спомагателният глагол може да бъде пропуснат, когато се свързват прилагателни фрази.

Uma (sen) perfetomo syahe.
Конят е идеално черен.

Инфинитивни глаголни фрази

Инфинитивните глаголни фрази се маркират с частицата na, последвана от глагола. Те се използват в следните структури на изреченията.

Допълнения към съществително/глагол

Инфинитивната глаголна форма трябва да се използва в допълнения към съществителни и глаголи (преходни, непреходни или състоятелни).

  • Глаголни допълнения

Mi suki na lala.
Обичам да пея.

Mi musi na ergo.
Трябва да работя.

Mi no abil na danse.
Не мога да танцувам.

Gitara sen asan na soti.
Китарата е лесна за свирене.

Mi sen jumbi na idi.
Готов съм да тръгвам.

  • Допълнения към съществително

misu xiwon na oko yu - моето желание да те видя

Номинални глаголни фрази

Глаголните фрази, функциониращи на мястото на именни фрази, са известни като номинални глаголни фрази и изискват инфинитивна глаголна форма.

  • С изречения със спомагателен глагол (sen), както е показано по-горе:

Cele sen na triunfa.
Целта е да се спечели.

В тези изречения инфинитивните глаголни фрази, действащи като подлог, могат да бъдат преместени в края на изречението. Въпреки това, местоимението to трябва да заеме мястото на инфинитивната глаголна фраза и трябва да се добави запетая преди преместената фраза.

Na sen nensabar sen problem.
Да си нетърпелив е проблем.
или
To sen problem, na sen nensabar.
Проблем е да си нетърпелив.

Na soti gitara sen asan.
Да свириш на китара е лесно.
или
To sen asan, na soti gitara.
Лесно е да се свири на китара.

Na suyon in bahari sen amusane.
Да плуваш в морето е забавно.
или
To sen amusane, na suyon in bahari.
Забавно е да се плува в морето.

  • Като допълнение на предлог:

fe tayti fe na danse - Вместо да танцува

Te le sokutu dur na danse.
Той падна, докато танцуваше.

Fe na doxo, nini le xorsomno.
Докато четеше, момчето заспа.

Предложни фрази

Глобаса, подобно на повечето SVO езици, използва предлози, а не следлози. Предложните фрази винаги следват непосредствено именните фрази, които поясняват.

Myaw in sanduku somno.
Котката в кутията спи.

Предложните фрази, които поясняват глаголи, се радват на относително свободен словоред и могат да бъдат преместени навсякъде в изречението. Когато се преместят пред глагола, се използват запетаи, както е показано по-долу.

Myaw yam in sanduku maux.
Myaw yam maux in sanduku.
Myaw, in sanduku, yam maux.
In sanduku, myaw yam maux.
Котката яде мишката в кутията.

За да се посочи позиция без позоваване на местоположение, предлозите се превръщат в съществителни чрез добавяне на -ya, за да се образуват предложни фрази с fe.

Myaw sen fe inya.
Котката е вътре.

Myaw fe inya somno.
Котката вътре спи.

Fe inya, myaw somno.
Вътре, котката спи.

Непряко допълнение

Непрякото допълнение винаги се маркира с предлога tas (на, за). Фразите с непряко допълнение, подобно на фразите с пряко допълнение, маркирани с el, могат да бъдат премествани, без да е необходимо да се посочва движението с помощта на запетаи.

Mi gibe kitabu tas nini.
Давам книгата на детето.

Mi gibe tas nini kitabu.
Давам на детето книгата.

Mi gibe kitabu tas te.
Давам книгата на него/нея.

Mi gibe tas te kitabu.
Давам на него/нея книгата.

Mi gibe to tas nini.
Давам го на детето.

Mi gibe to tas te.
Давам го на него/нея.

Tas nini mi gibe kitabu.
На детето давам книга.

Tas te mi gibe to.
На него/нея го давам.

Сложни предлози

Глобаса използва редица сложни предлози, използвайки fe, последвано от съществително, последвано от de.

Baytu fe kapi de liljabal sen kimapul.
Къщите на върха на хълма са скъпи.

За да се посочи позиция без позоваване на местоположение, сложните предлози просто изпускат de.

Baytu fe kapi sen kimapul.
Къщите на върха са скъпи.

Fe kapi, baytu sen kimapul.
На върха, къщите са скъпи.

Kimapul baytu sen fe kapi.
Скъпите къщи са на върха.

Предложни глаголи

В глобаса предлозите могат да се превърнат в глаголи, като се използва наставката -ya като алтернатива на свързването на предложни фрази с подлози, използвайки спомагателния глагол, както е показано по-горе.

Структура на изречението с предложен глагол
Подлог Предложен глагол Именна фраза
myaw
котка
inya
е вътре
sanduku
кутия
Myaw inya sanduku.
Котката е вътре в кутията.

Предложните глаголи могат да бъдат или да не бъдат последвани от именна фраза.

Myaw inya.
Котката е вътре.

Съществителните, използвани в сложни предлози, могат да се използват и като глаголи по същия начин, както предложните глаголи.

Myaw ruke sanduku.
Котката е зад кутията.

Myaw ruke.
Котката е отзад.

leya и xaya

Съществителните leya и xaya функционират и като глаголни еквиваленти на предлозите lefe и xafe. С други думи, lefeya и xafeya не се използват, точно както leli и xali се използват вместо lefeli и xafeli.

