Местоимения
Местоимения за подлог/допълнение
Местоименията за подлог/допълнение в глобаса са следните:
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1-во лице | mi - аз, мен | imi - ние, нас |
| 2-ро лице | yu - ти, теб | uyu - вие, вас |
| 3-то лице (одушевено) |
te - той, него, тя, нея, то | ete - те, тях |
| 3-то лице (неодушевено) |
to - то, него | oto - те, тях |
| ren - човек | ||
| se - 'възвратно местоимение' (себе си, себе му, себе й) | ||
| da - 'относително местоимение' (който, която, което, които) | ||
Неутралните по отношение на пола te и ete се използват за всички живи форми и персонифицирани обекти. Ако е необходимо да се подчертае полът, прилагателните fem и man, използвани също и за съществителни, могат да се използват като представки.
- femte - тя
- mante - той
- femete/manete - те
he
Частицата he се използва с местоименията за подлог, за да изрази акцент.
he mi - аз самият
he yu - ти самият
и т.н.
Притежателни прилагателни
Притежателните прилагателни се образуват от местоименията чрез добавяне на наставката -su:
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1-во лице | misu - мой, моя, мое | imisu - наш, наша, наше |
| 2-ро лице | yusu - твой, твоя, твое | uyusu - ваш, ваша, ваше |
| 3-то лице одушевено |
tesu - неин, негов, негово | etesu - техен, тяхна, тяхно |
| 3-то лице неодушевено |
tosu - негов, негова, негово | otosu - техен, тяхна, тяхно |
| rensu - на човека | ||
| sesu - свой, своя, свое | ||
| dasu - (в относителни изречения) чийто, чиято, чието, чиито | ||
Както при местоименията, неутралните по отношение на пола притежателни прилагателни tesu и etesu обикновено се използват за всички одушевени същества в трето лице. Ако е необходимо да се подчертае полът, могат да се използват представките fem и man.
- femtesu - неин
- mantesu - негов
- femetesu/manetesu - техен
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения се образуват от притежателните прилагателни чрез добавяне на местоимението (e)te или (o)to:
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| 1-во лице | misu te/to - моят, моята, моето | imisu te/to - нашият, нашата, нашето |
| 2-ро лице | yusu te/to - твоят, твоята, твоето | uyusu te/to - вашият, вашата, вашето |
| 3-то лице одушевено |
tesu te/to - нейният, неговият, нейното, неговото | etesu te/to - техният, тяхната, тяхното |
| 3-то лице неодушевено |
tosu te/to - неговият, неговата, неговото | otosu te/to - техният, тяхната, тяхното |
| rensu te/to - този на човека | ||
| sesu te/to - своят, своята, своето | ||
Местоимения в трето лице в края на именните словосъчетания
Както е видно в раздела за корелативите, местоименията в трето лице (te/to и ete/oto) се използват за корелативни местоимения, тъй като детерминаторите (ke, hin, den и т.н.) винаги трябва да бъдат последвани от (место)именна част. Вижте Именни словосъчетания.
По подобен начин, (e)te/(o)to се използват в края на именните словосъчетания, когато съществителното се подразбира.
Една от причините за това правило, както е илюстрирано по-долу, е, че тъй като съществителните и глаголите имат една и съща форма в глобаса, оставянето на детерминатор или прилагателно без (место)именна част може потенциално да бъде неправилно разбрано като модифициращо непосредствено следващото съществително/глагол.
Multi te pala sol in Englisa.
Много (хора) говорят само на английски.
Друга причина, както е илюстрирано по-долу, е, че глобаса не използва членове. Така че, докато английският език може да използва прилагателни като съществителни, глобаса не може.
bon te, bur te ji colo te
добрият (човек), лошият
(човек) и грозният (човек)
Забележете също, че въпреки че te и to са местоимения в единствено число, те могат по избор да се използват с думи, обозначаващи множественост, като max, min, multi, xosu.