Съотносителни думи

Таблица на съотносителните думи

Определителни съотношения

Съотносителните думи ke, hin, den, ban, moy, nil, alo и sama трябва винаги да бъдат последвани от съществително (независимо дали е с определения или не) или от местоимение. Те никога не трябва да стоят самостоятелно, защото при пропускане на (место)имението съотношението може лесно да се сбърка с определител на съществителното/глагола, който го следва. При липса на посочено съществително, местоименията te или to маркират края на съществителната фраза. Вижте Съществителни фрази.

Сравнете следните изречения:

Hinto bon nasacu.
Това (нещо) мирише добре.

В горното изречение -to маркира края на съществителната фраза.

Hin bon nasacu... memorigi mi cel misu femgami.
Тази добра миризма... ми напомня за жена ми.

В горното изречение nasacu маркира края на съществителната фраза.

kekwanti, kenumer

По същия начин kekwanti (какво количество от) и kenumer (какъв брой от) също трябва да бъдат последвани от te или to, когато съществителното е разбираемо, но не е посочено.

kenumer bon lala - колко добри песни
срещу
Kenumer te bon lala?
Колко (от тях) пеят добре?

Mi le kari dua kilogramo fe risi. Yu le kari kekwanti to?
Купих два килограма ориз. Колко купи ти?

Задължително cel

Предлогът cel е задължителен със съотношенията loka, когато е налице движение.

cel keloka - къде (до)
cel hinloka - тук (насам)
cel denloka - там (натам)
и т.н.

Въпросителни изречения срещу въпросителни изрази в рамките на декларативни изречения

Въпросителните изрази в рамките на декларативни изречения са изрази, които се появяват на мястото на съществителни фрази и означават отговора на въпроса "XYZ?" или негова вариация. Те се образуват, като се въвеждат със съюза ku, като се използва същият определител (ke), който се среща в истинските въпроси, и се запазва словоредът на съответния въпрос.

Следните двойки примерни изречения илюстрират: (1) истински въпроси, (2) декларативни изречения с въпросителни изрази

ke - който/която/което/които; kete - кой/кого; keto - какво

(1) Kete lubi yu?
"Кой те обича?"
Кой те обича?

(2) Mi jixi ku kete lubi yu.
"Знам това: Кой те обича?."
Знам кой те обича.

(1) Yu lubi kete?
"Ти обичаш кой/кого."
Кого обичаш?

(2) Mi jixi ku yu lubi kete.
"Знам това: Ти обичаш кой/кого?."
Знам кого обичаш.

(1) Te vole na yam keto?
"Той иска да яде какво?"
Какво иска да яде?

(2) Mi le wanji ku te vole na yam keto.
"Забравих това: Той иска да яде какво?."
Забравих какво иска да яде.

(1) Te le gibe pesa tas ke doste?
"Тя даде парите на кой приятел?" На кой приятел даде парите?

(2) Te le no loga ku te le gibe pesa tas ke doste.
"Тя не каза това: На кой приятел даде парите?."
Тя не каза на кой приятел е дала парите.

kesu - чий/чия/чие/чии

(1) Hinto sen kesu kursi?
"Това е чий стол?"
Чий стол е това?

(2) Mi vole na jixi ku hinto sen kesu kursi.
"Искам да знам това: Това е чий стол?."
Искам да знам чий стол е това.

(1) Kesu kitabu sen per mesa?
"Чия книга е на масата?"
Чия книга е на масата.

(2) Mi jixi ku kesu kitabu sen per mesa.
"Знам това: Чия книга е на масата?."
Знам чия книга е на масата.

kepul - като какъв/каква/какво/какви (със съществителни); как (с глаголи)

(1) Yu sen kepul?
"Ти си как?"
Как си?

(2) Te le swal ku yu sen kepul.
"Тя попита това: Ти си как?."
Тя попита как си.

(1) Yu sen kepul insan?
"Ти си какъв човек?"
Какъв човек си?

(2) Mi jixi ku yu sen kepul insan.
"Знам това: Какъв човек си?."
Знам какъв човек си.

kemo - колко (до каква степен)

(1) Te sen kemo lao?
"Тя е на колко години?"
На колко години е тя?

(2) Te le loga tas mi ku te sen kemo lao.
"Тя ми каза това: Тя е на колко години?."
Тя ми каза на колко години е.

(1) Yu sen kemo pilodo?
"Ти си колко уморен?"
Колко си уморен?

(2) Mi jixi ku yu sen kemo pilodo.
Знам това: "Ти си колко уморен?".
Знам колко си уморен.

kekwanti - колко (количество); kenumer - колко (на брой)

(1) Yu le kari kekwanti risi?
"Ти купи колко ориз?"
Колко ориз купи?

(2) Mi le oko ku yu le kari kekwanti risi.
"Видях това: Ти купи колко ориз?."
Видях колко ориз купи.

(1) Yu hare kenumer bete?
"Ти имаш колко деца?"
Колко деца имаш?

(2) Mi jixipel ku yu hare kenumer bete.
"Чудя се на това: Ти имаш колко деца?."
Чудя се колко деца имаш.

keloka - къде

(1) Te ergo keloka?
"Той работи къде?"
Къде работи?