  • leya - (същ.) миналото; (глаг.) е преди, идва преди, предхожда
  • xaya - (същ.) бъдещето; (глаг.) е след, идва след, следва

feya

Предложният глагол feya (намира се в) може по избор да се използва като спомагателен глагол с -loka и -watu корелати.

Kastilo feya keloka?
Къде се намира замъкът?

hay

Глаголът hay се използва за изразяване на има. Това е единственият глагол в глобаса, който позволява подлогът да е преди или след глагола. В различните езици подлогът на еквивалента на hay обикновено е след глагола.

Multi kitabu hay in kitabudom.
или
Hay multi kitabu in kitabudom.
Има много книги в библиотеката.

Глаголът hay се използва и в изречения, свързани с атмосферни условия, като например:

Hay barix. или To barix.
"Има дъжд." или "Вали."
Вали.

Hay termo. или To sen termopul.
"Има топлина." или "Топло е."
Топло е.

Съюз ki

Съюзът ki се използва, когато клауза (изречение, вградено в главното изречение) функционира на мястото на прякото допълнение или подлога.

Клауза на мястото на пряко допълнение

Структура на изречението с клауза на мястото на пряко допълнение
Подлог и глагол Клауза на мястото на пряко допълнение
mi jixi
Зная
ki yu le xuli mobil
(че) ти поправи колата
Mi jixi ki yu le xuli mobil.
Зная (че) ти поправи колата.

Клауза на мястото на подлог

Структура на изречението с клауза на мястото на подлог
Клауза на мястото на подлога Сказуемо
ki yu le xuli mobil
Че ти поправи колата
no surprisa mi
не ме изненадва
Ki yu le xuli mobil no surprisa mi.
Че ти поправи колата, не ме изненадва.

Подложни ki клаузи могат да бъдат преместени в края на изречението. Въпреки това, местоимението to трябва да заеме мястото на ki клаузата и трябва да се добави запетая преди споменатата фраза.

To no surprisa mi, ki yu le xuli mobil.
Не ме изненадва, че ти поправи колата.

Въпроси

В глобаса словоредът на въпросителните изречения е същият като този на техните съответни утвърдителни изречения.

Въпроси с да/не

Въпросите с да/не се образуват чрез добавяне на частицата kam в началото на съответното утвърдително изречение. Това е илюстрирано в следните двойки изречения с (1) утвърдително изречение и (2) съответния въпрос с да/не.

(1) Yu sen yamkal.
Гладен си.

(2) Kam yu sen yamkal?
Гладен ли си?

(1) Yu yam mahimaso.
Ядеш риба.

(2) Kam yu yam mahimaso?
Ядеш ли риба?

Въпроси с въпросителна дума

По подобен начин въпросите с въпросителна дума запазват типичния словоред. Това е илюстрирано в следващата двойка примерни изречения с (1) въпрос, чийто словоред е огледален на този на (2) възможен отговор.
(1) Yusu name sen keto?
"Твоето име е какво?"
Как се казваш?

(2) Misu name sen Robert.
Казвам се Робърт.

(1) Yu sen kepul?
"Ти си как?"
Как си?

(2) Mi sen bon.
Добре съм.

(1) Parti xa okur keloka?
"Къде ще се проведе партито?"
Къде ще се проведе партито?

(2) Parti xa okur in misu preferido restoran.
Партито ще се проведе в любимия ми ресторант.

Въпроси с двоеточие

Въпросите с двоеточие в глобаса са както следва.

Yu suki keto: kafe or cay?
"Какво харесваш: кафе или чай?"
Харесваш ли кафе или чай?

Yu ogar keloka: in Barati or Indonesi?
"Къде живееш: в Индия или Индонезия?"
Живееш ли в Индия или Индонезия?

Образуване на думи

Част на речта на думи с афикси

Префиксите не променят частта на речта на думата, към която са прикрепени. От друга страна, суфиксите го правят и се дефинират като прилагателни/наречия суфикси или съществителни/глаголни суфикси.

Граматически афикси

  • -su: притежателни прилагателни
  • -li: превръща съществителните имена в прилагателни/наречия (от, свързан с)
  • -mo: превръща прилагателните в модифициращи наречия
  • -ya: превръща прилагателните в абстрактни съществителни
  • -gi: маркер за преходност
  • -cu: маркер за непреходност
  • be-: пасивен залог
  • du-: герундий; обичаен/продължителен глаголен аспект