(2) Mi jixi ku te ergo keloka.
"Знам това: Той работи къде?."
Знам къде работи.

kewatu - кога

(1) Te xa preata kewatu?
"Тя ще пристигне кога?"
Кога ще пристигне?

(2) Dento sen ku te xa preata kewatu.
"Това е: Тя ще пристигне кога?."
Тогава ще пристигне.

keseba - защо

(1) Yu le no idi cel parti keseba?
"Ти не отиде на купона защо?"
Защо не отиде на купона?

(2) Mi jixi ku yu le no idi cel parti keseba.
"Знам това: Ти не отиде на купона защо?."
Знам защо не отиде на купона.

kemaner - как (направен как)

(1) Yu le xuli mobil kemaner?
"Ти поправи колата как?"
Как поправи колата?

(2) Mi jixipel ku yu le xuli mobil kemaner.
Чудя се на това: Ти поправи колата как?."
Чудя се как си поправил колата.

Декларативни изречения с въпросителни фрази

Говорещите понякога редуцират въпросителна клауза до фраза, дори до самата въпросителна дума. Съюзът ku все още се използва при липса на пълна клауза.

Mi jixi ku fe ke mesi.
Знам през кой месец.

Te le no loga ku keseba.
Тя не каза защо.

Dento sen ku keloka.
Това е къде.

Mi jixi ku na idi keloka.
Знам къде да отида.

Съотносителни фразеологични съюзи

Съотносителните фразеологични съюзи завършват на -loka, -watu, -seba и -maner, и използват относителния съюз hu.

Mi ergo denloka hu yu ergo.
Аз работя там, където работиш ти.

Mi xa preata denwatu hu yam sen jumbi. или Denwatu hu yam sen jumbi, mi xa preata.
Ще пристигна, когато ястието е готово. или Когато ястието е готово, ще пристигна.

Mi le no idi cel parti denseba hu yu idi.
Не отидох на купона поради причината, че ти отиде.

Mi le xuli mobil denmaner hu yu le alim tas mi.
Поправих колата както/по начина, по който ме научи ти.

Denmaner hu mi le loga...
Както казах...

Сравнителни съотношения

Съюзът kom означава като, както и се използва със съотношенията, завършващи на -pul, -mo, -kwanti и -numer, за да се правят сравнения. В следващите двойки примерни изречения, второто изречение заменя конкретна дума или фраза със съотношение.

(1) Mi sen hazuni kom yu.
Аз съм тъжен/тъжна като теб.

(2) Mi sen denpul kom yu.
Аз съм като теб.

(1) Mi salom yu sodarsim kom misu sodar.
Поздравявам те братски като моя брат.

(2) Mi salom yu denpul kom misu sodar.
Поздравявам те като мой брат.

(1) Mi no abil na lala meli kom yu.
Не мога да пея красиво като теб.

(2) Mi no abil na lala denpul kom yu.
Не мога да пея като теб.

(1) Sama kom mi, pia te hare tiga bete.
Също като мен, тя също има три деца.

(2) Denpul kom mi, pia te hare tiga bete.
Като мен, тя също има три деца.

(1) Hin baytu sen daymo day kom misu to.
Тази къща е много голяма като моята.

(2) Hin baytu sen denmo day kom misu to.
Тази къща е толкова голяма колкото моята.

(1) Mi hare tiga bete kom misu gami.
Имам три деца като моя/моята съпруг/съпруга.

(2) Mi hare dennumer bete kom misu gami.
Имам толкова деца колкото моя/моята съпруг/съпруга.

(1) Mi le kari dua kilogramo fe risi kom yu.
Купих два килограма ориз като теб.

(2) Mi le kari denkwanti risi kom yu.
Купих толкова ориз колкото ти.

daydenpul

Думата daydenpul е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denpul. Превежда се като какъв/каква/какво/какви следвано от съществително в удивителни изречения като следните:

Daydenpul din!
Какъв ден!

daydenmo

Думата daydenmo е производна дума, съставена от day- (усилвателна представка) и съотношението denmo. Тя е наречие за степен, означаващо толкова, когато е последвано от прилагателно/наречие, или такъв/такава/такова/такива, когато е последвано от съществително с определение.

Yu daydenmo bala.
Ти си толкова силен/силна.

Yu hare daydenmo day oko.
Ти имаш такива големи очи.

Думата daydenmo се използва и подобно на daydenpul. Означава колко, когато е последвано от прилагателно/наречие, или какъв/каква/какво/какви, когато е последвано от съществително с определение.

Daydenmo meli!
Колко красиво/а/о/и!

Daydenmo meli din!
Какъв красив/а/о/и ден!

daydenkwanti, daydennumer, denmo multi

По подобен начин думите daydenkwanti и daydennumer могат да се използват, за да изразят толкова много (количество) и толкова много (на брой), съответно. Алтернативно, изразът denmo multi може да се използва, за да изрази и двете, тъй като е синоним както на daydenkwanti, така и на daydennumer.

moyun

Думата moyun е производна дума, съставена от съотносителната дума moy и un (един). Означава всеки (един) и се използва, когато е необходимо да се разграничи от всеки/всички.

Сравнете следните изречения:

Mi le kari tiga yuxitul cel moyun nini.
Купих три играчки за всяко дете.

Mi le kari tiga yuxitul cel moy nini.
Купих три играчки за всички деца.