Префикси

  • aw-: отсъстващ, далеч
    • awidi - напускам, отивам си (idi - отивам); awglu - изпивам (glu - пия); awpel - карам далеч (pel - карам/бутам, импулс/тласък)
  • awto-: авто- (автоматичен) [awtomati - автоматичен]
    • awtosahigi - автокорекция (sahi - правилен, верен; sahigi - поправям)
  • dis-: разпръсквам, разпилявам
    • disgibe - разпределям (gibe - давам)
  • eko-: еко-
    • ekologi - екология (logi - специалност, дисциплина), ekosistema - екосистема (sistema - система)
  • fin-: завършвам, до края
    • findoxo - край на, довършвам четенето (doxo - чета); finyam - изяждам всичко (yam - ям)
  • fron-: напред [fronta - чело, фронт]
    • fronkadam - напредък (kadam - стъпка)
  • ja-: непосредствено до [jara - съсед]
    • jale - току-що (направих) (le - частица за минало време); jaxa - ето-ето (ще направя) (xa - частица за бъдеще време); jaledin - вчера (din - ден); jaxadin - утре (din - ден)
  • nen-: не-, без-, -не
    • nenmuhim - маловажен (muhim - важен); nenkompleto - непълен (kompleto - пълен); nenible - невъзможен (ible - възможен); okonenible - невидим (oko - виждам); imanunenible - невероятен (imanu - вярвам); nensomno - безсъние (somno - спя)
  • pos-: противоположен [opos - противоположен]
    • possahay - преча (sahay - помагам); possukses - провал/провалям се (sukses - успех); posdongwi - не съм съгласен (dongwi - съгласен съм); posgami - развод (gami - съпруг/женя се)
  • pre: тук/там, присъстващ (за разлика от отсъстващ, далеч)
    • preata - пристигам (ata - идвам); preporta - нося, донасям (porta - нося)
  • ri-: пре- (отново)
    • rieskri - пренаписвам (eskri - пиша); riadresu - препращам (adresu - адрес); ridoxo - препрочитам (doxo - чета)
  • ru-: ретро-, обратно [ruke - гръб/отзад]
    • ruata - връщам се (ata - идвам); ruidi - връщам се (idi - отивам); rugibe - връщам (gibe - давам); ruaksyon - реагирам/реакция (aksyon - действам/действие)
  • xor-: начало на
    • xorsomno - заспивам (somno - спя); xoraham - осъзнавам, разбирам (aham - разбирам)

Суфикси за прилагателни/наречия

  • -do: в неактивно състояние (превръща съществителните имена в неактивни прилагателни)
    • kasirudo - счупен (kasiru - чупя); klosido - затворен (klosi - затварям); estodo - спрял (esto - спирам)
  • -ne: в активен процес (превръща глаголите в активни прилагателни)
    • somnone - спящ (somno - спя); interesne - интересен (interes - интерес); amusane - забавен (amusa - забавлявам)
  • -ple: множествен
    • duaple - двоен (dua - две); tigaple - троен (tiga - три); careple - четворен (care - четири)
  • -yum: редни числа
    • unyum - първи (un - едно); duayum - втори (dua - две); tigayum - трети (tiga - три)

Суфикси за съществителни имена

  • -gon: -ъгълник (геометрична фигура) [gono - ъгъл]
    • tigagon - триъгълник (tiga - три); limagon - петоъгълник (lima - пет); ocogon - осмоъгълник (oco - осем); ortogon - правоъгълник (orto - прав)
  • -ina: -ин
    • kafeina - кофеин (kafe - кафе)
  • -je: степен [daraje - степен, ниво]
    • dayje - размер (day - голям); velosije - скорост (velosi - бърз); telije - разстояние (teli - далеч); laoje - възраст (lao - стар); termoje - температура (termo - топлина); gaoje - височина (gao - висок)
  • -sa: език; животински звуци [basa - език]
    • Globasa - глобаса (globa - свят); Englisa - английски (Engli - Англия); Espanisa - испански (Espani - Испания)
    • bwawsa - лай (bwaw - куче); myawsa - мяукане (myaw - котка); umasa - цвилене (uma - кон); singasa - рев (singa - лъв)

Функционални думи като квазипрефикси в сложни думи

  • anti: против, контра-, анти-
    • antidokya - противоотрова (dokya - отрова); antijento - борба срещу (jento - борба); antiaksyon - противодействие (aksyon - действие)
  • bax: под, суб-, вице-
    • baxgeoli - подземен (geo - земя); baxpresidiyen - вицепрезидент (presidiyen - президент)
  • pas: през
    • pasdoxo - препрочитам (doxo - чета); pasjiwa - преживявам (jiwa - живот, живея); paspasa - преминавам през (pasa - минавам)
  • ex: навън
    • exidi - излизам (idi - отивам); exporta - експортирам (porta - нося); exnasyonli - чуждестранен (nasyon - нация)
  • in: вътре
    • inidi - влизам (idi - отивам); inporta - импортирам (porta - нося); inhare - съдържам (hare - имам)
  • infra: инфра-, хипо-
    • infratermo - хипотермия (termo - топлина); infraroso - инфрачервен (roso - червен); infraidi - спускам се (idi - отивам)
  • intre: между, интер-
    • intrenasyonli - международен (nasyon - нация); intrepala - разговор (pala - говоря); intreaksyon - взаимодействам/взаимодействие (aksyon - действам/действие); intrediskusi - диалог (diskusi - обсъждам/обсъждане)
  • le: минал
    • lefe - преди (fe - в); legami - бивш съпруг/съпруга (gami - съпруг/съпруга); lepresidiyen - бивш президент (presidi - председателствам)
  • lefe: пред-, пре-
    • lefeoko - предвиждам (oko - виждам); lefeloga - предсказвам (loga - казвам)
  • moy: всеки, всички
    • moyabil - всемогъщ (abil - способен); moydinli - всекидневен (din - ден)
  • of: от, дроби
    • offolo - завися от (folo - следвам); un ofdua - половина, едно от две (dua - две)
  • se: само-
    • semorgi - самоубийство (morgi - убивам); sebawe - самозащита (bawe - защита)
  • supra: над, супер-, хипер-
    • suprarealsim - хиперреалистичен (real - реален; realsim - реалистичен); supraidi - изкачвам се (idi - отивам)
  • ton: заедно, съ-
    • tonaksyon - сътруднича (aksyon - действие); tonergo - сътруднича (ergo - работа)
  • tras: през, транс-
    • trasporta - транспорт/транспортиране (porta - нося)
  • ultra: отвъд
    • ultrajiwa - оцелявам (jiwa - живот); ultranaturali - свръхестествен (natura - природа); ultrapasa - надминавам (pasa - минавам)
  • xa: бъдещ
    • xafe - след (fe - в)
  • xafe: пост-
    • xafeplasi - отлагам (plasi - слагам); xafemorculi (за предпочитане изразено по-кратко като предложна фраза - xafe morcu) - посмъртен (morcu - смърт); xafexengili (за предпочитане изразено по-кратко като предложна фраза - xafe xengi) - след раждане (xen - роден; xengi - раждам)

Съществителни/глаголни думи като квазипрефикси в сложни думи

  • gami: съпруг/съпруга, женя се; в сложни думи: -по закон
    • gamisodar - зет/снаха (sodar - брат/сестра); gamiatre - тъст/тъща, свекър/свекърва (atre - родител)
  • hawa: въздух; в сложни думи: аеро-
    • hawanavi - самолет (navi - кораб)

Прилагателни/наречия като квазипрефикси в сложни думи

Много прилагателни/наречия могат да се използват за създаване на сложни думи. Следният списък включва най-често използваните прилагателни/наречия в сложни думи.

  • bon: добър; в сложни думи: еу-, обективно или морално добър/добре
    • bonata - добре дошъл (ata - идвам); bonxanse - късмет (xanse - шанс, късмет); bonlexi - евфемизъм (lexi - дума); bonmorcu - евтаназия (morcu - смърт); bonoko - наблюдавам, гледам (oko - око/виждам/гледам); bonore - слушам (ore - ухо/чувам)
  • bur: лош; в сложни думи: обективно или морално лош
    • burnini - негодник (nini - дете); bursolo - самотен (solo - сам); burlexi - ругатня (lexi - дума)
  • colo: грозен; в сложни думи: грозен
    • coloeskri - драскам (eskri - пиша)
  • cuyo: главен, основен; в сложни думи: главен, основен, майстор-, архи-
    • cuyodolo - главна улица (dolo - улица); cuyoyawxe - главен ключ (yawxe - ключ)
  • day: голям; в сложни думи: умалително
    • daybon - отличен, страхотен (bon - добър); dayday - огромен, гигантски (day - голям); daylil - мъничък (lil - малък); dayxaher - метрополия (xaher - град); daybaytu - имение (baytu - къща)
  • fem: женски
    • femgami - съпруга (gami - съпруг/съпруга); femnini - момиче (nini - дете); femixu - жена (ixu - възрастен, мъж/жена); femwangu - кралица (wangu - монарх, крал/кралица)
  • godo: - прекалено, прекалено много; в сложни думи: твърде
    • godojaldi - преждевременен (jaldi - рано)
  • juni: млад; в сложни думи: потомство
    • junibwaw - кученце (bwaw - куче); junimyaw - котенце (myaw - котка); junisinga - лъвче (singa - лъв); juninini - бебе, малко дете (nini - дете)
  • kwasi: привидно; в сложни думи: квази-, доведен/доведена
    • kwasisodar - доведен брат/доведена сестра (sodar - брат/сестра)
  • lama: древен [ opp neo]
    • lamahistori - древна история (histori - история)
  • lao: стар [opp juni]
    • laoatre - прародител (atre - родител); laonini - тийнейджър (nini - дете); laodaypatre/laodaypapa - прадядо (daypatre - дядо; daypapa - дядо)
  • lil: малък; в сложни думи: умалително
    • lilhaha - кикот (haha - смях); lilbaytu - колиба, хижа (baytu - къща); lilnahir - поток (nahir - река)
  • mal: грешен; в сложни думи: погрешно
    • malaham - разбирам погрешно (aham - разбирам); malhesabu - сбърквам при броене (hesabu - броя)
  • man: мъжки
    • mangami - съпруг (gami - съпруг/съпруга); mannini - момче (nini - дете); manixu - мъж (ixu - възрастен, мъж/жена); manwangu - крал (wangu - монарх, крал/кралица)
  • meli: красив, хубав
    • melieskri - калиграфия (eskri - пиша)
  • midi: среден; в сложни думи: средно-
    • midinuru - обяд (nuru - ден); midinoce - полунощ (noce - нощ); mididay - среден
  • neo: нов; в сложни думи: нов, нео-
    • neoklasiko - неокласически (klasiko - класически)
  • semi: наполовина, донякъде; в сложни думи: полу-; -ист
    • semisodar - полубрат/полусестра (sodar - брат/сестра); semikijawi - зеленикав (kijawi - зелен); seminudi - полугол (nudi - гол)

Числа като квазипрефикси в сложни думи

Числата могат да се използват и за създаване на сложни думи.

  • unbasayen - едно езичен (basa - език)
  • duacalun - велосипед (calun - колело)

Прилагателни/наречия като квази-наставки в сложни думи

  • abil: може, способен; в сложни думи: може, -ивен
    • kreaabil - креативен (krea - създавам); okonenabil - сляп (oko - виждам)
  • bimar: болен
    • sikobimar - психично болен (siko - ум)
  • bon: добър
    • xetocubon - вкусен (xetocu - вкус); xansebon - късметлия, щастлив (xanse - шанс)
  • bur: лош
    • xansebur - нещастен, некъсметлия (xanse - шанс)
  • ible: възможен; в сложни думи -аем/-ием
    • yamible - ядлив (yam - ям); doxoible - четлив (doxo - чета); okoible - видим (oko - виждам)
  • fil: склонен към, предразложен
    • ergofil - трудолюбив (ergo - работа); fobifil - страхлив (fobi - страх); dinifil - религиозен (dini - религия)
  • kal: празен; в сложни думи: -без
    • legakal - незаконен, беззаконен (lega - закон); ergokal - безработен (ergo - работа); pesakal - беден (pesa - пари); luminkal - тъмен (lumin - светлина); yamkal - гладен (yam - ям/храна); suikal - жаден (sui - вода)
  • kolordo (kolor-do): нюанс, оцветен (Вижте също -sim.)
    • asmankolordo - небесносин (asman - небе)
  • laye: достоен
    • xinloylaye - надежден (xinloy - доверие); memorilaye - запомнящ се (memori - памет/запомням); doxolaye - струва си да се прочете (doxo - чета)
  • musi: трябва; в сложни думи: (активен) трябва; (пасивен) трябва да бъде, императив
    • активен: triunfamusi - който трябва да спечели (triunfa - печеля/триумфирам)
    • пасивен: beokomusi - задължително за гледане (oko - виждам; beoko - бъди видян)
  • peldo (pel-do): воден, задвижван
    • somnopeldo - сънен (somno - сън)
  • pul: пълен; в сложни думи: -пълен
    • kimapul - скъп (kima - цена); yampul - сит (yam - ям/храна); jawgupul - внимателен (jawgu - грижа се); brilapul - лъскав (brila - блестя); pesapul - богат (pesa - пари); hataripul - опасен (hatari - опасност); legapul - законен (lega - закон); bawlupul - жесток (bawlu - насилие)
  • sim: подобен; в сложни думи: -подобен, -ест, нюанс на цвят
    • dostesim - приятелски (doste - приятел); ninisim - детски (nini - дете); dahabusim - златен (dahabu - злато); realsim - реалистичен (real - реален); femsim - женствен (fem - женски)

Съществителни имена като квази-наставки в сложни думи

  • bol: топка
    • pedabol - футбол (peda - крак); basketobol - баскетбол (basketo - кош)
  • din: ден
    • Soladin - неделя (Sola - Слънцето на Земята); Lunadin - понеделник (Luna - Луната на Земята); Marihidin - вторник (Marihi - Марс); Bududin - сряда (Budu - Меркурий); Muxtaridin - четвъртък (Muxtari - Юпитер); Zuhuradin - петък (Zuhura - Венера); Xanidin - събота (Xani - Сатурн); Kristodin - Коледа (Kristo - Христос); xencudin - рожден ден (xencu - раждане)
  • dom: място
    • kitabudom - библиотека (kitabu - книга); mehmandom - хостел (mehman - гост); dinidom - църква, храм (dini - религия)
  • doku: документ
    • pasadoku - паспорт (pasa - минавам); xencudoku - акт за раждане (xen - роден, xencu - раждане)
  • dukan: магазин
    • kitabudukan - книжарница (kitabu - книга); yamdukan - хранителен магазин (yam - храна)
  • ente: нежив агент
    • medisente - лекарство (medis - лекарство); antigutonente - обезболяващо (guton - болка)
  • fon: -фон, аудио инструмент
    • telifon - телефон (teli - далеч); infon - микрофон (in - вътре); exfon - високоговорители (ex - навън); orefon - слушалки (ore - ухо); radyofon - радиопредавател (radyo - радио)
  • hole: калъф, държач
    • xamahole - свещник (xama - свещ); pamtulhole - кобур (pamtul - пистолет)
  • grafi: запис; в сложни думи; запис, -графия
    • jiwagrafi - биография (jiwa - живот); radyagrafi - рентгенова снимка (radya - радиация); teligrafi - телеграма (teli - далеч)
  • ismo: -изъм
    • kapitalismo - капитализъм (kapital - капитал); komunismo - комунизъм (komun - общностен); Budaismo - будизъм (Buda - Буда)
  • ista: -ист (значение, ограничено до привърженик на -изъм)
    • kapitalista - капиталист (kapital - капитал); komunista - комунист (komun - общностен); Budaista - будист (Buda - Буда)
  • itis: възпаление (-ит)
    • artroitis - артрит (artro - става); mogeitis - енцефалит (moge - мозък)
  • kaxa: контейнер
    • anjenkaxa - сейф (anjen - безопасен); pesakaxa - портфейл (pesa - пари); bezekaxa - кошер (beze - пчела)
  • kamer: стая
    • banyokamer - баня (banyo - вана); somnokamer - спалня (somno - сън); darsukamer - класна стая (darsu - урок, клас)
  • kef: шеф, лидер, началник
    • navikef - капитан (nave - кораб); xaherkef - кмет (xaher - град)
  • krasi: управление
    • demokrasi - демокрация (demo - хора, обществен)
  • kumax: (парче) плат
    • banyokumax - кърпа (banyo - вана); mesakumax - покривка (mesa - маса); nasakumax - носна кърпичка (nasa - нос); muntekumax - салфетка (munte - уста)
  • lari: колективна група
    • drevolari - гора (drevo - дърво); insanlari - човечество (insan - човек); darsulari - курс (darsu - урок/клас); mumulari - стадо говеда (mumu - бик/крава, говедо); lexilari - речник (lexi - дума); menalari - речник (mena - значение, дефиниция); navilari - флот (navi - кораб); yumawlari - оперение (yumaw - перо)
  • lexi: дума
    • namelexi - съществително име (name - име); falelexi - глагол (fale - правя); sifalexi - прилагателно (sifa - характеристика); manerlexi - наречие (maner - начин)
  • logi: специалност, изучаване на
    • biologi - биология (bio - живот/организми); sikologi - психология (siko - ум)
  • maso: месо
    • mumumaso - говеждо месо (mumu - бик/крава, говедо); kukumaso - пилешко месо (kuku - кокошка/петел); swinimaso - свинско месо (swini - прасе); mahimaso - риба (mahi - риба)
  • medis: медицина (практика)
    • dentamedis - стоматология (denta - зъб); sikomedis - психиатрия (siko - ум); hewanmedis - ветеринарна медицина (hewan - животно); ninimedis - педиатрия (nini - дете); pifumedis - дерматология (pifu - кожа)
  • meter: измервателен уред
    • termometer - термометър (termo - топлина); satumeter - часовник (satu - час)
  • mon: елемент или част от цяло
    • talujimon - снежинка (taluji - сняг); watumon - период (watu - време); atexmon - пламък (atex - огън)
  • mosem: сезон
    • bardimosem - зима (bardi - студ); bijamosem - пролет (bija - семе/сея); termomosem - лято (termo - топлина); xuhamosem - есен (xuha - жъна/бера)
  • osis: патология
    • sikoosis - психоза (siko - ум)
  • pel: задвижване, тласък
    • seksopel - сексуално желание, либидо (sekso - секс); amirupel - контрол (amiru - командвам); tehdidupel - принуждавам (tehdidu - заплаха)
  • tim: екип; в сложни думи: екип, тяло
    • asosyatim - асоциация (asosya - асоциирам); komuntim - общност (komun - общностен); organisatim - организация (organisa - организирам); jangetim - военни (jange - война); krasitim - правителство (krasi - управлявам); ergotim - персонал (ergo - работа); oretim - публика (ore - ухо/чувам)
  • tora: машина, устройство, апарат; в сложни думи: -атор, машина, устройство, апарат
    • komputatora - компютър (komputa - изчислявам); liftitora - асансьор (lifti - повдигам); woxatora - пералня (woxa - пера); tayputora - пишеща машина (taypu - пиша)
  • tul: инструмент
    • eskritul - инструмент за писане (eskri - пиша); katatul - нож (kata - режа); yuxitul - играчка (yuxi - играя/игра)
  • xey: нещо, предмет; в сложни думи: нещо, предмет, вещество
    • yamxey - храна (yam - храна, ям); kreaxey - (а) творение (krea - създавам); kostruixey - сграда (kostrui - строя)
  • yen: същество (живо същество или персонифициран обект); в сложни думи: -ист, -ър, -ан
    • корени на съществителни/глаголи: estudiyen - студент (estudi - уча); danseyen - танцьор (danse - танцувам); medisyen - лекар (medis - лекувам, лекарство); arteyen - художник (arte - изкуство); alimyen - учител (alim - уча); polisiyen - полицай (polisi - полиция); legayen - адвокат (lega - закон); poemayen - поет (poema - стихотворение)
    • корени на прилагателни: juniyen - млад мъж/жена (juni - млад)
    • националности: Italiyen - италианец (Itali - Италия); Mexikoyen - мексиканец (Mexiko - Мексико)
    • лекари: dentamedisyen - зъболекар (denta - зъб); sikomedisyen - психиатър (siko - ум); hewanmedisyen - ветеринарен лекар (hewan - животно); ninimedisyen - педиатър (nini - дете); pifumedisyen - дерматолог (pifu - кожа)

Други сложни думи със съдържателни думи

Съществителните и прилагателните, изброени по-горе като квази-афикси, са най-често използваните съдържателни думи, използвани в сложни думи. Списъкът обаче не е изчерпателен, тъй като всяка съдържателна дума може да се използва свободно за образуване на сложни думи. Тире може да се добави по желание, за да се разделят два морфема в рамките на всяка сложна дума. Препоръчва се обаче, като правило, тиретата да се използват само за разделяне на морфеми, които се използват по-рядко в сложни думи, като тези в думите по-долу.

rukebao или ruke-bao - раница
familname или famil-name - фамилно име
kosmonaviyen или kosmo-naviyen - астронавт
mobilxuliyen или mobil-xuliyen - механик

Сложни собствени имена

Собствените имена също могат да се съединяват, за да се образуват сложни думи. Те могат да се изписват по един от трите начина, показани по-долу.

Ceskieslovaki или CeskiEslovaki или Ceski-Eslovaki - Чехословакия
Serbihervatskasa или SerbiHervatskasa или Serbi-Hervatskasa - сърбохърватски
Kinsasakongo или KinsasaKongo или Kinsasa-Kongo - Конго-Киншаса

По същия начин собствените имена с utara, sude, dongu, garebi и centro могат да се изписват по един от трите начина.

Sudehangu или SudeHangu или Sude-Hangu - Южна Корея

Собствените имена с ji могат да се съединяват и по следния начин.

Antigwa ji Barbuda или AntigwaBarbuda или Antigwa-Barbuda - Антигуа и Барбуда

Производните сложни думи, състоящи се от две различни собствени имена, трябва да се съединяват с тире.

Mexiko-Usali byen - границата между Мексико и САЩ

Описателни сложни съществителни имена

Сложните съществителни имена, като горните, могат да се изразяват като прилагателни, като просто се добави наставката -li.

xencudinli hadya - подарък за рожден ден

Алтернативно, описателната дума може да се използва в предложна фраза с fe като еквивалент на -li. Всъщност това е предпочитаният метод, когато сложната дума вече се състои от три или повече морфеми, като например xencudin (xen-cu-din).

hadya fe xencudin - подарък за рожден ден (буквално, подарък на рожден ден)

Този метод е особено полезен за образуване на по-сложни описателни именни фрази:

maydoyen fe hadya fe xencudin - продавач на подаръци за рожден ден (буквално, продавач на подаръци на рожден ден)

Обектно-глаголни прилагателни

Обектно-глаголните прилагателни са прилагателни, които се състоят от две съществителни имена (обект и глагол) плюс наставка за прилагателно.

mogeyamne ameba - амеба, хранеща се с мозък
fikirprovokane idey - провокираща мисълта идея

Съкратени морфеми

Специална характеристика на глобаса е използването на съкратени морфеми. Съкратените морфеми са функционални думи или афикси с по-кратка форма и обикновено по-тясно или по-широко значение от съответните им родителски думи. Съкратените морфеми не са производни думи сами по себе си и всъщност е най-добре да се разглеждат като напълно независими коренови думи, които са сходни по форма с определени съдържателни думи, като начин за улесняване на процеса на тяхното изучаване. В резултат на това съкратените морфеми не е необходимо да възникват чрез системен модел.

Подобна характеристика се среща и в естествените езици. В креолските езици по света, например, е обичайно да се виждат функционални думи, възникнали от съдържателни думи от родителския език. Всъщност, по този начин повечето естествени езици са еволюирали и са генерирали функционални думи и граматически морфеми. За увлекателна дискусия по тази тема вижте The Unfolding of Language: An Evolutionary Tour of Mankind's Greatest Invention от Гай Дойчер.

Следните функционални думи са съкратени морфеми:

  • cel (на, за, с цел) от cele (цел)
  • dur (по време на) от dure (продължителност)
  • fal (направен от) от fale (правя)
  • fol (според, редом с) от folo (следвам)
  • ger (би) от eger (ако)
  • har (с, имащ) от hare (имам)
  • kom (отколкото) от kompara (сравнение/сравнявам)
  • kos (поради, заради) от kosa (причина)
  • kwas (сякаш) от kwasi (изглеждащ)
  • pas (през) от pasa (минавам)
  • sol (само) от solo (сам)
  • tas (на, за, непряк обект) от taslum (получавам)
  • tem (за, относно) от tema (тема)
  • ton (заедно с) от tongo (заедно)
  • wey (около) от jowey (обкръжение)
  • yon (с, посредством) от yongu (използвам)

Следните представки са съкратени морфеми:

  • aw- (навън) от awsenti (отсъстващ)
  • awto- (авто-, автоматично) от awtomati (автоматичен)
  • du- (продължителен/обичаен аспект) от dure (продължителност)
  • fin- (край/завършвам) от fini (край, завършвам)
  • fron- (напред) от fronta (чело, фронт)
  • ja- (непосредствено до) от jara (съсед)
  • pre- (тук/там) от presenti (присъстващ)
  • pos- (противоположен) от opos (противоположен)
  • ru- (назад) от ruke (гръб, задна част)
  • xor- (старт, начало) от xoru (старт, начало)

Следните наставки са съкратени морфеми:

  • -cu (непреходен) от cudu (получавам, вземам)
  • -gon (геометрична фигура с определен брой ъгли) от gono (ъгъл)
  • -gi (преходен) от gibe (давам)
  • -je (степен) от daraje (степен)
  • -sa (език; животински звуци) от basa (език)

Части на речта

Съдържателни думи

  • benjilexi (b) - съществително име/глагол (n/v)
  • falelexi (f) - глагол (v)
    • linkuli falelexi (b.lin) - спомагателен глагол (v.cop)
    • ojetoli falelexi (b.oj) - преходен глагол (v.tr)
    • nenojetoli falelexi (b.nenoj) - непреходен глагол (v.intr)
    • oroojetoli falelexi (b.oro) - (пациентен) амбитранзитивен глагол (v.ambi)
    • sahayli falelexi (b.sah) - спомагателен глагол (v.aux)
  • manerlexi (m) - наречие (adv)
  • namelexi (n) - съществително име (n)
    • pornamelexi (pn) - местоимение (pron)
      • suyali pornamelexi (su pn) - притежателно местоимение (poss pron)
    • suli namelexi (su n) - собствено съществително име (prop n)
  • sifalexi (s) - прилагателно име (adj)
    • suyali sifalexi (su s) - притежателно прилагателно (poss adj)
  • tosifulexi (t) - прилагателно/наречие (adj/adv)
    • suli tosifulexi (su t) - собствено прилагателно/наречие (prop adj/adv)

Служебни думи

  • dingyalexi (d) - определител (det)
  • intrelogalexi (il) - междуметие (interj)
  • linkulexi (l) - съюз (conj)
  • numer (num) - числително име (num)
  • partikul (par) - частица (part)
  • plasilexi (p) - предлог/следлог (adp)
    • lefeplasilexi (lp) - предлог (prep)
    • xafeplasilexi (xp) - следлог (postp)

Афикси

  • fikso (fik) - афикс (afx)
    • lefefikso (lfik) - префикс (pfx)
    • xafefikso (xfik) - суфикс (sfx)

Фрази

В допълнение към отделните думи, в речника на глобаса са включени и различни фрази. Няколко примера са изброени по-долу.

  • jumlemon (jm) - фраза (phrs)
    • plasilexili jumlemon (p jm) - предложна фраза (prep phrs)
    • jumlemonli plasilexi (jm p) - фразеологичен предлог (phrs prep)
    • falelexili jumlemon (f jm) - глаголна фраза (v phrs)

Често срещани фрази и изрази

Поздрави

salom - здравей, здравейте

xanti - здравей ("мир")

bonsoba - добро утро

bonnuru - добър ден

bonaxam - добър вечер

bonnoce - лека нощ ("добра нощ")

Сбогувания

weda - довиждане

xanti - чао ("мир")

finfe (rioko) - ще се видим

finfe xaya - ще се видим по-късно

finfe ner xaya - до скоро

bon soba - приятна сутрин

bon nuru - приятен ден

bon axam - приятна вечер

bon noce - лека нощ

Други пожелания

Забележка: Както се вижда по-горе, поздравите с bon (добър, хубав) се изразяват като сложни думи, докато сбогуванията се изразяват като фрази от две думи. В следващите изрази, сложните думи се използват, когато говорещият и слушателят остават заедно. Следователно, двете коренни думи са заедно, комбинирани в една дума. За разлика от това, фразите от две думи се използват, ако говорещият или слушателят си тръгва. Следователно, коренните думи са разделени.

bonata или bon ata - добре дошъл/а/и

bonxanse или bon xanse - късмет

bonyam или bon yam - добър апетит

bonglu или bon glu - наздраве

bonturi или bon turi - приятен път

Да бъдем учтиви

fe lutuf - моля

xukra - благодаря

multi xukra - много благодаря

no hay seba - няма защо ("няма причина")

asif - съжалявам

mafu - извинете, простете

Други междуметия

daybon - страхотно, отлично

melibon - хубаво, мило

suprem - готино, страхотно, отлично

otima - страхотно

afarin - браво, добра работа ("аплодисменти")

hura - ура

ay - ох

wao - уау

Думи за запълване на диалог

o - о

a - а

nun - е, добре, значи

fe folo - следователно

fe fato - всъщност

fe fini - накрая

fe bonxanse - за щастие

fe asif - за съжаление

fe onxala - да се надяваме

fe misal - например

fe xugwan - обикновено

fe benji - по същество

fe moy kaso - във всеки случай

fe alo kaso - в противен случай

maxpul - освен това

pia - също

abruto - изведнъж

e или em - ъм

aham - разбирам ("разбиране")

yakin - със сигурност

totalyakin или pulyakin - абсолютно

mimbay - очевидно

sipul - наистина

okey - добре

ible - може би, вероятно

dayible - вероятно

sahi - правилно

mal - неправилно

sati - вярно

falso - невярно

samaijen - съгласен съм ("същото мнение")

Kam sati? - Наистина ли?

Kam jidi? - Сериозно ли?

Kam yakin? - Сигурен ли си?

Kam bon? - Добре ли си?

Kam okey? - Всичко наред ли е?

Често срещани въпроси/отговори

  • Yu sen kepul? или Yu kepul?
    Как си?

Daymo bon, ji yu?
Много добре, а ти?

semibon
Не е зле

semi semi
така и така

  • Yu name keto? или Yusu name sen keto?
    Как се казваш?

Mi name... или Misu name sen...
Казвам се...

(To sen) yukwe, na xorkone yu. или Yukwe.
Приятно ми е да се запознаем. или Приятно ми е.

(To sen) furaha, na xorkone yu. или Furaha.
Удоволствие е да се запознаем. или Удоволствие е.

(Mi sen) hox na xorkone yu. или Mi sen hox.
(Аз съм) щастлив/а да се запознаем. или Щастлив/а съм.

  • Yu ogar keloka?
    Къде живееш?

Mi ogar in...
Живея в...

  • Yu sen of keloka?
    Откъде си?

Mi sen of...
От... съм.

  • Yu sen kemo lao? или Yu sen fe ke nyan?
    На колко години си?

Mi sen lao fe... (nyan). или Mi sen fe... (nyan).
Аз съм на... години.

  • Kam yu (pala) Globasa?
    Говориш ли глобаса?

Si, xosu.
Да, малко.

  • Yu pala ke basa?
    Какви езици говориш?

Mi pala...
Говоря...

  • Kam yu aham?
    Разбираш ли?

(Si,) mi aham.
(Да,) разбирам.

(No,) mi no aham.
(Не,) не разбирам.

  • Ren loga... kemaner (in Globasa)?
    Как се казва... (на глобаса)?

In Globasa, ren loga...
(На глобаса) се казва...

Често срещани изявления

Mi jixi.
Знам.

Mi no jixi.
Не знам.

Mi lubi yu.
Обичам те.